Окото Господне, пентаграм и Христовият монограм са рядко срещани в други храмове изображения

Масонската звезда всъщност изобразява сливането на духа и материята и прави връзка с извоюването на независима българска църква, обяснява доцент Благовеста Иванова, която подготвя книга за архитектурния комплекс

Каква скрита символика крие българската Желязна църква в Истанбул и защо има масонски знаци? След тържественото откриване на ремонтирания храм кадрите с позлатените кубета на “Свети Стефан” на Златния рог влязоха и в световните агенции, а уникални детайли от архитектурата и стенописите в 120-годишната църква събудиха любопитството на публиката.

Масонската символика е много сложна, прави уговорка доц. Благовеста Иванова от катедрата “Градоустройство, теория и история на архитектурата” във Висшето строително училище “Любен Каравелов”. За нея има най-различни тълкувания, тя прави графични интерпретации върху тях.

Освен масонските кръстове, намиращи се на капителите на пиластрите на фасадата на храма, изкуствоведът разглежда и други символи и техните значения. Такива например са големите композиции, разположени на южната и северната част на фасадата на напречния кораб на храма. Техните части са излети от чугун и са символичен апотеоз на величието на българската църква след извоюването на нейната независимост през 1870 г.

Горната част е увенчана от епископска митра. Под нея има пресечни жезли, отдолу хоризонтално е поставен трети с лъчисто факелно сияние. В масонската символика е известен като факла на просвещението.

От него се спускат два свитъка с текстове и две кандила. “На мен ми стана много интересна символиката на тази композиция и направих нейни графични интерпретации”, разказа доц. Иванова. Графиките може да се видят в книгата ѝ “Архитектурният комплекс “Свети Стефан” на Златния рог”.

Графичното изчертване е доказателство, че може да се тълкува за скрити символи.

Първият от тези

скрити символи

се нарича хризма,

или още Христов монограм. Представлява преплитане на буквата Х с буквата Р на вертикала. Известна е от апостолските времена и от Късната римска империя като знак за успех и щастие. Използва се по времето на Константин Велики, когато той я изписва върху щитовете на войската си. По този начин става един от основните символи на Византия и църквата.

Друг символ е масонската звезда, наречена още печат на Соломон, или Давидов щит. Тя установява сливането на духа и материята. Тук също може да се търси скрита връзка с извоюването на независима българска църква.

В композицията може да бъде вписан и пентаграм, който се използва сравнително рядко за украсата на храмове.

Доц. Иванова изключи окото да е масонски символ, каквито коментари вървят по медии и в социалните мрежи. “Окото се използва в масонската култура, но е християнски символ. То представлява окото Господне, вписано в триъгълник, който пък е инициал на Светата Троица, и лъчението е символ на божествената светлина и съвършенство. Окото крие дълбока семантична същност, която твърди, че “Господ знае пътя на праведните”.

“Това око се среща

и в много наши

малки селски

храмове,

които не ми се вярва да са строени от масони”, коментира специалстката. По времето на създаването на храма масонският възглед е бил известен само на посветените.

Инициали “СС” пък са разположени в медальона в горната част на капитела на пиластрите.

Включването на инициали е характерно за сгради в страни като Германия, Франция и Белгия. Обикновено те са свързани с техните наименования, функции или с определени личности, живели в тях. Появата им на тези места води началото си от ранното християнство, когато капителите се превръщат в място за проява на нови идеи и обличането им с нова символика, която е скрита.

В случая с Желязната църква в Истанбул

инициалите СС

биха могли да се

тълкуват като

Светая Светих,

Corpus Cristi,

свети Стефан или

на рожденото име

на дарителя

Стойко Стойков, станал известен по-късно като Стефан Богориди, тълкуват специалистите.

Има данни, че бащата на главния архитект на църквата Ховсеп Азнавур Серовпе е основал масонска ложа в Истанбул. Връзка на архитекта с тези среди не е открита, но е възможна предвид разгледаните орнаменти и тяхната символика.

Сред инициаторите и участниците в изграждането на храма са много държавници и архитекти. “Има и двама български дейци, свързани с масонството и участвали в проектирането и строителството на Желязната църква. Това са министър-председателите Константин Стоилов и Драган Цанков. Разбира се, не можем да бъдем сигурни дали те са оказали основно влияние върху декоративната украса на църквата, проектирана от Ховсеп Азнавур”, коментира още доц. Иванова.