В САЩ за посегателство над труп лежиш до 20 г., в Англия глобяват за неподдържан гроб.

В северния румънски град Сапанта се намира “Веселото гробище” – най-чудноватото в света. Там можеш да умреш от смях, ако, разбира се, не си вече мъртъв. Надгробните плочи всъщност са дъбови дъски, изографисани от местен майстор в хумористичен наивистичен стил. Покойниците (всичките - реални жители на града) са изрисувани в пъстри цветове и вършат това, което са работили приживе – предат, готвят, карат трактори, доят овце. Не са им спестени и пороците – пияниците пируват, пушачите пафкат, женкарите задяват чужди булки. Надсмивайки се над смъртта, сатирични епитафи изобличават крадците, хвалят работливите, разказват в рима за нелепи раздели с живота…

Некрополът бъка от туристи. За вход се плаща 1 евро. Ако искаш екскурзовод, за да ти превежда надписите, таксата е 38 евро. С тези пари управата поддържа уникалния гробищен парк, освежава рисунките, плаща за постоянна охрана. Затова варварства там почти няма.

Малко гробища по света имат този късмет. Заради липса на пари повечето са

редовен обект

на вандализъм

и обири.

Мародерството и оскверняването на гробове са стари като света. Далечните ни предци са стигали до крайности - вадели са трупове, за да се нахранят. Днес проблемът си остава, но в по-деликатен вариант. Крадат се цветя, особено по празници, бараби обръщат и чупят плочи и паметници. Расисти и антисемити поругават вечните домове на чернокожи и евреи. Антифашисти се гаврят с тези на хитлеристи.

В най-известните гробищамузеи като “Пер Лашез” в Париж, “Хайгейт” в Лондон, “Чимитеро монументале” в Милано набезите са рядкост. Те са национална забележителност, имат голям бюджет, изобилстват с прочути покойници и с паметници и скулптури от велики майстори. Високи зидове, камери за лицево разпознаване, жива охрана бдят денонощно за обирджии и варвари, поддържат реда. В “Пер Лашез” например можеш да снимаш с фотоапарат, но не и върху трипод статив – ако извадиш такъв, моментално изскачат полицаи, които обикалят алеите с автомобили, и те изхвърлят. Частните гробищни паркове също се пазят добре, защото таксите са високи.

Най-беззащитни са обществените и провинциалните гробища, тези на глухи места, в райони с висока престъпност, и занемарените, където няма поддръжка и финансиране. Те обикновено

се стопанисват

със скромни

средства

от областта, общината или града и от таксите за гробно място, ако ги има. Вандализмът там варира от кражби на урни за скрап и на мраморни украси до съсипване на паметници от хулигани или по поръка на каменоделци, за да си отворят работа. По Хелоуин пък младежи безчинстват заради едната лудория. 

Пораженията пораждат негодувание сред близките на починалите и създават главоболие на властите. След ред такива нападения в Пратвил, Алабама, градският съвет отдели част от данъка върху туризма, за да опаше гробището с ограда и голяма здрава порта. Поставиха електронни сензори и камери и ги свързаха с местния участък. Щом някой влезе в парка, високоговорител обявява това и предупреждава, че полицията бди. Табела на входа уведомява, че мястото е под наблюдение.

Подобни престъпления не може да бъдат спрени, но е възможно да се вземат мерки, пише в наръчник на щата Тексас за опазване на некрополите.

Въвеждат

се часове за

посещения

– обикновено от 8 до 18, според сезона. Някои населени места ангажират полицията да включи гробищата в обиколките на патрулите. Живеещите наоколо получават инструкции да бдят и съобщават за нарушители.

Важна, но също свързана с пари защита е оградата, която обикновено е метална решетка, за да се вижда какво става вътре. Освен вандалите тя държи настрана добитъка и дивите животни. Нощем осветяват алеите, особено най-тъмните кътчета. Живата охрана е особено полезна, освен ако не се напие, заспи или влезе в сговор с бандитите. 

Най-голям ефект имат наказанията за джебчии и мародери, които в САЩ са доста сурови. За престъпления като кражба на труп и некрофилия там се лежи до 20 г., а глобата е до $ 15 000. За счупен паметник и вандализъм дават до 3 г., за по-дребен грабеж - 3 месеца и глоба $ 500. Наскоро в Род Айланд хвърлиха за 60 дни зад решетките хулигани, отмъкнали знаме от гроба на ветеран.

Роднините на покойниците силно роптаят срещу оскверняването на гробовете, но мнозина ги занемаряват напълно. В Англия например за това има строги правила. Всяко гробище там има свой ред и глобява собствениците на парцели, купени “за вечни времена”, ако го нарушават. Някои

забраняват

украси като

фенери и вази,

за да не привличат крадци. Други нареждат венците и букетите да се махнат след точно определено време. Има гробища със задължителни дни за почистване – честите посещения на близките поддържат гробовете, а пазят и от злосторници. 

Защитата на “последното убежище” е в ръцете и на самите опечалени. Който има пари, строи гробници с яки метални врати. Някои покриват гробовете с дебели метални решетки, използват железни ковчези и слагат застрашителни надписи, че “божие наказание” ще застигне вредителя.

През XVIII-XIX век в Европа и САЩ е била особено разпространена кражбата на трупове, продавани на лекари и анатоми за дисекция, а също плячкосването за изнудване и търсенето на ценни бижута. Затова близките на покойниците са станали изобретателни. В музея на гробището “Арлингтън” в САЩ се пази оръдие срещу обирджии от 1710 г., което са заравяли в основата на могилата. Опъвали са невидима в тъмното жица, която дърпа спусъка, когато крадецът се спъне в нея, и топът стреля по него. Усъвършенстван вариант се появил през Гражданската война в САЩ и представлявал самостреляща пушка, която се монтира в ковчега и гърми, щом го отворят. После го заменили с

“гробно торпедо”

– експлозив, взривяващ се в лицето на престъпника. Измислените тогава звънци и аларми някъде се ползват и до днес, когато все още задигат тела и органи за продан и откуп. Още се помни случаят в Швейцария, когато през 1978 г. българският емигрант Ганчо Ганев и един поляк задигнаха от гробището във Веве ковчега с тялото на Чарли Чаплин и изнудваха жена му Уна за 600 000 долара. Полякът – “мозък” на престъплението, бе осъден на 4,5 г. затвор, а помагачът Ганев получи 18 месеца условно.