Скот Джозеф Кели е пенсиониран астронавт от НАСА, който е живял на Международната космическа станция близо една година. Роден е на 21 февруари 1964 г. в Ориндж, Ню Джърси. Той започва кариерата си като пилот на совалката "Дискавъри" през 1999 г., като по време на мисията се изнасят части за телескопа "Хабъл".

Втората му мисия е като командир на STS-118. Тя продължава 12 дни, като совалката се скачва с Международната космическа станция.

В третата си мисия пристига в станцията на борда на "Союз TMA-01M" на 9 октомври 2010 г. и остава там като бординженер до 16 март 2011 г., когато се прибира със същия кораб.

На 27 март 2015 г. заедно с руснака Михаил Корниенко потеглят на борда на "Союз TMA-16M". Прибират се на 1 март 2016 г. със "Союз TMA-18M". Близнакът му Марк Кели също е пенсиониран астронавт.

Ето какви съвети даде Скот Кели пред "Ню Йорк Таймс":

Да си затворен у дома е трудно. Не беше лесно и на Международната космическа станция. Дори когато спях, бях на работа. Да летиш в орбита е може би единствената работа в света, която не можеш да напуснеш.

Но там, горе, научих някои неща. И искам да ги споделя. Защото ще ми дойдат от полза в новата ситуация, след като всички ще бъдем затворени у дома, за да спрем разпространението на коронавируса. Ето някои съвети за живот в изолация от някой, който вече е бил там.

1. Направете си график

На станцията времето ми бе разпределено. От събуждането до заспиването. Понякога включваше и разходка в открикия Космос, която продължава до 8 часа. В друг момент можеше да е 5-минутната проверка на експерименталните цветя, които отлеждах. Ще откриете, че ако спазвате някакъв план, ще се адаптирате по-лесно в новата ситуация. Като се върнах на Земята в началото ми беше много трудно точно поради липсата на график.

2. Поддържайте темпо

Когато работите и живеете на едно място, работата понякога взема превес. Заради това, когато бях в орбита, си налагах темпо, което спазвах. Намерете време и за почивка. Например с моите колеги си правехме филмови вечери. В една от тях гледахме всички серии на "Игра на тронове" два пъти!

И никога не забравайте, че ви трябва и достатъчно сън. Учените от НАСА доказаха, че сънят се отразява на всичко - от здравето до настроението. И това е най-важното в карантината.

3. "Излезте"

Едно от нещата, което най-много ми лисваше в Космоса е природата. Проста разходка. Като бях изолиран в малко пространство дори започнах да си представям природата - зеления цвят, миризът на прясна кал, топлото слънце върху кожата. Еспериментът с цветята се оказа изключително важен и неочакван за мен. Колегите обичаха да си пускат звуци от Земята като птички, вятър в дърветата и дори комари. Постоянно. Това ни връщаше обратно на Земята, въпреки че на мен комарите ми идваха вповече.

За астронавта една разходка в Космоса е нещо опасно. Изисква дни подготовка. Сега просто може да отвориш прцозореца и да подишаш. Да чуеш истинските звуци. Не ти е нуно да тренираш по 2,5 часа като на станцията, но поне веднъж можеш да се раздвижиш. И дори да излезеш малко, стига да си на най-малко от 2 метра от останалите. Защото според всички досега с природата е от изключинелна важност за менталното здраве.

4. Трябва ви хоби

Когато си затворен в малко пространство ти трябва нещо в което да се разтоварваш.

Много хора биха се изненадали, но взех в Космоса с мен доста книги. Докосването до истинска хартия е безценно. Дава ти сила. Една истинска книга, която не ти праща нотификации или ремайдери за нова глава. А сега имате онлайн доставки от книжарници, имате абонаменти за вестници. Решаването на кръстословици разтоварва много. И така ще помогнете и на малкия бизнес, на журналистиката и ще намерите време за разтоварване.

Може да се научите да свирите. Скоро си купих дигитална китара, да опитате занаят, да рисувате. Астронавните намираме време за подобни неща в Космоса. Всички си спомняте как канадеца Крис Хадфийлд направи имровизация по Дейвид Бауи, нали?

5. Водете си дневник

НАСА изучава въздействията на изолацията от десетилетия. И изненадващо откриха доброто въздействие на дневника. По време на едногодишната ми мисия намерих време да пиша за преживяванията си всеки ден. Ако не ви харесва просто да описвате какво се случва, защото много неща ще се повтарят, пробвайте да описвате какво чувствате или просто описвайте спомените си. Дори да не стигнете до написването на книга като мен, то поне ще ви останат нещата, които сте преживели в този уникаен момент от човешката история.

6. Намерете време за общуване

Въпреки многото ми ангажименти като командир на космическа станция, не съм пропускал нито една видеовръзка със семейството и приятелите ми. Учените са категорични, че изолацията не само влияе на психическото си здраве, но и на физическото ви, особено на имунната система. Съвременните технологии ни помагат да комуникираме. Заради това намерете време да се свържете с някого всеки ден. Всъщност това ще ви помогне много да преборите всеки вирус.

7. Слушайте експертите

Да, повечето проблеми не са ракетна наука, но ако имаш такива за ракетната наука, трябва да намериш специалист по ракети. Животът в Космоса ме научи, че е важно да слушаш и вярваш на съветите на хората, които знаят повече от теб по някои въпроси. Дали ще е наука, инженерство, медицина или дизайна на космическа станция, която ме запази жив.

Един от най-важните моменти в днешно време е да признаем, че не може да разбираме повече от специалистите. И да свикнем да ги слушаме. Социалните мрежи са пълни с фалшиви новини и те се разпространяват по-бързо от вируса. Трябва да свикнем, че не може да се съмняваме в това, което ни казва Световната здравна организация или Центъра за изследване на коронавируса в института "Джон Хопкинс", колкото и съседката ни да иска това.

8. Всички сме свързани

От Космоса не се виждат никакви граници на нашата планета. Разпространението на коронавируса ни показва, че има неща много по-силни от дребните проблеми, които ни разделят. За добро или за зло. Днес хората са свързани по доста по-сериозен начин отпреди. Което ще ни помогне, чрез комуникиране да решим проблемите си. И така да станем по-добри.

Да видиш Земята отвисоко ме накара да уважавам повече другите. Колкото и безпомощно да се чувстваме, затворени в домовете си, винаги може да намерим какво да правим. Видях хора, които четяха приказки на деца по скайп, такива, които се записаха доброволци, дарители. А доброволчеството дава повече на тези, които го правят, отколкото на тези, на които се помага.