"Бийтълс" са грандиозен социален експеримент, създаден с една единствена цел - промиване на мозъците", твърди един от изследователите на ливърпулската четворка Джон Колман. Много биографи потвърждават тази конспиративна теория, като изнасят неудобни факти за старта за бандата, променила историята на музиката завинаги.

Има две конспиративни теории за появата на групата.

Първата се споделя от автори, които смятат, че появата на "Бийтълс" изобщо не е случайна, а е плод на дълго разработван план. Според едни той е дело на службите, според други е социален експеримент, който трябва да провери - може ли да се разруши ценностната система на следвоенното поколение. Децата на оцелелите след най-кървавата война се вълнували от това да имат здрави, многодетни семейства, да ги възпитат в духа на истинските християнски добродетели. Това поколение, изпитало всички несгоди на войната, искало мир, но политиците имали други планове. Подготвяли се нови военни конфликти и те трябвало да станат приемливи за младежите.

Според тази конспиративна теория това можело да стане само ако се разрушат моралните устои на подрастващото поколение.

Един от тези автори - Даниел Естулин, е убеден, че групата е ярък пример за обработка на обществото с цел то да се промени по абсолютно неприемлив за мнозинството начин.

Подобна теза споделя и Джон Колман: "Това не е спонтанен младежки бунт против системата, а добре измислен план, който цели да втълпи на огромна група хора, че трябва да действа против волята си."

Някои любители на заговорите стигат дотам, че официално заявяват, че групата е плод на невероятно социално инженерство. Че едни от гениите на Института за социални изследвания в Ню Йорк са разработили идеята да превърнат неизвестните младежи в любима група на цяло поколение. Разбира се, за да разрушат моралните му устои, тя трябвало да проповядва забавления, наркотици и разкрепостено поведение.

Смята се, че идеята възникнала като опит да се повтори ефекта с истеричните тълпи, съпътстващи изявите на Хитлер. Именно тези явления били подробно изучавани от основателя на Франкфуртския институт за социални изследвания Макс Хоркхаймер, който по-късно създал филиала му в САЩ и привлякъл на работа друг гений - Теодор Адорно. Именно те са в основата на феноменалния успех на ливърпулската четворка и те дават старта на всички конспиративни теории.

Според историка и журналиста Доналд Фау "Бийтълс" започват да пеят в Англия и Западна Германия - обикновено в свърталища на проститутки и наркомани.

Един от биографите на групата - Филип Норман, пише, че ливърпулската четворка имала постоянни ангажименти в стриптийз баровете.

През 1960 г. групата излиза на ново ниво. Един от джазклубовете в хамбургския квартал “Рипербан” подписва с тях договор. Четиримата получават редовно възнаграждение, за да свирят в махалата, известна с червените си фенери и проститутките.

"Групата е далеч от онзи невинен образ, в който често я представят. "Бийтълс" от самото си начало са под влияние на наркотика фенметразин", твърди биографът им Филип Норман. Той дори описва случай, когато заради свръхдоза Джон губи контрол на сцената.

Не по-малки били изцепките на групата и в живота.

"Докато били в Хамбург, всяка неделя Джон излизал на балкона, за да провокира тези, които излизали от църковната служба в катедралата "Сан Хосе" - пише биографът им Филип Норман. - Веднъж Джон дори вързал на изображението на Христос напълнен с вода презерватив и го провесил, така че да го видят всички, отиващи на служба. Имало случай, когато направо уринирал върху три монахини."

От гледна точка на любителите на конспирациите подобна група била идеална за целта. Тя без никакъв проблем и задръжки могла да разруши морала на следвоенното поколение.

Организаторите на експеримента обаче не бързали. Те и мениджърът на групата Брайън Епстай искали да изпипат всеки детайл и да проведат множество експерименти с проекта си, твърдят любителите на конспирации. Хората зад групата били наясно, че моралът на обществото все още е такъв, че с подобен имидж "Бийтълс" нямат никакъв шанс. Затова трябвало да им се изгради нов образ - на готини симпатяги, които патриархалните семейства с радост ще приемат в домовете си.

Тук в историята се намесват гениите Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, което отприщва фантазията на всички любители на конспиративни теории.

Хоркхаймер пръв се сеща да тества реакциите на обществото и как то може да бъде управлявано. Неговата Франкфуртска школа става толкова популярна, че през 30-те години на миналия век създава филиали в Париж и Женева. По време на Втората световна, тъй като е евреин, е поканен в САЩ да продължи работата си, като специално за него създават Института за социални изследвания към Колумбийския университет. Щедро финансиран, Хоркхаймер кани колегите си от Германия, сред които и смятания за гений Теодор Адорно. Роден през 1903 г., той завършва консерваторията, след което психология, философия, социология. Един от многото му научни интереси е как музиката може да влияе на психиката и на подсъзнанието.

Адорно и Хоркхаймер дълго изучавали как обществото стига до истерии при появата на фигури като Хитлер. Интересувало ги как влияе радиото и телевизията на психиката, как обществата могат да се управляват чрез тях.

Проучвали как хората се отнасят към по-авторитарно и по-демократично управление. Как масите могат да реагират на нещо, което не им харесва, и как то може да се превърне в нещо, което всъщност им харесва.

Адорно живо се интересувал как могат да бъдат потушени някои спонтанни реакции на масовата култура и как да бъдат подменени със стереотипни реакции и клиширано мислене.

В почти всички биографии на Адорно се отбелязва, че един от многото експерименти е да създава музика, която може да променя психиката и поведението на отделния човек. За целта той изучавал часове наред атоналната музика. Всъщност тя е 12-тонова, с тежки, повтарящи се звуци. Според някои Адорно заимствал атоналния модел от култа към Дионис - древногръцкия бог на плодородието, виното, удоволствията, екстаза и разкрепостеното поведение.

Специален инструмент създавал звуци, наподобяващи човешки стонове. Барабаните били основен инструмент, като при древногръцките практики се използвали тамбура и кастанети. Миксът от всичко бил една доста възбуждаща музика, подходяща за култа към палавия бог.

Някои посочват, че още от древни времена тези тежки и монотонни звуци били предназначени, за да въздействат на психиката и да докарат човек до точно определени състояния.

Един от изследователите на групата - Линдън Ларуш, твърди, че този тип атонална музика отпуска човек, лишава го от задръжките му и той може да се отдаде на сексуалните си импулси.

"Експерименти, проведени по-късно, показват, че тази система се отразява доста зле на психиката, кара човек да вдига скандали, предизвиква караници в семействата и религиозните общества", пише Ричард Лийпак в книгата си за ливърпулската четворка.

През 60-те Адорно ударно пише стихове и музика за прохождащата група. Успехът не закъснява. През 1963 г. в медиите всеки ден започват да излизат съобщения, че еди-къде си са избухнали нови безредици заради появата на битълсите. През август дори се появяват информации, че полицията безуспешно се опитва да се справи с хиляди истерични тийнейджъри.

Което може и да е трик на гениалния тандем Адорно-Хоркхаймер, защото канадската актриса Елизабет Джейн Хорби твърди друго. Тя случайно присъствала на описваните сцени и официално заявява, че безредици изобщо не е имало.

"Лично аз видях само няколко девойки, крещящи с цяло гърло", споделя тя.

Година по-късно групата вече е в САЩ. Отново започват да валят съобщения, че четворката е придружавана от хиляди екзалтирани младежи. А те са такива, защото преди това са гледали по телевизията, че тийнейджъри из цяла Европа истерясват по групата.

Апогеят на изявите им в САЩ е появата на групата във вечерното шоу на Ед Съливан, гледано от около 80 млн. американци.

В началото социолозите установяват, че те са доста сащисани, като гледат как четирима младежи си тресат главите и правят някакви странни, култови движения, но в крайна сметка повярвали, че музиката и танците им харесват, пише Доналд Фау в книгата си "Сатанинските корени на рока".

Любителите на конспирации поставят под въпрос и най-известната сцена от престоя на бандата в САЩ. Тя е от летище "Джон Кенеди", където четиримата младежи са заобиколени от екзалтирана тълпа от крещящи момичета. Този кадър става неизменна част от всички филми за групата.

Биографите на "Бийтълс", които поддържат конспиративната теория, са единодушни - истерясалите младежи са от конкретно училище в Бронкс. Групата била докарана до летището със специално нает автобус, като всеки от учениците получил по 20 долара. С уговорката да крещи колкото може при появата на групата, твърдят любителите на конспиративните теории.

Така след Европа и Америка полудява по британската група. Както казва Джон Ленън: "До вчера пеехме кавъри на различни групи в стриптийз барове и други подобни места във Великобритания и Европа, а на другия ден ни представиха на британското кралско семейство и на държавните глави на всички страни, които посещавахме."

Ринго също е впечатлен от внезапния успех и споделя, че преди кралицата да им даде рицарски звания, той бил толкова нервен, че трябвало да се напуши с марихуана в банята.