През 2009 г. американският президент Барак Обама повежда една еуфорична вълна - "Да, ние можем!", която оставя другите кандидати за Нобелова награда за мир далеч назад. В крайна сметка Обама е избран "заради извънредните си усилия в укрепването на международната дипломация и сътрудничество между народите". В същото време мнозина се учудват на тази номинация, тъй като тя идва едва 12 дни след встъпването му в длъжност.

В. "Ню Йорк таймс" нарича решението "зашеметяваща изненада, а някои по-малко щедри наблюдатели директно обвиняват Нобеловия комитет, че има политически мотиви.

От своя страна комисията обяснява, че признанието не е за конкретни постижения до момента, а за "постигане на глобална хармония".

Друг много спорен лауреат е Кордъл Хъл - награден за своята важна роля в създаването на ООН през 1945 г. Въпреки че усилията му в това отношение будят възхищение, действията на Хъл шест години преди това, когато той е държавен секретар в администрацията на Франклин Делано Рузвелт,

са обект на

остри критики.

Тогава се разиграва кризата с 950 еврейски бежанци от нацистка Германия успели да отплават с кораба "Сейнт Луис" от Хамбург за за САЩ.

Въпреки че демократите искат да помогнат, Хъл заедно с групата на демократите южняци остро се противопоставя и заплашва, че няма да даде подкрепата си за предстоящите избори, ако им се даде убежище.

Така на 4 юни 1939 г. Рузвелт отказва да приеме кораба и го връща към Европа, където повече от една четвърт от пътниците загиват в концлагерите.

Ясер Арафат също е носител на "Нобел" за мир. Той получи престижната награда през 1994 г. заедно с тогавашния президент на Израел Ицхак Рабин и външния министър Шимон Перес за работата им по споразумението от Осло, което "създава нови възможности за мир в Близкия изток". Докато поддръжниците му го сравняваха с Нелсън Мандела, критиците на палестинския лидер изтъкваха, че той е

"терорист с

големи заслуги

в проповядването на насилие". Като негови негативи се изтъкваха и непостоянните отношения с "Хамас", обвиненията в корупция, както и някои от амбициозните планове от Осло, които така и не се реализират.

Спорен е и изборът на първата жена от Африка, спечелила наградата - Уангари Маатаи заради заслугите й в организирането на кенийските жени в борбата срещу обезлесяването в Кения. От 2003 до 2005 г. е зам министър на околната среда и природните ресурси Движението на зеления пояс и кенийската зелена партия "Мазингира".

Нейната номинация през 2004 г. бързо е помрачена от изявленията й в местен вестник, че вирусът на СПИН е създаден от западни учени, които искат с него умишлено да обезлюдят Черния континент. Впоследствие Маатаи се отрича от твърденията си, но по-късно в интервю за сп. "Тайм" отново намеква, че бялата раса иска да унищожи черната, като на въпрос знае ли се откъде идва ХИВ, казва, че "някой знае

откъде идва СПИН"

и "болестта не идва от маймуните". Уангари Маатаи умира на 25 септември 2011 г. от усложнения, причинени от рак на яйчниците.

Друго решение, предизвикало много неодобрение, е за избора Джон Форбс Наш - математика-шизофреник, така добре изигран от Ръсел Кроу във филма "Красив ум".

Той прави брилянтни открития на много ранна възраст и получава награда за икономика през 1994 г. за работата си още като студент в Принстън 40 години преди това. Освен това, макар че дълго е възхваляван за приноса си към икономическите науки, битката на Наш с шизофренията, както и слуховете за предполагаемия му антисемитизъм пораждат такива противоречия, че след това комисията е принудена да преразгледа процеса на подбор на кандидатите.

Друга реформа, резултат от случая, е, че след него членовете вече се избират за срок от максимум три години, а не за неопределено време.

Друг скандал, свързан прочутите награди, е този с Карл фон Осиецки, виден пацифист и

отявлен противник

на Хитлер.

През 1935 г. той е удостоен с наградата за мир заради поредица от статии, насочени срещу нарушаването на клаузите на Версайския договор от края на Първата световна война.

След като прекарва повече от три години в концентрационни лагери, туберкулозният Осиецки е в болница под наблюдението на Гестапо, когато е обявен триумфът му. Въпреки че го посъветвали да откаже заради собствената си безопасност, писателят безцеремонно пренебрегнал съветите и приел честта. Това силно възмутило Хитлер, който не само не разрешил Осиецки да отиде на церемонията в Осло, но и приел нов закон, който забранява на гражданите на Третия райх да получават нобелови награди.

Това попречило на други трима германци да вземат своите призове, въпреки че те все пак по-късно получават признание за своя принос.

Интересен е и случаят с Александър Флеминг. Като се позовават на проучванията на пеницилина, датиращи още от 1870 г., критиците му подлагат на съмнение дали той е истинският откривател на антибиотиците, спасили от банална смърт милиони хора. Нещо повече - дори самият Флеминг

признава, че е направил откритието си случайно,

а първото известно споменаване на пеницилина е още в Псалм 51 на Стария завет на Библията, където се казва: "Поръси ме с исоп и ще бъда чист; Измий ме и ще стана по-бял от сняг". Наречено от Хипократ "свещена билка", растението било познато още на древните именно с антибиотичното си действие.

Друг много интересен факт е, че когато връчват Нобелова награда на докторите Флеминг, Флори и Чейн за постижения в биологията и медицината през 1945 г., Александър отказва да я приеме с мотива, че такова лекарство не би трябвало да бъде източник на доход.

Една от най-шумните афери е свързана с Нобеловата награда за медицина през 2008 г. Тя е присъдена на германския професор Харалд цур Хаузен за откритието на човешкия папиломен вирус (HPV), който предизвиква някои от случаите на рак на шийката на матката.

За съжаление

откритието е помрачено

от разкритията на антикорупционното звено в комисията, което разследва, обвиненията за влиянието на фармацевтичния гигант AstraZeneca, притежаващ голям дял в производството на две HPV ваксини, след като се оказва, че компанията има силни връзки с двама от членовете на комисията, която определя наградата за медицина.

Въпреки че никога не са повдигани официални обвинения, процедурата става по-мрачна и от факта, че скоро преди случая същата компания е започнала да спонсорира и уебсайта на нобеловите награди.

Голям спор възниква и около присъждането на Нобелова награда за мир на Хенри Кисинджър през 1973 г. Държавният секретар е обвиняван за предполагаема връзка с операция "Кондор" и американските бомбардировки в Камбоджа. Ситуацията се утежнява допълнително, когато виетнамският лидер Ле Дък Тхо, който трябва да я получи заедно с Кисинджър, отказва наградата с мотивите, че мирът във Виетнам все още не е наложен - конфликтът приключва окончателно с падането на Сайгон през 1975 г.

Лайнъс Карл Полинг, американски химик от германски произход, е единственият след Мария Кюри, който е носител на Нобелова награда в повече от една област.

Той прави бляскава кариера в ранните си години и работи по няколко оръжейни проекта за американската армия.

После, поразен от мрачните реалности на ядрената ера и от пацифистката нагласа на съпругата си Ава, Полинг се превръща в пламенен защитник на мира и по-късно се присъединява към призива на Алберт Айнщайн и редица водещи учени за спиране на опитите с ядрено оръжие. Кампанията му е толкова мощна, че Държавният департамент на САЩ временно отнема паспорта му. Впоследствие тръгват слухове

за връзките му

с комунистите,

а когато през 1962 г. му е връчена Нобеловата награда за мир, критиците му го описват като "наивен говорител на комунистическата партия". Последвалото развитие налива масло в огъня, тъй като едва ли случайно няколко години по-късно в СССР Полинг става лауреат и на Международната ленинска награда за мир през 1970 г.

В тази връзка за мнозина фактът, че Махатма Ганди остава без "Нобел" за мир, също е грандиозен гаф. Мохандас Карамчанд Ганди, известен още с прозвището Махатма - Велика душа, е номиниран през 1937, 1938, 1939, 1947-а и накрая - няколко дни преди да бъде убит - през януари 1948 г.

Въпреки огромните си заслуги обаче символът на съпротивата без насилие през ХХ век така и

не получава никога престижното отличие.

Публично съжалението си за този пропуск изразяват членове на Нобеловия комитет чак през 1989 г., когато Далай Лама получи наградата за мир. Тогава председателят на комисията заявява, че това е "отчасти почит към паметта на Махатма Ганди".

Мнозина подозират, че норвежкият комитет по формални причини, както и заради предполагаема негативна реакция от страна на Великобритания не му присъжда наградата и затова в знак на почит през 1948 г. една година по-късно - нарочно не връчва наградата. По този начин мястото на Махатма Ганди в списъка мълчаливо, но с уважение е останало запазено.