Титлата “синът на Гунди” не успя да провали живота на Андрей Аспарухов

05.08.2020 Красимир Стоянов

Сигурно ще се сетите моментално за поне три-четири трагични житейски истории с участието на известни родители и провалени отрочета. Сценарият винаги е един и същ - татко прави звездна кариера, оттегля се със статута на легенда и от наследниците му се очаква на всяка цена да проявят същия талант на сцената или на спортната площадка. Но това, че имаме същия цвят на очите като на мама и тате, в никакъв случай не означава, че сме техни съвършени копия.

Често пъти този иначе простичък житейски урок се научава по трудния начин от синовете и дъщерите на успешни актьори, музиканти и спортисти. Пред Андрей Аспарухов навремето има всички предпоставки да попадне в същия капан, от който трудно се излиза. Баща му е най, най, най-обичаният футболист от няколко поколения футболни фенове. И не само заради гениалните крака, но и заради

изключителната харизма,

която притежаваше Георги Аспарухов-Гунди. Той бе бог на терена и пример за подражание в личния живот. Трагичната му гибел беше още един тъжен щрих върху изграждането на легендата за нападателя на "Левски".

Трудно може да си представи човек колко тежи титлата "синът на Гунди", но Андрей Аспарухов успява да свикне с нея и вместо в слабост, да я превърне в своя сила. Да, наследникът на легендарната "синя" деветка така и не успява да повтори успехите на баща си на терена, но дори и този факт се оказва житейска победа, а не загуба.

Андрей Аспарухов просто не се втурва на всяка цена да се доказва на терена. Не хуква да оправдава чужди очаквания и отказва да бъде жертва на вечното сравнение с баща му. Единственият син на Гунди влиза в първия отбор на "Левски", изиграва няколко мача и вкарва един гол. След това сам се отказва от професионалния футбол с пълното съзнание, че може да бъде щастлив и

без да опитва огромни разкрачи,

за да върви по стъпките на баща си.

На 22 юли Андрей Аспарухов навърши 55 години и едва ли е останал недоволен, ако е намерил свободна минута, за да се върне назад в годините и да направи бърза равносметка за постигнатото. След края на футболната си кариера синът на Гунди направи успешна кариера като спортен коментатор в БНТ, а след това със съпругата си замина за САЩ, където и до днес работи във футболна школа.

"Авторитетът на баща ми винаги ми е тежал. Колкото и странно да звучи, в България, обратното на други страни, всеки мой успех се отдаваше на това чий син съм, докато неуспехите не ми се спестяваха. За мен славата на баща ми никога не е била проблем, никога не съм се оправдавал или извинявал с това. Най-радостното е, че там, където съм в момента,

това чий син си, няма никакво значение",

заявява преди време в интервю за "24 часа" Андрей Аспарухов.

Любопитното е, че дори за краткия си престой в "Левски" той има шанса да играе редом със звезди от ранга на Наско Сираков, Гиби Искренов, Емо Спасов и други. Пак по негово време се случва и паметното разформироване на "Левски" и ЦСКА след скандалния мач за Купата на България. Двата гранда са преименувани съответно на "Витоша" и "Средец", а властта решава, че веднъж завинаги се е саморазправила с най-популярните футболни клубове в България. Но се случва нещо съвсем друго.

Самият Андрей наскоро си спомни за онези времена, след като се съгласи да се включи в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти "Моят любим спортен момент". Неговият спомен е свързан именно с първото вечно дерби, след като двата гранда са преименувани.

"Официалният ми дебют в тогавашната "А" група беше именно по време на първия сблъсък на "Витоша" и "Средец". Мачът бе през есента на 1985-а, няколко месеца след

безумно

смешното решение

да се сменят имената на отборите и да се лишат от правото да играят футбол за дълги срокове основни играчи и от двете страни. След тази "наказателна" акция дойде и времето, когато трябваше да се покаже, че вече никой не се интересува от "разжалваните" колоси.

Да, ама се случи нещо съвсем различно. Ние се придвижвахме с клубната “Чавдарка” (нали сме разжалвани, смениха и автобуса). Спускайки се от телевизионната кула, изведнъж попаднахме в море от хора.

Пътят пред нас

беше задръстен,

не от коли, от хора.

В този момент всички разбрахме, че ни чака всичко друго, но не и обикновен мач.

До стадиона стигнахме сякаш носени от тези, дошли да покажат, че имената нямат значение за истинската любов. Интересът беше невероятен. На другия ден разбрахме, че извън стадиона са останали повече хора от тези, влезли вътре.

Почти нищо не помня от самия двубой, освен че победихме с 2:1, че "сините" шалчета бяха в пъти повече и че

аз осъществих мечтан дебют

Също помня, че не чух някой да скандира друго освен "Левски" или ЦСКА. Мачът беше звучен шамар, автогол за тези, решили, че историята се променя със смяната на името", спомни си от САЩ Андрей Аспарухов.

Въпреки че живее отвъд Океана, той не е загубил връзката си с родината. И всеки път, когато стъпи на родна земя, усеща колко силно е бил обичан баща му от по-възрастните и колко много знаят за него по-младите. И до днес хората се тълпят пред Андрей, за да го пипнат или да му разкажат за свой спомен, свързан с Гунди. Годините минават, но любовта не само не намалява, а сякаш се увеличава.

Самият той има откъслечни спомени от баща си, защото е само на 6, когато Гунди и Котков загиват в адската катастрофа на Витиня. Но има достатъчно архивни кадри и спомени на хора, които искрено са обичали Георги Аспарухов. Андрей отдавна обмисля идеята да напише книга за баща си, но все отлага. Може би защото се притеснява да не го обвинят, че търси комерсиална изгода от факта, че е наследник на един от най-великите футболисти не само в България, но и в целия свят.

Гунди е добре известен дори

на американска територия,

където иначе футболът никога не е бил сред любимите спортове на янките. Както вече стана дума, навремето Андрей Аспарухов тръгва за Америка със съпругата си Изабела може би и привлечен от идеята, че в страната на необятните възможности ще има шанса да се развива, без всяка секунда да го сравняват с баща му. Любимата му също няма нищо против анонимността в огромната държава, тъй като и тя е наследница на славен футболен род. Баща й е "синята" легенда Павел Панов, който почина внезапно през 2018 г.

"Децата ни се познаваха още от малки. Идваха на мачове, присъстваха на общите ни веселби. Влюбиха се един в друг доста след смъртта на Гунди, но на семейните сбирки винаги сме говорили за него все едно стои на масата. Андрей и Изабела решиха да заживеят в САЩ, което ми пречеше да ги виждам толкова често, колкото ми се искаше. Намразих пътуванията със самолет,

може би се

бях наситил

от славните ми футболни времена", спомняше си приживе Павката Панов.

Андрей и Изабела за първи път стъпват на американска земя през 1994 г. по време на световното в САЩ

и се женят

в Лас Вегас

веднага след финала между Бразилия и Италия. След това двама отново се връщат в САЩ по време на олимпийските игри в Атланта през 1996 г. и този път не се връщат обратно в България. Първо Изабела получава предложение за работа, а след това и Андрей.

24 години по-късно двамата не са престанали да се вълнуват от случващото се в родината им, а синът на Гунди тези дни доказа, че продължава да живее с каузата "Левски". Веднага след рождения си ден той съобщи чрез социалните мрежи, че започва дарителска кампания в полза на любимия клуб в САЩ и Канада. Идеята му е поне 1000 съмишленици и верни фенове на тима от "Герена" да даряват по 20 долара на месец и

така да се събират

по 240 хил.

долара на година.

Всеки дарен лев е жизненоважен за спасението на софийския гранд, който играе на стадиона, носещ името на бащата на Андрей Аспарухов.