Ангел Везнев бил по-велик и от Милчо Левиев, но депресията го изкарва от строя
Саксофонистът също като Леа Иванова и Лили Иванова се сърдел, когато не му ръкопляскат
Ангел Везнев-Ачо беше гений в музиката. Той бе по-велик и от Милчо Левиев. България не е раждала друго такова чудо, пише "168 часа".
С тези думи легендарната певица от 60-те Лиана Антонова описа култовия джаз саксофонист и бивш неин съпруг, който почина на 23 февруари на 83-годишна възраст.
“Моите уважения към Милчо и към Теодосий Спасов, но Ачо беше истински гений за разлика от тях - обяснява тя. - Те бяха уравновесени и кротки. Докато от Ачо не знаеш какво да очакваш, защото не е ясно докъде ще стигне неговото вдъхновение. Той беше необикновен и дори смятам, че
нямаше да бъда толкова успешна
и известна певица, ако не беше нашият тандем.”
Самият Милчо Левиев неведъж е казвал, че талантът на Ангел Везнев е велик. Двамата били близки приятели и често черпели опит един от друг.
“В старанието си да постигне нещо специално Ачо по цели дни и нощи пишеше писма на Милчо Левиев, за да го пита какво ще каже за новия му репертоар например - спомня си певицата. - А Милчо му казваше: “Абе, идиот! Отивай веднага и го представяй, какво ме питаш мен, като ти разбираш нещата по-добре”. Наистина Ангел беше удивително талантлив. Той можеше да смае всяка публика, но ако те не му ръкопляскаха, Ачо се мусеше и сърдеше. Такава беше и Леа Иванова, такава е и Лили Иванова. Беше комлексар,
искаше да вижда, че хората му се радват.”
Ангел Везнев бил изключително човек на хумора и благодарение на това успявал умело да имитира различни певци. Тези качества заедно с музиката често му отваряли вратите на скъпи хотели и ресторанти в чужбина, откъдето са и най-хубавите спомени на Лиана с него. Така, докато обикалят, на косъм се разминават от уволнение и благодарение на Антонова съпругът й не довършва стриптийза си в луксозно заведение.
“При нас винаги беше празник
- разказва певицата. - Бяхме оркестър, за който се биеше цяла Европа. Свирехме в богати хотели и ресторанти, но винаги преди да се кача на сцена, Ачо успяваше да забавлява публиката. Когато бяхме във Финландия и се грижехме за настроението на бизнесмените, от 20 до 21 часа се свиреше салонна музика, след което започвах да пея аз и се танцуваше. Така една вечер те си свирят, Ачо изпадна в неговото си вдъхновение и направи такива неща с флейтата, че целият салон избухна в аплодисменти. Той, когато види подобно вълнение, още повече се въодушевява и прави наистина невероятни неща.
Беше велик
А управителят на заведението бе свикнал да е тихо, докато започнат танците, и му беше казал да спре, но той му отвърнал: “Млъкни и виж как се радват хората”. Тогава управителят ме извика по телефона и ми заяви, че заради нашия саксофонист ще ни изгонят и повече няма да свирим там. Слязох аз и му казах да бъде по-снизходителен, защото това е съпругът ми и че не е този, който може да ни уволни. Разминахме се и Ачо дойде при мен притеснен. Предупредих го това повече да не се повтаря.”
Забележката обаче остава някъде във въздуха, защото, когато забавлявал публиката си, Ангел Везнев ставал неукротим.
“Бяхме в Германия и трябваше да ходя на матине - спомня си Лиана Антонова. - Приближавам се към мястото и чувам отдалече викове, крясъци, аплаузи, смях. Влизам и какво да видя? Ачо в процес на стриптийз. От Леа Иванова беше взел идеята да си слага на главата една шапка с кошница, пълна с плодове, красиво наредени, и пееше “Хуанита банана”.
Показвам се на вратата, той се съблякъл до кръста
- шапката и ризата, и вече си разкопчаваше панталона. Когато ме видя, замръзна и каза: “Еее, ето я тая, дойде и развали всичко!” Забрави бързо, че е артист, и заряза всичко. Започна да се облича и аз му отвърнах: "Не съм просто тая, а тази, която трябва да започне да пее." Беше разстроен, че съм му развалила изявата, въпреки че хората много му се радваха.”
При подобни представления Ангел често импровизирал, разказвал вицове и забавлявал истински публиката.
“Неговото чувство за хумор нямаше граници и понякога надминаваше допустимото - споделя Лиана. - Но аз не познавам друг толкова добър имитатор на великия джаз музикант Луис Армстронг. Именно затова имаме няколко записани плочи заедно. Проблемът беше, че
ако не съм с Ачо на сцена, той изпада в истинска паника
Не беше сигурен в себе си, което бе напълно необяснимо предвид таланта, който притежаваше.”
Тандемът бил изключително популярен в средата на 60-те години. Тогава буквално се биели за тяхно участие, но въпреки това легендарната певица не вярвала, че ще стигнат и до Лас Вегас.
“Тогава бяхме чудото на Европа и бяхме в конкуренция с други 3 оркестъра - спомня си тя. - Една нощ дойде някакъв дядо и ни каза: “Вие не знаете какво представлявате и затова искам да ви предложа договор за Лас Вегас". Аз не му повярвах, защото тогава всички ни хвалеха. Направихме му едно матине с много богат репортоар и договорът наистина се появи. Аз бях подписала друг за 7 месеца напред, защото
това не влизаше в плановете ми
Опитах да се извиня на мениджъра ни Франк Сенес, но той каза, че контрактът е отворен - тоест ще се възползваме от него, когато можем. Благодарение на тази възможност бяхме 4 месеца на кораба “Холанд Америка Лайн” и след това в Лас Вегас.”