Роднина и ученик на последния български патриарх преди османското владичество – Евтимий, е бил Киевски, а после митрополит и на цяла Русия. Киприан заминава на север и оставя голяма следа в руската книжнина. Същото се случва и Григорий Цамблак - друг ученик на духовния водач, пише 168 ЧАСА. 

Някои предполагат, че двамата принадлежат на един и същи род, но няма категорични доказателства за кръвна връзка между патриарх Евтимий и Цамблак. Той обаче е един от най-именитите писатели по време на Второто българско царство, дипломат и игумен на няколко манастира. В Русия става киевски и литовски митрополит, а впоследствие и на цяла Русия.

Книгите, стигнали до Киевска Рус, са били написани на кирилица, която е заменила създадената от Кирил и Методий глаголица век по-рано. И според специалистите промяната никак не е случайна.

"Екзотичните черти на първата азбука

са изглеждали съмнителни

на византийското, а и на немското духовенство, с което братята са се срещали по време на Моравската си мисия – обяснява проф. Тотоманова. – Подозирали са, че не предава точно словото на Бога. Не прилича на другите азбуки, смятани за свещени. Затова смяната на глаголицата с кирилица е много хитър и далновиден политически ход от страна на царете Борис и Симеон."

Кирилицата, която наподобява гръцките букви, вече изглежда доста по-приемлива за Константинопол и затова императорът не се е поколебал да изпрати богослужебните книги на старобългарски език в Киевска Рус.

“Византийците са се отнасяли толерантно към другите езици,

но ако се говорят в достатъчно отдалечени от Византия страни. С България са били в постоянни войни и конфликти, тя ги е дразнела, но нямат нищо против да покръстят Русия със старобългарски книги", добави проф. Тотоманова.

Руската книжнина започва с копиране на старобългарските текстове. Първият руски препис на евангелието е т.нар. Остромирово евангелие от 1056-1057 г. "Трудно да се каже докъде е на старобългарски и откъде започва руският. Постепенно до XVI-XVII век старобългарският правопис се приспособява към руското произношение, за да се получи църковнославянският. Той не е нищо повече от руска редакция на старобългарския език", категорична е проф. Тотоманова.

От този период не са останали много наши извори, България вече не е свободна държава. Сърбия и Гърция също са под османска власт. А в Русия книжнината се развива

постепенно

се установяват нормите

на църковнославянския език.

През XVIII век Михаил Ломоносов провежда реформа в граматиката и въвежда категоризацията на нисък, среден и висок стил. Това е времето, в което руският цар Петър I започва да отделя църквата от държавата и употребата на църковнославянския намалява. Тогава

Русия се сдобива

със своя т.нар. гражданска азбука.

"През цялото това време най-важните характеристики на старобългарския език не са променяни в писмения църковнославянски – носовките, ятовата гласна, еровете. Българското влияние е било съвсем естествено, тъй като в Русия отиват много български книжовници, когато страната ни губи суверенитета си и пада под османска власт", обяснява проф. Анна-Мария Тотоманова.

А от XVII-XVIII век Русия започва да връща обратно в България църковнославянски ръкописи. "Църковнославянският е въведен у нас през Възраждането, тъй като книжовниците са го

възприемали като възродения старобългарски език.

Така заменят сръбския ресавски правопис", добави проф. Тотоманова.

Свидетелство, че в Русия старобългарският се е смятал за висок стил, има и в по-нови времена. В пиесата "Иван Василиевич" на Михаил Булгаков главният герой е царувалият през XVI век Иван Грозни. В някои реплики той се изразява на старобългарски: "Не человечьим хотением, но божиим соизволением царь есмь!" В руския език глаголът "съм" не се произнася. Но освен писатели като Булгаков, в СССР никой не говори за Кирил и Методий, които сега се оказаха автори на "църковнославянския език".

Докато в България честването им започва още през IX век, когато са канонизирани за светци. Първото споменаване на братята е в Бориловия синодик, чийто оригинал е от началото на XIII век, но не е запазен. Има само по-късни негови преписи.

В края на произведението, което по традиция се чете в първата неделя на Великия пост, е добавен поменник на българските царе. Там се разказва за покръстването по времето на цар Борис и се говори за светите първоапостоли и четирима от техните ученици.

След падането на България под османска власт култът към Кирил и Методий затихва и е възстановен от Найден Геров през 1851 г.

В Русия честването на двамата братя

започва за първи път 12 години по-късно – през 1863 г. Вероятно под влияние на българските възрожденци, които са били във връзка с руски духовници. Църковните власти в Москва определят както у нас почит към Кирил и Методий да се отдава на 11 май по стар стил.

Още тогава руският Свети синод говори за това, което днес виждаме в изложбата на столичната ул. "Шипка": "В памет на 1000-годишнината от първоначалното освещаване на Евангелието и христовата Вяра

на нашия отечествен език се установява ежегодно

църковно празнуване на преподобните Методий и Кирил на 11-ия ден от май, започвайки от тази 1863 г.".

След революцията честването в Русия е прекратено, за да се възстанови чак през 1985 г.

"Кирилицата е създадена в манастирите около Плиска и Преслав, това е българска азбука. Затова 24 май трябва да се чества като Ден на българския език и писменост, не на славянската", коментира проф. Пламен Павлов. Според някои учени майката на двамата братя е от български произход, но твърдението е изключително спорно, защото се споменава само в краткото житие на Кирил.

Но е странно защо гърците, които иначе много държат на своята история, до XIX век никъде не са описвали Кирил и Методий.

Чак преди два века започват да говорят за гръцкото потекло на първоапостолите. Има три версии за произхода им - изцяло гръцки, смесен или български. "Методий е управител на една от славянските административни структури на Византия. Няма как да не принадлежи на тази общност – категоричен е проф. Пламен Павлов. - Византийците са имали прагматична политика. Когато изпращат дипломати при хазарите или печенегите, избират техен сънародник или човек от смесен брак.

През 911 г. Цариград е обсаден, византийският император е умрял и са

назначени 7 регенти. Двама от тях са български славяни.

Същото се отнася и за Методий."

Единственото историческо свидетелство, което е останало за народността им обаче, е от житията, че са родени от баща Лъв и майка славянка на име Мария. В "Пространното житие на Методий" се споменава, че когато ги изпратил на Моравската мисия, императорът им казал: "Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски".

Славянски, но старобългарски, а не хипотетичен общ език, както твърдят руските учени. Изключение от тях прави акад. Дмитрий Лихачов.

България даде на източните славяни най-високия стил,

пише в книгата си "Руската култура" академикът. Но посолството на Москва в София не се е съобразило с мнението на своя сънародник при изложбата в Руския културно-информационен център.

Тя е в синхрон с думите на Владимир Путин отпреди 3 години, че писмеността у тях е дошла от Македония. Вероятно всичко това е част от политиката на Москва по темата за Кирил и Методий, създаването на азбуката, разпространението на старобългарската писменост и култура и нейното влияние в Киевска Рус.