Страданието на животните предизвиква беди и земетресения - ето теорията на индийските учени

26.07.2021 Пламена Томева
Трусът в Непал от 2015 г., при който загинаха над 8000 души.
Трусът в Непал от 2015 г., при който загинаха над 8000 души. РОЙТЕРС

Трусът в Непал от 2015 г., при който загинаха над 8000 души, бе  предшестван от най-масовото ритуално жертвоприношение, на което изклаха 500 хил. животни и птици.

Концентрираното причиняване на болка и страх при убиването на животни създава реални физически вълни, които са причина за земетресенията по света. Това твърди нова теория на учени, които доразвиват идеята за влиянието на гравитационните вълни, изказана от Алберт Айнщайн още в началото на XX в.

Теорията за вълните на болка твърди, че докато първичните и вторичните вълни се движат бързо, страданието се натрупва като налягане върху земята в продължение на определен период от време и след това, когато достигне своята “точка на кипене”, земната кора се разкъсва и реагира под формата на земетресение.

Идеята е разработена в книгата “Етимология на земетресенията. Нов подход” на индийския учен д-р Мадан Мохан Баджай в съавторство с колегите му Ибрахим и Виджарайдж Сингх. Трудът им се основава на изследователска теза, представена още през юни 1995 г. на международна научна конференция, проведена в Суздал, Русия. Тримата доразработват идеята, като събират и анализират доклади на специалисти от цял свят за това къде са се случили земетресения и в кои високосеизмични зони са били избити милиони животни. Въз основа на статистиката авторите твърдят, че е възможно да се

съпостави

причината за

трусовете с

концентрирания

геноцид

срещу животни.

Разбира се, нетрадиционната теория моментално ще бъде отхвърлена от геолозите, които ревниво пазят територията си. И, разбира се, ще бъде осмяна от хиляди други учени, които ще търсят конкретни доказателства за всяка закономерност. Не бива обаче да забравяме, че автомобилите без шофьор, безжичните телефони, месото, произведено в лаборатории, морските вълни, които генерират електричество, и още хиляди подобни открития и изобретения са се появили след на пръв поглед налудничави идеи. През XVI век например Джордано Бруно твърди, че Слънцето е просто поредната звезда, а във Вселената има много светове. Той бил изгорен жив по обвинение в ерес след ексцентричната си идея. Американският президент Доналд Тръмп пък все още смята, че глобалното затопляне е мит.

Защо и кога се случват земетресения? Никой не знае. Има, разбира се, десетки обяснения, но нито едно от тях не е общовалидно. Така че тази теория е толкова добра, колкото и всяка друга. Може би бъдещите учени сеизмолози ще докажат това, което индийските риши казват от векове - че универсалният ум е най-мощният инструмент, познат някога.

Дали умът изобщо може да генерира вълни от енергия? Твърди се, че когато известният индуистки гуру Свами Вивекананда отишъл в Чикаго, посочил конкретна област в далечината, над която според него се носел дебел черен облак от страдание. Оказало се, че той сочи към най-голямата кланица в Америка, където са убивани хиляди говеда.

Д-р Мадан Мохан Баджай защитава теорията, като предварително

подчертава,

че не е активист

на хуманното

отношение

към животните,

не се опитва да спре жестокостта към тях, нито протестира за техните права. Д-р Баджай е генерален директор на Международната организация за научни изследвания и благосъстояние и ръководител на научната лаборатория по медицинска физика, имунофизика, ядрена биофизика и биомедицинско инженерство към Факултета по физика и астрофизика към университета в Делхи, където преподава от 1968 г. Автор на повече от 300 научни труда, той е сътрудник на Индийското дружество по генетика и растениевъдство, Индийската академия по медицинска физика, Американското химическо общество, както и на още десетки научни дружества в САЩ, Япония, Непал, Бангладеш, занимаващи се с физика, медицинска електроника, биомедицинско инженерство, онкология и химиотерапия, математика, фармация и др. Бил е секретар на Индийската академия по медицинска физика и председател на няколко симпозиума, организирани от Института за атомна енергия към правителството на Индия.

Общ пример от основите на физиката помага да се разбере възможната разрушителна сила на вълните - обект “А” има естествена честота, при която той вибрира свободно. Ако друг обект “В”, в близост до “А”, вибрира с честота, равна на естествената честота на “А”, тогава “А” започва да вибрира с много по-голяма енергия. Това явление се нарича резонанс и може да бъде потенциално разрушително за обекта “А”. Баджай и колегите му разширяват теорията на резонанса до вълните на болка, които според тях биха могли да предизвикат вибрации на тектонските плочи на земята и опустошителни трусове.

Висящият мост “Такома Нароус” в американския град Вашингтон например е първият документиран мост, който се е сринал през 1940 г. поради този резонансен ефект. Установено е, че поради грешка в конструкцията естествената честота на моста съответства на честотата на въздушния поток. Целият мост започнал да вибрира, когато въздухът преминавал през него, което довежда до рухването му.

Ако една малка вибрация, с определена честота може да накара цял мост да вибрира, защо да не могат вълните на болка, произхождащи от клането на животни, да доведат до подобен разрушителен резултат като земетресение? Болката на закланото животно е

внезапно

освобождаване

на огромно

количество

жизнена енергия,

която съвременната наука все още не може да измери.

Възможно ли е това? Защо не? В продължение на години учените се смеели на идеята на Айнщайн за съществуване на гравитационните вълни, представена през 1916 г. в рамките на Общата теория на относителността. През февруари 2016 г., 100 години по-късно обаче, когато бяха разработени необходимите инструменти, американски учени обявиха, че са открили, чули и измерили гравитационни вълни. Те са слаби вълнения в пространственото платно, създадени от масивни движения във Вселената, като например сблъсък между две черни дупки или експлозия на големи звезди. Тъй като гравитационните вълни не се поглъщат или отразяват, те носят информация за движението на обекти във Вселената.

 Стъпвайки на доказаното съществуване на гравитационните вълни, индийските учени изследват сложната роля на ноцицептивните вълни в чувствителното тяло - механични или термични стимулации на сензорни нервни клетки, наречени ноцицептори. Тези клетки произвеждат сигнал, който се движи по верига от нервни влакна през гръбначния мозък до мозъка, което води до болка. Ноцицепторите изискват минимален интензитет на стимулиране, преди да се задействат и да изпратят сигнал към нервната система.

Авторите на новата теория твърдят, че същите видове вълни на болка се генерират и преминават по земната кора от огромния шум и напрежение, създавани от животните, които биват убивани. Тези вълни водят до пукнатини в кората в определена посока или сеизмична анизотропия.

Акустичната анизотропия, натрупвана в течение на годините, или ефектът върху кората, причинен от звук, е това, което според авторите причинява земетресения. Вълните на болка пък пътуват на голямо разстояние с времето, така че кланиците в една страна могат да доведат до поражение от трусове в друга.

Масовото клане на животни в чест на богинята на силата Гадхимай и земетресението в Непал през 2015 г., когато умират над 8000 души, показват модел, който доказва теорията. Седмици преди труса десетки хиляди хора се стичат за ритуалното жертвоприношение, което се извършва веднъж на пет години. В ритуала се избиват около 500 000 животни в чест на богинята на силата Гадхимай, която ще им донесе късмет и просперитет.

В книгата се изреждат още стотици подобни примери, сред които трусовете в калифорнийския квартал Нордридж (1994 г.) и американските градове Лонг Бийч (1933 г.), Ландърс (1992 г.), Сан Франциско (1906 г.), Ню Мадрид (1811-12 г.); земетресението в руското селище Нефтегорск (1995 г.); японските Канто (1923 г.), Ноби (1891 г.), Кита-Танго (1927 г.), Санкиру (1933 г.), Нанкай (1948 г.) и т.н., като всички те са с много над 1000 жертви.