В ненаписаната история на българската интелигенция има много мрачни и срамни страници, които не бива да бъдат забравяни.
Една от тях е свързана с гениалната ни певица Христина Морфова (1889 - 1936 г.), която си отива от този свят огорчена, само на 47 години. Пухкава, но изключително подвижна, с искрящи от радост очи, певицата притежава глас, който обхваща диапазон от три октави. Тя концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове.
Над 40 са образите, в които се превъплъщава талантливата българка. “Огромен, красив и пробивен глас, който й позволява да преодолее с лекота различни партии- от колоратурата - Лакме, Миньон, Розина и др., през тези за лиричното и лирико-драматичното сопрано - Татяна Ларина, Травиата, Мадам Бътерфлай до драматичните като Аида и Леонора и мецосопрановите Кармен и Далила”- така пише за Христина виенският вестник “Райспот” от 27.02.1916 г.
А композиторът Камий Сен-Санс, автор на операта “Самсон и Далила”, след като чува в Париж Морфова в ролята на Далила, възкликва: “Сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред вас!” След това й подарява партитурата на своята творба.
Чак през 50-те години на миналия век великата Калас (1923-1977) прави подобен репертоар и има шеметна кариера, но зад гърба й стои верен импресарио и гръцкият милиардер Онасис.
Зад Морфова застава единствено приятелката й, чехкинята Людмила Прокопова, пианистка. От 1910 до 1930 г. българката е знаменитост. Тя е звезда, за която мечтаят европейските сцени, с изключение на сцената на софийската драматично-оперна трупа. Певицата е сравнена през 1924 г. в Лондон с Шаляпин и е наречена “негова съперница”. Дори “Кълъмбия грамофон къмпани лимитед” издава грамофонна плоча за американския пазар с 12 нейни изпълнения. Така Христина става първата българска оперна прима с грамофонна плоча. Тя е и първата българка - хабилитиран вокален педагог от пражката консерватория.
В Париж проф. Жак Иснардон слуша Морфова и й казва : “Вашият глас е много по-хубав от гласа на прочутата италианска примадона Аделина Пати. Вие сте българският славей!”
Окрилена от любовта на европейската публика и от вниманието на музикалната критика, певицата решава да се върне в България. С пианистката Людмила Прокопова наемат жилище в София, на ул. “Паренсов” №29. Христина репетира усилено ролята на Лакме от едноименната опера на Лео Делиб. При първото си появяване на софийската сцена. Морфова е освиркана от завистливи колеги.
Подвикванията започват, преди славеят да е отворил уста. Те обвиняват актрисата, че живее повече в чужбина. Присмиват й се, че е дебела. Дори ръководството на операта изтъква, че с подобна визия не бива да се появява на сцената. Певицата не остава длъжна на грубите нападки. От сцената тя се обръща към публиката, сред която са и нейните колеги, с думите: "Господа, жалко! Не очаквах такъв прием в родината си, за която тръгнах с такава радост. Нека всеки да разнася българската песен толкова, колкото съм я разнасяла аз!" Спектакълът на "Лакме" минава с успех и с нестихващи аплодисменти на зрителите.
Скоро друга клюка съсипва напълно живота на прочутата ни певица. Разнася се мълва, че примадоната има любовна връзка с Людмила.
Тъмно петно е лепнато върху нейната кариера. За да спре клеветите, Морфова се омъжва за инженер Любен Лукаш, който отдавна обича певицата. Но дотук спират опитите й да запуши устата на завистниците. От брака й не се получава нищо. Христина е на 37 години и е на върха на славата си. При всяко турне с нея е вярната й Людмила. Съпругът е на заден план и накрая бива съвсем забравен. Нейните братя се опитват да променят нещата в личния й живот. Тя обаче отбива атаките им с думите: "Оставете ме на мира, нужно ми е спокойствие!"
В тогавашния печат се появяват хапливи карикатури, които показват Христина и Людмила като влюбена двойка.
Стресовете на българска земя докарват на певицата тежък диабет. Пред писателя Владимир Русалиев Морфова изтъква, че трябва да е родена с железни нерви, за да издържи цялата простотия на родната действителност. През 1935 г. певицата посреща с голямо огорчение заповедта си за уволнение от Софийската опера. Тя е по предложение на тогавашния артистичен директор - диригента Мойсей Златин. Преди идването си вБългария той е бил диригент и преподавател в Московската консерватория. В България Златин поставя над 20 опери. Основател е и на българската народна филхармония и е пръв неин диригент. Културен човек, диригентът попада под силното влияние на завистливите колеги на Морфова. Т
е не могат да й простят, че е обградена със слава и че е посрещана с възторг навсякъде в Европа. Така тяхното желание Морфова да не се появява на сцена става и негово. Министърът на народната просвета Тодор Радев слага тежкия си подпис и певицата остава без работа. Радев е генерал-майор и политик и не разбира нищо от изкуство. Той познава добре брата на Христина, Александър Морфов, който е композитор, поет, публицист и офицер.
И двамата участват в Балканските войни ( 1912-1913 ) и в Първата световна война ( 1915-1918 ). Радев е респектиран от разностранния талант на по-възрастния си колега Морфов, но те никога не са били и не стават приятели. Докато Тодор е офицер за специални поръчки към кабинета на военния министър, то Александър е изобретател на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма "Рапони", и на нов инструмент орфеин, с тембър на виола и виолончело.
Той е автор на марша на македонските революционери "Изгрей, зора на свободата" и на либретото на операта на маестро Георги Атанасов "Запустялата воденица". Композиторът умира през 1934 г., две години преди сестра му да бъде изгонена от операта, и министър Радев няма от кого да се срамува, когато пъди на улицата една от най-талантливите българки.
По това време другият брат на Христина, Богдан Морфов, който е известен инженер и общественик, не успява да помогне на сестра си. Богдан е уважаван човек и строи едни от първите железници в страната, а също така и пристанищата в Русе, Лом и Бургас. От 1923 до 1931 г. е пълномощен министър в Париж. Той съветва сестра си да не се връща в София. По негова молба Христина запазва жилището си в Прага и го отстъпва безплатно на младите български художници Добри Добрев и Александър Добринов. Певицата е влюбена в своя малък племенник Петър, син на брат й Богдан, и желае да го направи певец.
Петър има хубав глас, но по-късно поема пътя на дипломат. Той е секретар на личния кабинет на цар Борис III. На 34 години е обвинен от Народния съд и осъден на доживотен затвор и конфискация на цялото му имущество. По-късно е освободен и изселен във Велико Търново, където работи в търновската митрополия при Софроний Търновски.
Клюките на колегите, все пак не успяват да пречупят жизнения характер на българския славей. Христина изнася около 60 концерта из различни краища на страната. Домът й се изпълва със студенти, които вземат уроци по солово пеене от двете приятелки.
Щастието на Христина в България е кратко. След посещението си в Съветския съюз, където се лекува и дава концерт, Морфова е предупредена от министър Радев, че тя повече никога няма да има публична изява.
Светските среди в София продължават да шушукат за личния живот на певицата - всички го намират за доста странен. Отвратена от това, тя намира успокоение единствено сред своите ученици - те живеят в дома й, а домашната й помощница готви по цял ден, за да не останат младежите гладни. Нейни верни приятели са композиторът Панчо Владигеров и брат му Любен, белетристът Константин Константинов и съпругата му Дора, художничка, която боготвори примадоната.
Все пак Христина е обхваната от несигурност и усеща леденото отношение на колегите си към нея. Затова приема поканата на свои близки да се разходи из Розовата долина. Преди да тръгне, сънува лош сън - покойният й баща я вика при себе си.
За пръв път певицата пътува без своята приятелка. На сутринта тя й оставя бележка: "Така не ми се пътува! Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да напускам дома ни без теб." Но все пак тръгва.
На 1 юни 1936 г. автомобилът, в който е известната певица, катастрофира край Пирдоп. От всички пътници загива само тя.
Людмила Прокопова не напуска България. Дълго време се бори да превърне дома на Морфова в музей, но властите не дават съгласие за това. Когато Людмила умира, роднините й от Чехия искат да я погребат в родината. С разбиране посрещат новината от завещанието й, че трябва да бъде погребана в гроба на Христина.
Така през 1939 година двете жени отново са заедно - завинаги.
