US медии първи пускат новината, а шефът на БКП пита Стоян Марков: “Ти от Космоса ли се връщаш?”. “Абе, аз за такива епохални постижения на малка България от Си Ен Ен ли ще научавам”, смеел се бившият Първи. По време на проекта се ражда красива любовна съветско-амеирканска история между внучката на президента Айзенхауер и гениален руски физик.

Зад гърба на Тодор Живков България прави най-големите си пробиви в Космоса. Бившият Първи постфактум научава, че главният конструктор на суперкомпютъра, изчислил траекториите на космическите апарати “Вега 1” и “Вега 2”, тайното кацане на Венера и корекцията на траекторията на сензационния "Буран", е българин. Това е шефът на Националния център за суперкомпютърни приложения проф. Стоян Марков.

Проектът “Вега” има открита и засекретена част. “Вега” е руска програма с международно участие. Официалната част на проекта предвижда заснемане на Халеевата комета, а тайната - кацане на Венера.

Как малка България попада в тези грандиозни космиески проекти?

Шансът ни е, че по това време сме една от водещите страни в областта на суперкомпютрите.

Главно действащо лице

в това направление е тогавашният вицепремиер Стоян Марков

В Москва са наясно с талантите на Марков, който през 1973 г. защитава кандидатската си дисертация в Института по автоматика в Киев. Негов ръководител е проф. Пьотър Чинаев от Киевското военновъздушно инженерно - техническо училище.

Дали той е човекът, който пръв оценява способностите на българина, не е ясно, но веднага след това Марков е включен като програмист в съветско-американската космическа програма "Союз-Аполо".

Вероятно задачата е била доста важна, защото Марков е единственият българин, който през 1975 г. е награден с барелефите на петимата американски и руски астронавти. Плочите са изработени от титановия корпус на “Союз”, изглеждат тежки и масивни, а всъщност са леки като перце.

От тази гледна точка включването на Стоян Марков в проектите "Вега" и "Буран" е абсолютно логично. Това става без излишен щум.

“По поръчение на Академията на науките на СССР, в Централния институт по изчислителна техника с участието на Института за космически изследвания в Москва, започна разработването на суперкомпютърен комплекс с производителност 120 MegaFLOPS (120 милиона операции в секунда),” разказва пред "168 часа" проф. Стоян Марков.

Той е главен

конструктор

на комплекса, който се състои от една централна машина и десет матрични процесора (ускорители). Централната е проектирана от доц. Владимир Лазаров, а ускорителите – от доц. Пламен Даскалов. Координатор на проекта от съветска страна е директорът на Института за космически изследвания (ИКИ) акад. Роальд Сагдеев.

През 1985 г. първият комплекс от нашия суперкомпютър вече е монтиран в Москва, за да изчисли траекториите на космическите апарати "Вега 1" и "Вега 2".

“Проектът “Венера-Халей” включваше изпращането на две станции до бялата планета - спомня си Марков. - Това бе закритата част на проекта. За нея лично отговаряше акад. Роалд Сагдеев и затова бе много важно ние да инсталираме първия супер в Института за космически изследвания."

“Модулите, по пътя си до повърхността на Венера, за първи път измериха параметрите на атмосферата на нажежената до 400 градуса Венера - казва професорът. - Космическите апарати изпратиха снимки от сенчестата страна на планетата и информация, получена от близко разстояние до нейната повърхност."

Установяват, че освен жегите там бушуват и ветрове със скорост от 240 км в час.

“Този полет бе научна сензация”, усмихва се Марков.

Причината е, че успехът идва след серия от провали от страна на САЩ и СССР. Най-накрая човечеството не само че

каца на красивата

Бяла планета,

но и получава цветни снимки с изключително качество оттам, независимо че условията са кошмарни.

След като са събрани подробни данни за климата на Венера, стартира откритата част от този проект. През 1986 г. апаратите “Вега” 1 и 2 преминават близо до Халеевата комета и й правят серия от снимки.

“В тази част участваха учени от 11 страни - разказва Марков - СССР, Австрия, България, ГДР, ФРГ, Полша, САЩ, Унгария, Франция, Чехословакия, Япония и Европейската космическа агенция – казва Марков. - Една от задачите бе да заснеме от близо ядрото на Халеевата комета и газовия облак около него, както и да се направи физико-химически анализ на газовете и да се измерят параметрите на електрическото поле вътре в нея. Двете станции и кометата се движеха едни срещу други със скорост приблизително 80 км/с.

На 6 март 1986 г. "Вега 1" мина на 8890 км, а на 9 март "Вега 2" се приближи на 8030 км до ядрото на кометата. Това потвърди добрата точност, с която бяха изчислени техните траектории.

Двата апарата направиха около 1 500 снимки на вътрешността на кометата и нейното ядро. Суперкомпютърът ни успешно издържа изпита по космическа навигация." Резултатите от тези полети са толкова впечатляващи, че американски специалисти настоятелно молят за срещи с експертите, работили по тези проекти.