Пищният коктейл в посолството остава недокоснат

На 21 юни т.г. публикувахме интервю с д-р Владимир Петков - преводач и дипломат, по повод мемоарната му книга “Епизоди от номенклатурния живот или как се купува риба”.

Поради големия читателски интерес поместихме и  откъса “Президентът Желев пътува за Япония”. Сега ви предлагаме неговия поглед върху отношенията на Живков с Горбачов.

Интригуващи събития се състояха през юни 1989 г. в Москва. С мащабна политическа окраска. Ще напомня на забравилите, че тогава се честваха 45 години от 9 септември 1944 г.

На 1 юни в столицата на СССР е предвидено да се открие огромна изложба на постиженията на България в разнообразните сфери на народното стопанство.

Тодор Живков ще пререже алената лента точно в 11 часа в конкретния ден, ще разгледа любознателно експонатите, десетки камери ще следят неговите стъпки, ще спре пред компютрите “Правец 16” с доволен поглед и ще произнесе някоя позитивна шега под възторжените ансамблови ръкопляскания на отбрана група български късметлии, командировани там.

След което в добро настроение и повишен жизнен тонус ще се срещне на четири очи в Кремъл с Горбачов.

По-късно, в 18 часа, ще бъде домакин на коктейла в салоните на нашето посолство и ще поздрави с кратка тържествена реч гостите - 500 на брой. Това е схематично сценарият.

Сега ще проследим

изпълнението му

Ресторантът към нашата амбасада е затворен от четири дни за странични посетители и целият кухненски екипаж работи полуденонощно. Менюто е съставено от началника на протокола в посолството, в случая от мен, като трябва да е изцяло българско, спазвайки указанията от Центъра.

Ще отсъстват разнообразни по цвят хайвери, каспийски есетри, тихоокеански раци и диви камчатски сьомги. За целта:

1. Изтъкани са 2000 сарми с лозов лист.

2. Комплектувани са 30 тави с ботевградска баница.

3. 25 килограма кьопоолу почиват в хладилниците.

4. 10 кг ориз и мляко от половин стадо подмосковни крави са преобразувани в сутляш. Само канелата е около килограм.

На помощ от София със специалния самолет ще долетят групово луканки, филета, пастърми, ядки, домати и краставици за шопската салата, както и сто щайги с ягоди и череши.

Отделно, грижливо опаковани, са пратени и 800 бутилки вино, ракия и коняк. Главният готвач настояваше да сготви и боб, но аз отклоних вежливо хрумването му, за да не се наруши празничната атмосфера от страничните действия на типичната българска гозба.

На 31 май около 19 часа цялата подредба на масите е готова, блюдата ще се инсталират на следващия ден привечер, когато ще започнат да димят и десетте скари на терасата. Всички дипломати от околните посолства

ще вдишват със

завист аромата на

кебапчета и кюфтета

Аз взимам участие в този келнерски спектакъл без никакви скандали, само с отделни викове, иначе си стоя енергично отстрани и остро наблюдавам. Накрая изпивам едно питие за вътрешна регенерация и се прибирам вкъщи.

Децата не са ме виждали от три дни, не бива да ме забравят. Преди да ги целуна, телефонът звъни - викат ме спешно в посолството, търсят посланика или мен. Амбасадорът е на прием и се обаждам аз.

Съобщението е сухо - Горбачов е отложил срещата и Живков няма да се яви. Вместо него ще пристигнат двама вицепремиери - Андрей Луканов и Петко Данчев. Иначе няма промяна в програмата.

Отпускам се в щастлива стойка, едно е Живков с целия антураж, друго е двама самотни вицепремиери. Изчаквам посланика и му съобщавам колоритната новина. Той ме гледа невярващо със стъклен поглед:

- Петков, усещаш ли политическия нюанс в отказа на Горбачов да се види с Живков, и то няколко часа преди срещата. Това е началото на края.

Замълчах възпитано. И двамата схващахме, че братските прегръдки се отлагат и няма да има вълнуващи дискусии за светлото бъдеще. Разделихме се тихо без “лека нощ”.

На следващата сутрин посрещането беше крайно делово. Седнахме в чайката всички заедно. Мълчание. След малко за ободряване на обстановката посланикът ги пита дали искат да разгледат нещо в антракта между откриването на изложбата и коктейла. Луканов беше рязък:

- Няма да има коктейл, връщаме се веднага.

Намесвам се в

разговора с

протоколен нюанс:

- Другарю Луканов, освен нашите хора сме поканили 450 съветски гости - всички министри със съпруги, началници от ЦК на КПСС, от външното министерство и др.

Той пак е рязък:

- Ще им обясните, че забавната част се отлага.

Поглеждам посланика, той вдига рамене. До откриването на изложбата остава половин час. Как се известяват 450 съветски номенклатурни единици, другари и техните дами, че банкетът се отлага. Нормално е дамският състав да е вече на фризьор.

Оставям делегацията пред залата и се понасям спешно към посолството. Обяснявам на моята секретарка какво й предстои. Тя ме гледа с тих, битов поглед и очевидно неразбиране на политическата структура в първоюнския летен ден.

Диктувам й на съкратен български език какво да направи и се отправям към салона, където десетки наети руски келнери протриват с бели кърпи посудата. Информирам ги за актулната обстановка.

Те ме псуват поединично с поглед. И са прави - все едно да отидеш в Рим, а папата да е в отпуск. За тях това е малка тъжна история. Те са се настроили да получат по 50 рубли в края на коктейла и да си тръгнат с по една открадната бутилка. Ето как политиката съсипва индивидуалните житейски мечти.

На 20 юни 1989 г. в 12 часа изложбата прекратява съществуването си. Командированите български експерти прибират енергично от щандовете своите експонати - от мотокарите до киселите краставички. Вечерта са си планирали съвместен алкохолен пикник, утре излитат за София, а след още два дни заминават за Китен или Синеморец на почивка във ведомствените бунгала на своите стопански обединения.

Те не подозират,

че главният филм

още не е започнал

В 14 часа ме вика посланик Панков и с императивен глас ми поставя задача:

- Петков, отиваш незабавно при директора на изложбата и го уведомяваш, че цялата изложба трябва да се възстанови за утре, 21 юни. Др. Живков пристига и ще разгледа нашата експозиция. Не трябва да има и прашинка по изложените предмети. След това е срещата с Горбачов, после е коктейлът.

Отправих се незабавно към титуляря на изложбата, посланикът не се съгласи да го изненадам по телефона. Не само на мен, на всички им беше доскучало без Живков в тези паметни дни. Видях се с директора и му предадох вълнуващата новина.

Но не можах да чуя радостните възгласи на персонала, тръгнах обратно към посолството. Чакаше ме отново организиране на коктейл, този път без сарми и сутляш, само скара, салата и сухи мезета.

Посрещнахме държавния глава на другата сутрин. Той се разходи из залата бързо, като през зимна градинка, и потеглихме за Кремъл. Чаканата среща с Горбачев започна. Отвън сме голям любопитен колектив от дипломати, журналисти и охранители. Чакаме.

Точно след час Живков се появи, литературно казано, като буреносен облак. Произнесе към когото трябва само две думи :

- Към самолета!

Нямаше защо да мислим дълбоко. Зарът беше хвърлен. Големият брат разбра, че малкият брат е разбрал какво му се казва. С последствията.

Отложи се и вторият коктейл, този път завинаги.

Технологията се състоя на 10 ноември 1989 г.