Докато умиращият човек отправя последните си слова към нас

Докато умиращият човек отправя последните си слова към нас, внезапно думите пресекват, очите потъмняват, устата замлъква, гласът се парализира от пристигането на Господните служители, когато вдъхващите трепет войнства я обсаждат, а Божествените съдебни изпълнители приканват душата да напусне тялото и неумолимо я отвеждат към съдилището…

Когато се приближават властните сили, когато прииждат страшните войнства, когато божествените служители повеляват на душата да се пресели от тялото, когато повлечени насила биваме отведени в неминуемото съдилище, тогава, виждайки това бедният човек... целият бива обзет от колебание като от земетресение, целият трепери...

Божествените служители, вземайки душата, се въздигат по въздуха, където стоят началствата, властите, и светоуправниците на противните сили. Тези зли наши обвинители, страшни митари, ревизори и бирници ни посрещат на пътя, описват, оглеждат и изброяват греховете и ръкописанията на всеки човек, греховете на младостта и старостта, волните и неволните, извършените с дело, слово или помисъл. Там е велик страх, велик трепет за бедната душа, неописуема мъка претърпява тя тогава от неизброимото множество, от десетките хиляди обграждащи я врагове, които я клеветят, за да не ѝ позволят да възлезе на небето, да се посели в светлината на живите и да встъпи в страната на живота.

Но светите ангели вземат душата и я отвеждат.

СВ. ЕФРЕМ СИРИН: ИЗ СЛОВО НА ПОЧИВШИХ О ХРИСТЕ