Откриха ли осмото чудо на света на дъното на Балтийско море?

21.01.2021 Симона Димитрова
Кехлибарената стая
Кехлибарената стая

Полски водолази се натъкнаха на потънал германски кораб, в който вероятно са били сандъците

Граф Алексей Толстой предлага на Сталин да подари шедьовъра на Германия в началото на Втората световна война

Осмото чудо на света може да е под Екатерининския дворец или да е опожарено при бомбардировките над Кьонигсберг

Масираната атака на английската авиация през август 1944 г. над Кьонигсберг предизвиква пожар в кралския замък, където по онова време се смята, че се намира легендарната Кехлибарена стая. Една от теориите за нейното изчезване гласи, че

за да бъде спасена от унищожение,

тя е разглобена, поставена е в големи сандъци и е натоварена на кораб, който е потопен по-късно.

Именно заради това група полски водолази смятат, че са открили останките от плавателния съд, с който е направен опит да бъде спасена "безценната", известна като осмото чудо на света. Докато правели подводните си проучвания, те намерили кораба “Карлсруе”, който потъва с товара си през 1945 година по време на евакуация на германци от Източна Прусия.

“Останките на плавателния съд открихме на няколко десетки километра от гр. Устка - обяснява Томаш Стахура, участник в експедицията. -

Отломките лежат на дълбочина 88 метра

и практически са непокътнати. В трюмовете намерихме военни коли, порцелан и множество сандъци с неизвестно съдържание. Смятаме, че точно те могат да дадат ключова информация за изчезването на Кехлибарената стая. Тя е видяна за последен път в Кьонигсберг, откъдето “Карлсруе” се е отправил на последното си плаване с голям товар.”

Изследователите ще продължат проучванeто на останките, като признават, че задачата им ще бъде затруднена от голямата дълбочина и отдалечеността на обекта от брега.

Разбира се, това не е първата новина, според която учени смятат, че са открили осмото чудо на света.

През 2017 г. трима немски изследователи бяха тръгнали по следи, за които смятаха, че ще ги отведат до Кехлибарената стая.

Според тях тя е скрита в една от пещерите в Рудните планини, намиращи се на юг от Саксония, недалеч от Дрезден. С помощта на радар учените бяха сканирали почвата в Пещерата на принца, който беше показал кухини, наподобяващи бункер.

“По стените

открихме и следи от стоманени въжета,

които се използват за пускане на тежки товари в дълбочина - споделят от екипа. - Според георадара под пещерата има дори скрита система от тайни тунели, датираща от 1835 година. Пробите от пещерата показват, че е имало опити за взривове, вероятно за умишлено срутва

Тази теория обаче не беше подплатена с достатъчно доказателства и стана част от всички останали, които витаят в пространството.

Именно такава е и новината от 2015 г., когато разследващият журналист Том Бауер сподели, че нацисткият влак, който се издирваше в цяла Европа и бе открит в Полша,

не е пълен със злато, а в него се крие Кехлибарената стая

Всъщност теориите за мястото на осмото чудо на света са десетки, а хората, които са я търсили - стотици. Причината е, че според изследователите тя наистина е била създадена по уникален начин.

Строежът й започва през 1701 г. по заповед на първия крал на Прусия Фридрих Вилхелм. Той

поръчва да бъдат изработени кехлибарени панели,

с които да бъде облицована една от стаите в двореца Шарлотенхоф. Те били направени от датския майстор Готфрид Волфрам. Концепцията и дизайнът били дело на скулптора и архитект Андреас Шлютер. Помещението първо се наричало кабинет и се състояло от 100 хил. парчета резбовани кехлибарени ламперии и златни кантове, покриващи 55 квадратни метра.

При едно от посещенията си при Фридрих I Петър Велики се възхитил от красотата му и като плод на едно истинско международно сътрудничество кралят на Прусия го подарява на своя руски съюзник. Кехлибарената стая

била разглобена и опакована в 18 големи сандъка

и транспортирана до Санкт Петербург. През 1755 г. Екатерина Велика заповядала да преместят шедьовъра в Царское село. Там площта била доста по-голяма и затова Фридрих I изпратил още кехлибар. Италианският архитект Бартоломео Растрели се справил със задачата по дизайна, като добавил позлатена дърворезба, картини и огледала. Именно тогава започва да се нарича стая.

Внезапните промени в температурата, газовете, отделяни от използваната в залата пещ за отопление, както и теченията постепенно започват да разрушават конструкцията.

Затова се налага майсторските произведения на изкуството да бъдат реставрирани.

След ремонтите и всички поправки стаята покривала около

180 квадратни метра с 6 тона кехлибар,

злато и други полускъпоценни камъни. Панелите били подплатени със златни листа и историците смятат, че по онова време стаята е струвала 142 милиона в днешни долари. С течение на времето Кехлибарената стая е използвана като място за медитация от царица Елизабет, зала за събирания от Екатерина Велика и пространство за трофеи от ценителя на кехлибара Александър II.

През 1941 г. е планирана по-мащабна реставрация, защото кехлибарът трудно се поддържал. Точно тогава обаче Адолф Хитлер дава ход на операция "Барбароса" и нацистите започват да атакуват.

Докато силите се движат към двореца, служители и уредници

се опитват да разглобят и да скрият стаята

Това обаче не се получава, защото сухият кехлибар започва да се руши и подчинените решават да скрият стените зад тънък тапет. Нацистите обаче знаели за легендарната Кехлибарена стая и това не успява да ги заблуди. Те събарят осмото чудо на света в рамките на 36 часа и в 27 сандъка я изпращат до Кьонигсберг, Германия (днес Калининград). Помещението е поставено в Музея на замъка на брега на Балтийско море. Директорът Алфред Роде бил фен на кехлибара и изучавал историята на стаята, докато тя е на показ през следващите две години.

Според някои историци обаче поведението на служителите на двореца е било с цел да заблудят нацистите и те да откраднат Кехлибарената стая, защото всъщност това бил дубликатът й. Смята се, че около 20 дни преди началото на Втората световна война истинското помещение е демонтирано. Над 300-годишният оригинал надлежно се фотографира и внимателно се слага в специални кутии, които е решено да се скрият в мазетата на Екатерининския дворец.

Директорът на музея в Кьонигсберг обаче опровергава тази теория, защото изследва много подробно кехлибара в стаята. В края на 1943 г. с вече настъпващия край на войната той е помолен

да демонтира шедьовъра

и да го заключи в сейф

под музея

Според него Германия се е грижила добре за Кехлибарената стая. Има сведения, че изкуствоведът твърдял, че тя оцелява дори при тежките бомбардировки над Кьонигсберг през 1944 г., когато по-голямата част от историческия център на града е изпепелена. С това следата на Кехлибарената стая се губи, а учените могат само да гадаят дали тя наистина е скрита, или е натоварена на кораб, за да бъде спасена от опожаряване.

Интересното е, че според някои учени има теория, че още през 1939 г. е имало планове стаята да бъде подарена на нацистите с цел укрепване на приятелството с тях. Това предлага граф Алексей Николаевич Толстой на Сталин, след като се подписва Пактът за ненападение през 1939 г. Писателят мотивира съвета си с факта, че и без това

шедьовърът се намира в плачевно състояние,

но вождът не се решава да се раздели с оригинала и поръчва на прочутия реставратор и каменоделец А. Баранов да направи копие на прочутото произведение на изкуството. Успоредно с това учениците на майстора създават и макет с мащаб 1:1.

Така или иначе осмото чудо на света попада в ръцете на нацистите, които също се разделят с него при бомбардировките в Кьонигсберг. Немалко учени отричат теорията, че Кехлибарената стая е натоварена на кораб, защото смятат, че преди да нападнат града, служителите на двореца свалят сандъците в подземието на музея, където помещението вероятно чака да бъде изровено и днес.

Според пенсионирания изследовател Карл-Хайнц Клейне, който дълго време търсил осмото чудо на света,

стаята се намира в друго подземие

На базата на открити документи той смята, че нацистът Ерих Кох я е откарал до родния си град Вупертал, където я запечатва в камера.

Фактът, че не може да бъде открита десетилетия наред, кара поколения учени да допускат, че тя е унищожена при опожаряването на Кьонигсберг. Въпреки това корабът, открит от полските водолази на 88 м дълбочина, дава нови надежди.