Анестезиологът, който се грижи за него до последно: Най-гадното нещо беше безсилието

Гинекологът дава шанс на хиляди жени да родят въпреки тежките диагнози

Спасява живота на 49-годишна жена, като вади 13-килограмов карцином от нея

"Брат ми, каквото и да стане, искам да остана тук и ти да ме лекуваш."

Това са едни от последните думи на проф. Георги Хубчев, който почина на 17 октомври след тежка борба с COVID-19.

Казва това на д-р Николай Игнатов, началник на отделението по анестезия и интензивно лечение в МБАЛ “Дева Мария”, който се грижи за него до последния му дъх. Двамата не са братя, но се наричали така.

“Ние бяхме приятели и

най-гадното от всичко беше безсилието,

което изпитвах - споделя пред "168 часа" анестезиологът. - Безсилие в буквалния смисъл на думата. Приложих всичките си знания и опит, но състоянието на белия му дроб беше пагубно. Влоши се много за 3 дни, преди да го интубирам в понеделник на 12 октомври.”

Обичаният и уважаван от хиляди д-р Хубчев беше началник на АГ отделението в бургаската болница. Седмица преди да се разболее, защитава професура, но официалното решение така и не стига до него. Ден след като влиза в реанимация, той е обявен за професор.

В продължение на две седмици 15 негови колеги се бориха за живота на Лекар на годината за 2019 г. Приложили и ремдесивир, но нищо не помогнало. За 48 часа инфекцията буквално смляла организма на гинеколога.

“Той беше много готин човек - посочва д-р Игнатов. - Отношението ми към него, което е породено от състоянието на духа му и от принадлежността му, ме накара буквално да жертвам собствената си безопасност, за да го спася. В интензивното отделение във всеки един момент се взема решение и понякога заради скафандрите, които носим, може да ни убегне нещо. У него го нямаше величието, че “раздава животи”. Той съчетаваше две специалности много добре - акушерство и гинекология и урогинекология. Познавам го от 10 г. Идваше като гостуващ лекар да оперира и когато стана началник на отделението, аз много се успокоих. Той е адекватен в действията и решенията си, в цялостното си поведение.

Водили сме много битки заедно в операционната,

когато една жена става майка, и не само.

Жоро беше отдаден на работата си изцяло. С него си говорехме, че трябва да започне да мисли повече за собствената си почивка. А той оперира в Бургас, пали колата и тръгва към Русе. Аз го питам: “Добре, защо бе, Жоро? Пари ли нямаш?”, а той отвръща: “Там го правя дори за без пари, защото няма кой да ги оперира. Седят и ме чакат със седмици, за да им помогна”. Тоест когато Господ те е пипнал, имаш възможност да спасяваш животи в по-голям мащаб.”

Отдаден на работата си е точното описание за проф. Хубчев. По цял ден е в операционната, а когато е извън нея, преглежда жените, на които им е останала последната надежда. Колегите му го описват като изключително добър човек. Винаги намирал път както към пациентите, така и към приближените си. За него на първо място стоял дългът му към хората.

“Той ми казваше: “Един човек идва при теб, защото има оплаквания. Ти трябва да се отзовеш и да му помогнеш, за да може, когато затвори вратата от външната страна на кабинета,

да му е спокойно на душата”

- споделя пред "168 часа" специализантката в АГ отделението Семра Алимолла. - Във всяка негова дума имаше доброта. Която и жена да влезеше в кабинета му, той й помагаше във всяко направление. Той беше такъв, неповторим като лекар. Беше стожерът на отделението и когато ми съобщиха, че е починал, се почувствах като сирак. Спомних си за деня преди да се влоши. На 1 октомври и двамата бяхме дневна смяна. Професорът цял ден беше в операции, после преглежда пациентки в кабинета си, но дори за миг не е дал знак, че не е добре или че е заразен. Нямаше никакви симптоми. Не беше отпаднал или уморен.”

На кои жени е помогнал и как е спасил живота им, четете ТУК.