След първите му филмови роли един критик пише: “Филип Трифонов е твърде интересно явление напоследък. Актьор скромен и външно неефектен, в чиято “обикновена” игра трябва да се вгледаш, за да видиш, че всъщност играе талантливо, без да флиртува с публиката, без да се страхува да изглежда смешен и жалък, щом е необходимо...”

След “Момчето си отива” Филип Трифонов има още две срещи с Георги Мишев - в “Преброяване на дивите зайци” и “Не си отивай”. Ролята му в първия е малка и не дава възможности за кой знае какви актьорски изяви. Той е младият помощник на Ицко Финци - чиновникът, главен преброител на дивата дългоуха твар.

Филип Трифонов помни този филм повече с прекъсването си във ВИТИЗ. Едуард Захариев му обещава, че ще заснемат филма бързо, но работата се проточва с месеци, режисьорът беше известен с бавното си снимане. И “за неизвинени отсъствия” изключват Трифонов от института, налага му се да се дипломира със следващия випуск.

Операторът на филма Венец Димитров ми разказа, че по време на снимките двамата с Ицко Финци били невероятно смешна двойка, а Филип постоянно предлагал всевъзможни идеи.

Тази особеност в

творческия натюрел

на Трифонов -

непрекъснато да предлага свои неща, ще впечатлява едни сценаристи и режисьори, но ще ядосва и нервира други.

Илия Костов, сценарист на “Мадам Бовари от Сливен”, ми разказваше как докато снимат филма, Фипо непрекъснато искал да му промени репликите, защото не можел да произнесе точно дадена дума.

Костов твърдо отказвал и тогава Трифонов започнал да промушва под вратата на хотелската стая бележки със свой вариант на репликите.

Сценаристът не се възползвал от нито едно Трифоново предложение с аргумента, че така в някой кадър може да влезе реплика от друг филм.

В “Мадам Бовари от Сливен” той играе актьор, който пък в театъра играе “Балкански шпионин”. И когато гръмват героя му, той не пада, а както си стои, само леко клюмва глава. Режисьорът на пиесата му се кара, а героят (Трифонов) обяснява, че просто играе “естетизирана смърт”.

Филип Трифонов не обичаше да дава интервюта, а предпочиташе да пише отговорите. Ето писмото, което навремето получих, когато го попитах за впечатленията и спомените му за този филм.

Снимането на “Мадам Бовари от Сливен” съвпадна с “отстраняването на другаря Тодор Живков от Правец. Атмосферата на снимачната площадка и около нея можем да оприличим като “изключително творческа и приятна”.

Режисьорът Емил Цанев, широко скроен като човек и творец, позволяваше да поправям сценария, за да “придърпвам” ролята към себе си. Този приятен творчески климат се прехвърляше и върху свободното ни време и всичко около филма сякаш бе неповторимо. Пиесата “Балкански шпионин” в Сливенския театър, която беше вкарана във филма, ме разсмиваше повече от което и да било столично представление по това време.

Прасковите от Сливенско бяха по-големи и по-сладки от петричките. Там видях незрящ адвокат на нивото на легендарния Рей Чарлз. За пръв и последен път в града на сините камъни прочетох поверителен документ за служебно ползване с гриф “Строго секретно”. В него другарят Тодор Живков обясняваше на другаря Михаил Горбачов “маньовъра”, чрез който ще върне 13-те милиарда, взети от Запада.

Маньовърът по кодово название М-13 предвиждаше български учен да добие истински бензин от питейна вода. Две недели преди да се отърват от Тодор Живков, близките на Горбачов телевизионери и днешни милионери интервюираха “изобретателя” в много крупен план, показвайки ни очите му, които не лъжеха.

За реализирането на филма “Отстраняването на другаря Тодор Живков от Правец” научихме от радиото в хотела. Много се радвахме и не вярвахме на ушите си. Но то излезе самата гола истина. За мен “Мадам Бовари от Сливен” е наистина филм незабравим.

Когато пише сценария на “Оркестър без име”, Станислав Стратиев има предвид точно четиримата актьори за главните роли - Велко Кънев, Филип Трифонов, Павел Поппандов и Георги Мамалев. Не знам дали авторът е знаел тази страст на Фипо да желае промяна в репликите си, но неговият герой е немногословен.

И въпреки това по време на снимките махат повечето от тях. Защо? “Защото не ми пасваха - обясняваше Трифонов. - Останаха ми само две. Едната помня и до днес: “Ай, сиктир! Няма да и свиря десет дена под прозореца, да не е Лайза Минели...”

В “Адио, Рио”

Филип Трифонов

сменя Тодор Колев.

То и Тодор, лека му пръст, не беше лесен за снимане. В този филм с режисьора Иван Андонов не стигат до общо мнение как трябва да играе ролята си главният герой. Колев иска да играе бавно, с паузи едва ли не след всяка дума.

“Ако играеш така, една 3-минутна сцена ще стане 8 минути! А аз ненавиждам такъв темпоритъм”, не се дава Андонов.

На третия ден го сменя и след кастинг е избран Филип Трифонов.

“В началото хранех съмнения, че Филип ще направи ролята - записва в дневника си сценаристът Марко Стойчев (брат Мормарев), след като филмът е завършен. - Филип е не само талантлив и обичан от публиката актьор. Той има силно екранно присъствие и успя да придаде на ролята собствен цвят...”

В “Адио, Рио” през цялото време има един труп. Той се появява у дома или в багажника на колата на всеки от героите, извършил някакво непристойно дело, позволил си тежки компромиси, или направил злина някому. Един вид

трупът е символът, мярката на нашата съвест.

Започват снимките с Филип Трифонов и той веднага обявява, че не е съгласен трупът да се появява за щяло и нещяло, а само при извършване на големи злини.

“Какво страшно престъпление е, ако някой сменя долари”, аргументира се актьорът. Нито сценаристът, нито режисьорът обаче приемат поправките му и той обявява, че “по този начин пада много ниско таванът на гузната съвест”.

Дори след години той повтаряше, че филмът само е загубил заради неприетите му предложения.

Обаче на финалния епизод Иван Андонов почти изпада в истерия.

С много труд гримьорката изпича някакъв латекс, който се слага на дланта на трупа, и в този латекс е малката дупка, от която трябва да потече кръв. Андонов иска да акцентира върху тази течаща кръв, а арх. Стоев (героят на Трифонов

да изживее катарзис - щом съвестта е жива,

значи има още надежда за човеците.

Екипът е предупреден, че направеното устройство за кръвотечение може да издържи

само един дубъл,

втори няма да има.

Филип Трифонов отлепя лепенката на дупката, кръвта потича, но малко след това актьорът отново поставя лепенката.

- Защо бе, Фипо, защо бе, мойто момче - крещи Андонов. - Нали трябваше да има пауза, акцент?

- Ами реших, че не бива да му изтича кръвта. Нали го обичам - с цялата невинност на света отговаря Филип.

Правят опити да преснемат епизода, но нищо не се получава. В този случай Фипо наистина налага своята идея. Но пък когато гледа филма, тогавашният шеф на Кинематографията Людмил Стайков възкликва:

“Този филм е като шампанско!”

Филипобиография или

за филмовите реплики на актьора Трифонов

На 4 май 2017 г. в “Сити Марк артцентър”, (някогашното кино “Левски”),  в София приятели отпразнуваха 70-годишнината на Филип Трифонов.

Оркестър “Каскетите” го поздрави с песен по текст на Вичо Балабанов:

Годините тик-так

препускат, няма как.

и кой, кажи,

да им постави крак?

Не са една и две,

но ще да ги понесе,

та Фипо стана на 70!

Водата си тече

и слънцето пече,

но Фипо си остава

все така момче!

Песента беше изпята с мелодията на добрия стар шлагер “Прощавай, София” (“Пътувам за Лом, със конски вагон”).

А оркестър “Каскетите” беше в състав: Филип Трифонов - контрабас, Катето Евро - флейта, Вичо Балабанов - китара кухарка, Калин Арсов - пиано, Марио Василев - цигулка. Вокали - Силвия Въргова и Матей Стоянов.

После юбилярят прочете своята “Филипобиография”.

Нещо като автобиография, написана почти в стил Бранислав Нушич:

Аз съм известен като произносител (това е моя дума, сам си я измислих) на култови реплики най-вече в българското кино.

Родителите ми бяха активни борци

против... тютюнопушенето

и във всички филми на пожарогасителна тема аз получавах роли без конкурс. Като започнеш от “Барутен буквар”, “Гори, гори огънче”, “Живей опасно”, “Живот до поискване”, “Защитете дребните животни от пожар”.

Това беше първото заглавие, после цензурата го намали и филмът спечели в Прага награда за комедия, а беше предвиден за драма.

Намерих остатъци от едно изгоряло писмо. В него един американски кинорежисьор, казва се Уейн Уол, ми се извинява в прав текст, че е предпочел Харви Кайтел за главната роля във филма “Дим”, или “Пушек”. Обеща ми в следващия си филм “Пожар в Ню Йорк” да вземе мен вместо Арнолд Шварценегер.

Аз съм роден на 4 май, а това е Международният ден на пожарникарите и поради тази причина съм получавал тия роли.

И Арни също е роден на 4 май, обаче отказал ролята в “Пожар в Ню Йорк”, защото главният герой трябвало да изгори без остатък.

Роден съм на две преки от Народното събрание

и съм израсъл на улицата, свързваща бившата зоологическа градина с Народния театър. А поради близостта на зоологическата градина с Народното събрание всички роли на народни представители в българското кино бяха давани на мен. За което искам да се извиня на много от колегите.

Една от ролите е в “Ешелоните”, където играх ролята на младия Тодор Живков. С голямо желание се хванах за тази роля, защото по сценарий той се разхождаше из кулоарите на Народното събрание и поучаваше другите народни представители.

Но цензурата не одобри този епизод и го отряза. И така филмът загуби много от качествата си, а мен ме преозвучиха, за да запазя гласа си за други култови роли.

Никога не съм чакал да получа “Оскар”, за да благодаря на майка ми и баща ми, че са ме родили в точния момент и на точното място.

Но истината е, че за кариерата ми в киното и в театъра е виновно едно питие със съдържание на малко алкохол, което се преследваше навремето от Закона за пътищата. Става дума за бозата. Поради близостта на ул. “Славянска” до зоологическата градина и театралния институт вместо на сцената на Народния театър намерих място във филиала на зоологическата - Младежкия театър.

Там в детския трилър “Зайко всезнайко” пресъздавах образа на зайче, което яде супа. И никой не разбра, че в купичката вместо супа имаше боза. Това ми помогна 13 години по-късно по неповторим начин да пресъздам култовата реплика на 70-те години в “Момчето си отива” -

“Една боза от 6 стотинки”

А за култовата реплика на 80-те години във филма “Оркестър без име” - “Ай, сиктир! Десет дена ще й свиря под прозорците! Да не е Лайза Минели”

бях обвинен, че съм я изрекъл в нетрезво състояние.

А истината беше, че употребих боза с по-висок алкохолен градус.

Други капацитети твърдят, че култовата реплика на последното десетилетие на миналия век съм произнесъл на немски език, и то с преводач. Но преводачът полудял по време на превода и тази реплика доби популярност единствено като заглавие на филма “Изгубени в превода”.

През 1990-1992 г. аз действително специализирах в Германия театрално преместване на мебели. В свободното си време не произнасях култови реплики, а четях лекции пред въображаеми студенти на тема: “Сила на характера и морално-волеви качества, необходими на актьора за работата му с режисьора по време на репетиционния процес в киното и театъра”.