Отиде си един от най-успелите българи в чужбина - канадският строителен предприемач Игнат Канев.

На въпроса кога е направил първия си милион, той отговаряше: “Милион ли? Не съм ги чел. Мнозина мислят, че да имаш пари е лесно. Всъщност не е. Като имаш милион, трябва да го пазиш.”

Той напуска България през 1941 г. едва на 14 години и половина. “Баща ми ме изпрати в Германия уж да работя и да уча, а то излезе само да работя. Но да дойда в Канада сам си избрах”, разказваше строителният предприемач. После допълваше: “Аз не съм академично подготвен - самоук съм и в икономика, и в работа - във всичко. Мен животът ме е учил.”

Нюхът за бизнес наследил от дядо си по майчина линия. “Той търгуваше с коне, а аз от малък все край него се въртях. После 10-12-годишен помагах на баща ми. Той бе свързан с кооперацията и вечер след училище ходех да събирам яйцата. През април 1941 г. напуснах България и отидох в Германия с идеята да стана работник, но започнах да се занимавам с търговия. Винаги съм бил покрай парите”, шегуваше се Канев. “Много съм доволен, че Господ ми е дал такова умение. Но да бъда откровен - това бе голямо пътешествие, защото планината бе доста висока. Щастлив съм, че хората бяха много добри с мен, а аз гледах и се учех как работят.”

За последно името му изскочи от ръчно написана на гърба снимка, разпространена от прокуратурата. Тогава мнозина се зачудиха какво търси името на 93-годишния преуспял емигрант там. Оказа се, че един от хората в списъка си водил записки за най-богатите българи.

Е, има защо! Канев бе не само милионер. Той бе

пример за това

как милиони

може да се

направят с

честен и

упорит труд

“В деня, в който навърших 25 години, на 6 октомври 1951 г. купих първото си парче земя в Канада. Бяха минали само няколко месеца от пристигането ми. Бях събрал около 300 долара, работех денонощно, в събота и неделя, пестях. За 1 месец върху тази земя построихме 1 малка дървена къщичка. После я продадох. С парите от продажбата взех още 2 места. И така моята дейност започна да набъбва като снежна топка. Тогава не бях чувал за ябълката на Рокфелер, но като научих, видях, че съм на прав път”, разказваше Канев на прекрасен български език повече от 70 години след напускането на България. Разказът му за осъществената му канадска мечта бе толкова увлекателен, че и днес може да се чете като приказка.

Първата си фирма “Канеф канстръкшън” регистрира през август 1956 г. Днес тя се казва “Канеф пропъртис”. През годините става собственик и на 8 голф игрища. Освен носител на орден “Стара планина”, Канев и българската му съпруга Диди бяха удостоени с наградата за цялостен принос на кметицата на Брамптън Сюзан Фенел и с наградата на борда на търговската камара на Мисасога.

Казваше обаче, че за него парите са само инструмент. “Парите без авторитет са нищо. Човек трябва да има авторитет пред хората. Те трябва да знаят, че държиш на думата си и я спазваш докрай”, изповядваше веруюто си българинът.

Казваше, че от 1958 г. винаги е търсил хора, на които може да разчита. “Работодателите трябва да мислят за работниците си. Ако техните работници са добре, и бизнесът ще е добре. Тук казват A Man Can Make You and Can Break You (човек може да те направи, може и да те унищожи - бел. авт.), обясняваше Канев.

Той изповядваше максимата, че “бизнесът веднъж като тръгне, е като смазана машина”, но въпреки това трябва да е всеки ден в офиса.

Всяка сутрин към 7 ч отиваше на строежа. Към 10 ч вече бе в офиса, където преглеждаше пощата. Около 1 ч обядваше с хора, с които работи. След обед играеше голф с клиенти. “Това е част от работата ми. Рекламата е голям инструмент. Всеки ден опитвам да играя с 3-ма нови клиенти”, разказваше той.

Не криеше, че е

доста популярен

в Канада

“Моята фирма стана институция, името ѝ работи за нас. Като кажеш Канеф, в Канада всички го знаят и звучи доста респектиращо. Фирмата ни е прочута, защото сме много години в този бизнес. Затова днес работата ни е по-лека от едно време. Имам хора, които ми дават съвети в различни насоки, за да ме предпазват. Но пак трябват наблюдение и постоянство”, споделяше сънародникът ни.

Преди време голямата му дъщеря Анна-Мария, която е завършила в Харвард, започна да работи във фирмата. Направи я вицепрезидент на звеното за комерсиални сгради. Малката Кристина-Мария е адвокат, но също работи за фирмата. “Вярвам, че момичетата са разумни и добре подготвени”, гордееше се Канев с дъщерите си.

Не по-малко се гордееше и с българската си съпруга Димитрина. “Имам прекрасно семейство. Моята булка е от Русе. Тя е опасна булка - много трудолюбива и мъдра жена. Църквата ръководи, благотворителната организация... Булката ми е царска. Ако нямаш мир и спокойствие вкъщи, загиваш. Познавам много такива хора. Но аз мога да се похваля, че жената ме гледа като писано яйце. Тя ми е дясната ръка. Води и благотворителните проекти, грижи се за много работи. Даже сега върши повече работа от мен - проверява сметките, чековете за плащане, контролира парите. Иначе ми дава само по 20 долара на месец за постригване”, шегуваше се милионерът. “На мен не ми трябват пари. Тя контролира и семейните, и фирмените финанси. Аз напълно съм ѝ се доверил”, обясняваше успелият българин.

Той разказваше, че дядото на Димитрина емигрирал в Канада през 1929 г. Когато завършила икономика в Свищов, той ѝ пратил билет да му иде на гости. “Така се запознахме. Но след 2-3 месеца тя се върна в България. После се влюбихме - аз ѝ се обаждах на нея, тя - на мен, и така. През 1977 г. се оженихме”, разказва Канев.

Това е втори брак за Канев, от първия няма деца. “Никога не сме мислили за голямата разлика във възрастта. Обичаме се, прегръщаме се и се уважаваме. Много съм доволен и щастлив с нея”, казваше той в потвърждение на максимата, че зад всеки успял мъж седи една умна жена.

Когато го питаха каква е тайната на дълголетието, казваше: “Не обичам мързеливи хора. Като стане сутрин, човек трябва да се похлопа по гърдите и да каже: какво ще направя днес? Винаги съм бил така. Трудолюбив съм и гледам да съм винаги напред. Работя много повече, отколкото ми е нужно даже. Мога да наглася друг да ми свърши цялата работа, но аз обичам да си правя нещата сам. На вълка му е як вратът, защото сам си върши работата. Освен това се движа много. Сутрин играя тенис, следобед - голф. Край мен не търпя мързеливи. И другарувам все с млади хора. Играя голф с 30-годишни момчета.”

Другото, което отчиташе, е добрите български гени. “Това е много важно. Едно куче да вземеш, гледаш кои са майка му и баща му. Аз съм винаги бодър. Не съм отсъствал в живота си един ден от работа по здравословни причини. Плувам, движа се. Пийвам хубаво червено винце”, обясняваше дълголетието си Канев.

Малко преди да навърши 85 г., купи около 200 дка, за да строи след 20 години. “Може годините да се навързват като синджир, но моята работа не спира, трябва да върви”, обясни тогава сънародникът ни.

По онова време

при него работеха

около 500 души,

много от които -

българи

“На почти всяко от моите голф игрища агрономите са българи. Смятам ги като братя, с тях съм по-сигурен”, споделяше Канев.

Дълги години той бе почетен консул на България в Канада. “Мисля, че се грижа добре за българите. Каква хубава църква имаме, където се събираме! Имаме и училище. България е единствената от източните държави, която има училище, спонсорирано от общината”, гордееше се Канев.

Рядко идваше в България. Не защото не я обичаше, а защото не можеше да си представи, че ще стои 1 месец без работа. “Обичам да съм наоколо. Като си създадеш нещо, и си привързан към него”, признаваше Канев.

Намираше, че България е тръгнала по верен път, но смяташе, че трябва да се оправят законите и съдебната система. “И трябва да си плащате данъците. Една държава без данъци не може да съществува. Когато всеки не плаща редовно, държавата буксува. Всеки трябва да си знае задълженията. Българите са добри бизнесмени. Само и единствено е нужно да се прилага законът. Чувал съм някои канадски фирми да се оплакват понякога, че бюрокрацията в България е голяма. Но от вас зависи да се оправите. Единственият ми съвет е работа, работа, работа, защото без работа нищо не става”, ни завеща Канев.