Снимките на Тодор Живков са направени от Георги Панамски, наричан Панамеца. Някои от тях са малко известни, повечето се публикуваха за първи път преди 3 години и бяха любезно предоставени от автора единствено на "24 часа". 

Главен герой в тях е Тодор Живков - човекът, който ръководеше държавата цели 35 години. 

Георги Панамски е роден през 1934 г. в Ловеч. Завършва право в Софийския университет през 1952 г., обаче решава да стане журналист. Но още на първата му дописка във в. “Народна младеж” е сгрешено името му. Вместо Панамски пише Панайски.

За фотографията го запалва брат му Кольо. Когато двамата се събират в младежкия вестник, се ражда лозунгът

“Панама - на панамците!”.

От 1954 г. Георги снима за газетата и едновременно учи фотография и география.

После преминава на работа във в. “Работническо дело” и

има шанса да снима

най-важните събития

в държавата.

Както и дълги години да снима отблизо Първия човек на държавата в най-различни ситуации и състояния.

В тях Живков е много по-различен от официалните портрети и одобрените от УБО или БТА снимки. На фотосите във вестниците той трябва да изглежда красив, умен и вдъхновяващ държавник и ръководител на Партията и държавата.

Самият Живков обичал да се шегува с фотографите: “Как ще ме снимате сега? Как да гледам - оптимистично ли? Ха -ха-ха...” А всъщност Първия бил труден за снимане, защото много гримасничел.

На един партиен конгрес пращат Панамски да снима Тодор Живков по възможност в най-едри планове. В един момент фотографът се озовава съвсем близо до президиума и вижда, че Живков го вика с ръка да отиде при него. “Притесних се за какво ли ме вика Първия. Сигурно някъде в нещо съм сбъркал”, спомня си Панамеца.

А Живков му нарежда: “Кажи на тези от първия ред, че преди да се закрие конгресът, трябва да запеят “Хей, Балкан, ти роден наш!”. Фотографът изпълнява нареждането и песента е изпята.

Партийният секретар на “Народна младеж”, който бил в залата, на другия ден пита Панамски какво са си говорили с Първия.

“Ние с другаря

Живков отдавна

си имаме наша

приказка!”,

направил се на важен Георги. Никак не било лесно на тогавашните фотографи. Отпред е Живков, когото търсят на фокус, а зад тях ги рита по кокалчетата тогавашният шеф на протокола Борис Джибров, за да свършат по-бързо и да се махат.

Голям проблем е снимането на държавните и партийни мъже, наредили се на мавзолея на Георги Димитров за поредния празник. Поради липса на добра техника, която да обхване наведнъж всичките, фотографите снимат “на части” и после лепят снимките в редакцията.

Веднъж в бързината на една снимка Пенчо Кубадински се виждал два пъти.

За един от най-големите фотографски гафове се смята кадърът с Никита Хрушчов сред дипломати в Москва. Когато подготвял снимката за печат, на дежурния фоторепортер му направило впечатление, че всички дипломати са с бомбета, а Хрушчов - гологлав.

Дежурният усърдно му “монтирал” бомбе, но на другата сутрин читателите на “Правда” се чудели защо техният Никита Сергеевич е с две бомбета - едното на главата му, а другото държи в дясната си ръка.

Панамски снима във Варна Хрушчов как държи реч на балкона на общината и енергично размахва свитите си в юмруци ръце.

В един момент фотографът разбира, че на Хрушчов ще му подаряват калпак.

Промъква до охраната, “слага” най-невинния израз на лицето си (примерно като Едуард Фокс, чийто герой във филма “Денят на Чакала” беше тръгнал да убива Шарл де Гол) и кротко моли: “Пуснете ме само да снимам връчването на калпака и веднага слизам." Те се съгласяват.

Той прави няколко снимки и ги изпраща до редакцията по телефотото от варненската поща. На другия ден западен журналист вижда снимките във вестника, отива при брат му Кольо и иска едната. Кольо казва, че ей сега ще я копира и ще му я даде. “Колко ще долара ще струва?”, питал го колегата от Запада.

По-големият Панамец го погледнал с почуда - за първи път някой му предлагал долари за снимка.

Панамски е може би авторът на снимките с най-много целувки между Тодор Живков и Леонид Брежнев.

При посещението на съветския вожд през 1967 г. улавя в кадър и момента, в който той се хваща на дунавското хоро. И за изненада на всички, той веднага влиза в ритъма и стъпката на хорото и го изиграва докрай.

При едно от посещенията на Живков в Румъния в Гюргево е организиран митинг. Събитието снимат Георги Панамски, човекът на БТА и официалният фотограф на румънския лидер.

По едно време Чаушеску, който държи реч, спира да говори, вика своя фотограф и гневно му казва нещо. Оказва се, че му наредил да предупреди българите да не снимат десния му профил. “Суета”, коментира с една дума случката Панамски.

Той винаги спазвал личното си правило: ако всички снимат от едната страна, той задължително отивал и от другата.

Затова и повечето му снимки са “от друг ъгъл”.

И един съвет спазва повече от закон Георги Панамски. Преди години Йордан Радичков му казва: “Обективът е обективен, ти го направи емоционален!”.