Как атлетите Жалов и Бъчваров написаха историята на БНТ

27.05.2020 Георги Банов
Уникална снимка от Омуртаг. Космонавтът Александър Александров с екипа на предаването. Михаил Бъчваров е вляво, а вдясно с очилата е доц. Жалов.
Уникална снимка от Омуртаг. Космонавтът Александър Александров с екипа на предаването. Михаил Бъчваров е вляво, а вдясно с очилата е доц. Жалов.

Рам-тарарам-тарарам-тарарам,

тарарам-тарарам-тарарам,

рам-тарарам-тарарам-тарарам,

тарарам-тарарам-тарарам.

Ние битките обичаме -

битки слънчеви и снежни.

Във атаки смело тичаме,

но в атаки без гърмежи.

Бързи, смели, сръчни,

на старт!

Бодростта, бодростта

е чудесен наш другар!

Рам-тарарам-тарарам-тарарам,

тарарам-тарарам-тарарам,

рам-тарарам-тарарам-тарарам,

тарарам-тарарам-тарарам.

Здравейте, чавдарчета и пионери!

Здравей, бате Мишо!

Всяка събота от 10 часа улиците на градове и села в България опустяваха. Защото започваше “Бързи, смели, сръчни”. Уникалното предаване за деца, което бе на екран цели 22 години. И след “По света и у нас” и “Лека нощ, деца” е на трето място по продължителност в историята.

На 17 май двете му лица - Константин Жалов и Михаил Бъчваров, се събраха на небето.

Проф. Жалов почина след дълго боледуване на 91 г. Бате Мишо го няма от 8 юли 2009 г., когато получи инсулт на вилата си в Правец. Беше на 73 г.

И двамата попадат на екран случайно. На 10 октомври 1969 г. Жалов отива в завода за автомобилни гуми в София, за да помага за старта на предаването, което е по идея на Кирил Писарски. Но известният шахматен коментатор Владилен Попов не се появява да води журито на състезанието и така той сяда на стола. Тогава водеща е Живка Шопова от известната детска група “Пейте с нас”. След нея се изреждат актьори като Коста Карагеоргиев от “На всеки километър”, Илия Добрев, най-добрият Васил Левски в историята на киното, и други. Но нещо все не е наред. И Жалов предлага колегата си от ВИФ “Георги Димитров” Михаил Бъчваров. Така се ражда звездният дует - единият води, другият вдига оценките: една за изпълнение, една за прецизност.

Двамата са свързани и с леката атлетика. Бъчваров е едно от най-големите имена в този спорт. Роден на 29 декември 1935 г. в Ямбол. Има 28 републикански и 16 балкански титли в спринта. Участвал е на олимпийските игри в Рим през 1960 г. Подобрил е над 20 рекорда в спринта. След това е и един от водещите треньори по лека атлетика в България. Под негово ръководство са се готвили 12 майстори на спорта, 123 републикански шампиони и 7 рекордьори.

Учебниците, които написва, и до днес се използват в НСА. Бъчваров е един от първите, които въвежда тренировките за физическа подготовка в българския футбол. За да стане част от екипа на Димитър Пенев на незабравимото световно първенство в САЩ през 1994 година, когато България зае четвъртото място.

Бъчваров за първи път в света обосновава научно ефекта на кинематичната рефлексия (отскачане от ниско, стартиране от високо) в скока на дължина със засилване, скока на височина със засилване и тласкането на гюле (чрез спортен експеримент през 1959 г. и тензометрични изследвания през 1972 и 1977 г.).

Константин Жалов пък е един от пионерите на овчарския скок

в България. Роден във Варна на 31 май 1929 г. След края на кариерата си става и треньор. Негови възпитаници са поставили 58 национални рекорда.

От тях най-великото име е това на Диана Йоргова, първата българска атлетка, която влиза в осмицата на олимпийски игри, след което взема и сребро на скок на дължина. При него е тренирал и първият ни европейски шампион по троен скок Георги Стойковски.

“Много съм горд от факта, че на много от олимпийските шампиони и медалисти треньорите са лични мои ученици - на Йорданка Благоева - Петър Димитров, на Христо Марков - Чавдар Чендов, Ники Петров на Стефка Костадинова, Христо Цонов - на Людмила Андонова”, признаваше проф. Жалов приживе. Той бе и национален треньор по скокове дълги години, след това бе и заместник-председател на федерацията.

На НСА отдава над половин век от живота си, на леката атлетика - над 70 години.

Проф. Жалов работи до последните мигове на живота си. Дори когато болестите го надвиваха. Пишеше книги със статистики за успехите на родната лека атлетика.

За успеха на “Бързи, смели, сръчни” говори и фактът, че в него са участвали имена като Стефка Костадинова, Христо Марков, Таня Богомилова и Петър Хубчев.

В него се пускат единствено деца до шести клас, които се борят в два отбора. Препятствията са различни, като за всяко едно състезание се получават по две оценки - за бързина и точност. По-добрият получаваше 5 точки, вторият - 3. Накрая доцент Жалов обявяваше крайния резултат.

Снимано е в над 200 селища в България, като предизвикваше невероятен фурор навсякъде. Децата се бореха като лъвове. Задължителна бе и препратката към спортната слава на града или селото, където се намираше екипът. Освен сценариста Кирил Писарски в него задължително влизаха редакторът Методи Христов и режисьорът Теодоси Попов. В журито до тогавашния доцент Жалов сядаха представители от детската редакция на БНТ и ДКМС. Но купонът бе невероятен.

Предаването става толкова добро, че е заимствано в Чехословакия и Унгария, където правят подобни състезания.

“Тогава всичко бе състезание. Участвал съм в толкова много, че повечето не ги помня. Но предаването съм го гледал винаги с удоволствие”, спомня си Христо Марков, единственият български атлет с всички титли - олимпийска, световна и европейска на троен скок.

Марков бе един от тези, които изпратиха в петък проф. Жалов в последния му път. Заради ограниченията, свързани с коронавируса, само 15 човека успяха да влязат в църквата на Централни гробища в София. Останалите изчакаха навън.

Сред тях бе и последният ни олимпийски шампион Румяна Нейкова със съпруга си Свилен, бивш министър на спорта, Диана Йоргова с нейната половинка Никола Проданов, дългогодишен ръководител на спортната гимнастика, Йорданка Благоева, Пламен Кръстев и още един куп бивши лекоатлети.

Министърът на спорта Красен Кралев изпрати съболезнователен адрес и венец, след като не успя да присъства лично заради командировка във Велико Търново. Адрес прати и президентът Румен Радев.