Почитайки бога лечител Асклепий и дъщеря му Хигия, римските легионери се възстановявали тук след люти битки. Не е чудно, че преди тях райското кътче било заселено от тракийските племена трери и тилатеи. Те се кланяли на бог Дарон, прочут домашен лечител.

Годината 1919-а докарва и железницата в Банкя. Построена е специалната жп линия София – Волуяк – Банкя (19 км) и тържествено е открита кокетната гаричка тук, в смръщения, но китен Шоплук. България е разгромена след края на Първата световна война, но младият монарх Борис ІІІ намира сили и средства да положи нова железница. Започва истински подем в строежа на курортното градче с

вили и почивни станции по модата алафранга.

Напливът от летуващи е пословичен. Д-р Иван Шишманов и Иван Вазов са дали тласъка интелектуалци, предприемачи, фабриканти да създадат "модата Банки". Моята фамилия също обича да летува в люлинския теферич - баби, майки, чичо и дечурлига са на стари снимки у дома от 20-те и 30-те. През 1934 г. с указ на цар Борис III Банки е обявен за климатичен курорт със специален статут, както Витоша за природен парк, първия на Балканите!

Мътните дни и нощи около Втората световна война, бомбардировките над София и комунистическият преврат на 9.09.1944-та обръщат наопаки царството. Много от личните гости на курорта Банки, политически и военен елит, заможни хора, търговци, предприемачи "изчезват безследно", въдворени са в концлагери и затвори. България замръзва в страх и лозунги. Работническо-селската власт

преименува курорта Банки в Банкя, 

за да се знае, че тук не е средище на банки.

Банките са лост за грабеж на трудещите се от "гнилия капитализъм" и новите курортисти – работници и кооператори, трябва да са господарите. Затова – Банкя!

В голяма сграда в центъра, бившия х. "Булевард", настаняват и пансион за сираци на загиналите в "борбата срещу монархофашистката власт" - АБПФК. Дори "вождът и учителят" на българския народ Георги Димитров (Тарабата) лично посещава сиропиталището. Съветският агент на Коминтерна, по чиято заповед са избити стотици видни българи, си прави пропагандни снимки с клетите деца, а те сияят от щастие, че са докоснали "месията". Тъща ми Станка, русолявото й сестриче Лили и съвсем малкото им братче Милчо са три от тях.

Болшевишка педагогика в стил Макаренко

с психически травми за цял живот - тъжна и страшна работа.

През 1969-а в чест на 25-годишнината от "великия 9 септември" Банкя е обявена за град, а 10 години след това – за район на София.

Сред другите си 35 из страната в началото на 70-те Тодор Живков изгражда в Банкя любимата си резиденция. Не му харесват отровните пушеци на строения от него МК "Кремиковци", които нахално проникват чак до ул. "Оборище" в центъра на столицата. Информацията е споделена увлекателно от негов млад приближен съсед - Калин Тодоров ("Зад завесата на соца", София, 2019).

Бай Тошо от Правец се настанява тук и за да е далеч от сърцето на непокорна и будна София. Студентските вълнения в горещото лято на 1968-а са стигнали чак под прозорците му. Въпреки че над 3000 "упадъчни елементи, врагове на народа" са изселени от столицата на НРБ заради IX световен младежки фестивал в края на юли и август.

Седнали сме на раздумка със стар банкянец от с. Иваняне.

Иде реч за времето, когато някои улици в курорта Банкя носели имената "Партизанска", "Ален мак", "Аврора", "Червеноармейска", "Димитровград", "Катюшите", "Комсомол". Но решително не е след 3-4 петилетки, когато други комуникационни артерии в балканския Баден-Баден получават прозвищата "Десети конгрес", "Леонид Брежнев", "Язовирска" или "Газибарска". Сиреч през 50-те.

Годините, когато, тръгнеш ли на минерален плаж в Банкя, най-удобно е да се качиш на... влака. С парен локомотив от Централна гара в София. След 40 минути с трен, ако вече си каталясал от жегата, а косите ти са пълни със сажди от висене по прозорците, първата ти работа е от вагона да се бухнеш право в ресторантчето на гара Банкя. Гара сладур също като във Високите Татри или Алпите.

Пък да му седнеш под сянката между бирите и гаровия часовник. А и на прочутата банкянска лимонада (за децата - да не скучаят, а да смучат балончета).

Освен курортистки с извехтели от кризи, войни и купонни системи, роклички, шити по два-три пъти от една басма, какво може да позяпаш? Разбира се, да се увериш (уж разсеяно, но съвсем прецизно)

къде дамските тоалети са напрегнати достатъчно и къде - не.

Пъргава ли е походката, тънък ли е глезенът? Въобще носи ли другарката необходимата радост за окото?

Е, и маневрата, с която завъртат пуфкащия железен мечок – локомотива. Върху колелото с релсите. За да го закачат на опашката на влака с лице към София за обратния курс.

Последна гара, нататък са деретата на Люлин планина, сиреч Шопско-граовска губерния.

Територия за търпеливите и хладнокръвните. Железният мечок на пара е с голяма червена петолъчка на челото. Тя ти докарва стихове, маршове и колики над чашата. На гърба на гарата пък е големият ресторант "Червена звезда". Въпреки стряскащото си име той е в стил модерн или нео - не знам-какво-си. Има зелена тераса между борове, а дансингът му помни стъпките на тънки валсове, диви румби, степ, дори чарлстон и не толкова на ръченица или дайчово хоро... Предстои да си ги припомни.

И автобус е имало до Банкя през 50-те. Само че

от кръглите шкоди с малките прозорчета.

Поради големия наплив на кооператори отпускари от цялата страна това красиво возило си имало и кръгло ремарке с 20 седалки. Като туриш отпред 40, та общо 60 души на рейс. И така се засилил един ден автотранспортът по равното шосе покрай института "Пушкаров", че на завоя изтървал ремаркето в канавката. Ама екскурзиантите отзад здраво закачени с теглича, та катурнали и рейса отпред барабар с шофьора. Шум, олелия, писъци, пожарна! Но никой не пострадал. На тоя завой срещу конната база – там покрай реката си е равно. Изтеглили ги де.

Завърти ли автобусът последната спирка до гарата, и си право на плажа. Забравил ли си нещо, моля – по сергиите и павилионите. Че дори и сутиени по поръчка, шити по предварително взета мярка. Помниш ли я леля Димитрана? Е, как не?! Живееше в София чак на Сточна гара, беше ни комшийка. Двайсет години всяка събота и неделя беше тук, на павилиона си за сутиени на гара Банкя.

Иначе за плажа – какво? Минерална вода, течаща, 10-метрова кула за скокове, плувен басейн с плочките му и т.н. Народ, народ, народ. Кеф, слънце, тераса с маси. Ресторантът се казваше "Ялта" (наречен на срещата Сталин - Рузвелт - Чърчил, 1943-та). Нещо като казиното във Варна, но само през деня, с маси от двете страни на басейна.

И най-хубавата лимонада на света!

Като глътнеш, мехурчетата ти излизат през носа. И лютят. Толкова газирана! От минерална вода ли я правят, от що ли, но най-вкусната! Фабриката преди е била тук, в Банкя, по-нагоре в дерето покрай реката.

През седмицата освен на плажа можеш да покиснеш здравословно в двете бани на Банкя – старата в центъра пред чешмите и новата – в профилакториума. Разбира се, и двете минерални. Да, хубаво е да поседиш на пейка във вековния вече парк "Кестените". Да послушаш спомените на поживял банкянец. Да се полюбуваш на необароковата сграда на старата баня.

И ето, от дума на дума (пък и от някоя книжка) разбираш защо центърът на Банкя прилича доста на Баден-Баден в Германия или Карлови Вари в Чехия.

Заради личната и навременна грижа на вещ и мъдър монарх - цар Фердинанд I Български.

Негово величество подобно на траките и римляните отпреди две хилядолетия редовно летувал тук заедно с кочияш, прислуга и карета. Ама не се парил и пухкал само, а създал бъдеще и европейски поминък на още едно чудно балканско място.