На бул. "Салвадор Алиенде", номер 508 в центъра на Хавана има една странна сграда. На покрива й е монтиран голям макет на земния глобус, увенчан с пергел. Чуждите туристи в Куба рядко ходят в тази част на града, защото предпочитат да висят по крайбрежния булевард "Малекон" или да обикалят места като "Ла Флоридита" или "Бодегита дел Медио", свързани с бонвиванския период на Хемингуей и коктейлните му фиести с мохито и дайкири.

Булевард "Алиенде" е малко встрани от любимите туристически пътеки на "ол инклузив" посетителите и затова те често пропускат сградата на номер 508. А тя всъщност е една от особено интересните забележителности на Хавана, защото там е

седалището на Великата ложа на Куба -

най-големия масонски храм на Карибите.

Пергелът на покрива не е единственият указател. Огромен надпис на фасадата над портала и часовник с астрални знаци не оставя никакво съмнение каква е тази постройка. Но всеки непосветен бива изненадан. Масони в комунистическа Куба?! Как е възможно това? И точно на булевард "Алиенде"! Както ще се окаже - нищо случайно.

Добър ден, тук ли е Великият майстор?

Аз съм от България, където е пълно с масони, тамплиери, розенкройцери и ще ми е интересно да видя кубински масон. Глуповата наивност и любезен испански обаче не са достатъчни, за да стигнете до Еваристо Рубен Гутиерес Торес - ръководителя на кубинските масони. Но добрата дума в Хавана все още може да свърши работа. В преддверието на ложата дават информация за стъпките, които трябва да предприеме човек, за да получи прием. Както в столицата, така и в останалите братски ложи в страната. Оказва се, че в Куба има повече от 340 ложи с около 30 хиляди посветени членове.

Става дума за официално разрешена от правителството мрежа от организации. Част от масоните са членове и на Кубинската комунистическа партия (ККП).

През 1859 г., когато се смята, че е основана Великата ложа на Куба, в нея със сигурност не е имало толкова комунисти. Партийни членове масово се вливат в редовете на свободното зидарство след 1990 г. Вероятно това може да е свързано с така наречения "специален период" след разпадането на Съветския съюз и соцлагера, когато за Куба настават тежки години и правителството е принудено да предприема най-различни и странни мерки. Но официално никой не дава такова обяснение. Има много версии за това как масонството е оцеляло на острова след революцията на Фидел Кастро през 1959 г. Някои твърдят, че

младият Фидел получил убежище в една от ложите,

криейки се от копоите на диктатора Фулхенсио Батиста. Най-разпространената версия е, че Ел Команданте, както кубинците наричат своя вечен комунистически лидер, всъщност е посветен в свободното масонство. Брат му Раул - също. Няма никакво официално потвърждение на този слух. Има обаче един неоспорим факт.

Хосе Марти - националният символ на Куба, е доказан масон.

Такива са били и други бележити борци за независимост, най-светлите фигури от пантеона на кубинската националноосвободителна борба. Смятаните за бащи на нацията и отечеството Антонио Масео, Масимо Гомес, Карлос Мануел де Сеспедес, Игнасио Аграмонте - всичките до един са били членове на Великата ложа.

Виден член на свободното зидарство е и Симон Боливар - освободителят на Южна Америка, почитан днес до обожествяване от братята Кастро, Уго Чавес във Венецуела и социалистическите вождове на Еквадор и Боливия.

И докато останалата част на света бе захласната по апокалиптичната предопределеност на 2012 г., за Великата ложа в Куба това е много важна и радостна година, защото в нея се изпълват 260 лета от инициацията на Джордж Вашингтон. Тоест от посвещението му в масонските тайни.

А сградата на Великата ложа на Куба не случайно се намира на бул. "Алиенде" в Хавана. Или може би булевардът, наричен преди "Карлос III", не случайно е прекръстен на

покойния чилийски президент Салвадор Алиенде - виден масон.

По примера на женската ложа на Чили през 2008 г. в Куба са създадени две женски масонски организации. В столицата и в Пинар дел Рио.

Масонските знаци може да бъдат намерени по цялата територия на Острова на свободата.

Дори в гробищата.

Семейни параклиси и отделни могили - всичките декорирани с пергел вместо кръст.

Докато се оглежда за масонска символика из Куба, неподготвеният чужденец може да се натъкне и на други странни знаци.

Отрязани агнешки глави, кокоши крака, пера, кокали, цветя и нанизи от различни семена. Някои са поставени край пътищата, други плуват в кокосови черупки по реките или може да бъдат намерени под короната на някоя сейба.

Сейбата е голямо тропическо дърво, което се смята за свещено.

В Куба мнозина почитат сейбата като същество покровител. Дори в центъра на Хавана има едно такова дърво, с което туристите често се снимат, без да предполагат за цялата митология на местните хора. Отрязаните животински глави край пътищата са пазители. Малко хора могат да обяснят кой и защо точно ги е сложил там. Както и кошниците с даровете под дървото сейба. Тези работи нямат нищо общо с масонството. Те са част от една друга тайна култура - вуду вярванията. Да, в Куба мнозина вярват в това повече, отколкото в "Комунистическия манифест" на Карл Маркс, макар и никой да не говори за това.

Ако борците срещу колониализма, така наречените бащи на нацията, са привнесли масонството в Куба от Европа и Северна Америка, то вуду идва много по-рано заедно с африканските роби за плантациите. Докарвани най-често от Нигерия и Бенин, черните работници приемат католицизма.

Но само за пред господарите си. Тайно продължават да се кланят на африканските си божества и да произнасят молитви и заклинания на езика йоруба. Векове по-късно вярванията се преплитат. Католическите светци и африканските божества ориша се сливат.

Днес за много кубинци свети Лазар и Бабалу Айе са едно и също,

както Чанго и света Барбара.

Свети Петър е Огун - бог на планините и ключовете, а Очун - богинята на реките и женската сексуалност, се слива с образа на Милосърдната Богородица от Ел Кобре - покровителката на Куба.

Последователите на това религиозно течение, наречено сантерия, си личат по белите дрехи, с които се обличат. Техните свещеници са по-скоро жреци. Викат им бабалаво. Казват, че имало високопоставени партийни членове, които в късна доба ставали бабалаво.

Много странно! Удивително е обаче каква огромна част от обикновеното население на Куба практикува сантерия или подобни религиозни обреди като майомбе и абакуа - също с африкански корен.

И отново въпрос: Как е възможно оракули и магьосници да процъфтяват в комунистическа Куба? Отговорът пак е слух, повтарян под сурдинка, и е лесно да бъде отгатнат. Много кубинци смятат, че Кастро има връзка със сектата сантерия и се ползва с покровителството на божествата ориша. Някои дори дават за пример деня, в който се разбрало, че Фидел е опериран от рак. Тогава главният бабалаво на Хавана Виктор Бетанкур отслужил шестчасов обред под тътена на ритуални барабани, като предлагал на божествата Очоси, Ошун и Огун вътрешността на кокосов орех, накисната в ром. Дали Виктор Бетанкур не е член на Централния комитет на ККП? Глупав въпрос.

Но все пак в Куба са се случвали и по-странни неща.