В дом за хора със специфични функции учените регистрират принципа на "Злокобната долина" - страх от машината, която не реагира като живо същество, а напомня човек.

В БАН работят по проект на хуманоид, помощник на възрастните, подсеща ги за лекарства, отваря хладилника, звъни на роднините. Цената е между 20 и 30 хиляди евро.

Роберта засенчи неуспешния опит за шоу на Дони по БНТ и се превърна в звезда само след две предавания.

Роботът, който прилича на детска играчка, всъщност прави много неща, а след допълнително програмиране изпълнява различни сценарии.

Оригиналното му име е НАО и е разработен от французи, които го продават на японска фирма и тя го разпространява. Институтът по роботика в БАН купува този модел и започва да го усъвършенства.

Хуманоидът, който в екипа наричат Роберта, има синтезатор, чрез който говори на английски, а у нас му добавят и български език.

Първата идея е да го включат в проекта “Играта, право на всяко дете” в два центъра за деца със специфични потребности. Фактът, че прилича донякъде на човек, но не съвсем и в същото време е като играчка, предразполага хлапетата да го възприемат по-лесно.

Роберта притежава 25 степени на свобода и изпълнява сложни движения. Вградена е сензорна система, в главата са разположени микрофони. “Има три сензора за допир и като се направи програма, роботът може да се контролира чрез тях. Добавени са и сензори в областта на ръцете и като се натисне някой от тях, Роберта може да отваря или затваря трите пръста на всяка от ръцете си, да прави ръкостискане”, разказва доцент Александър Кръстев, един от учените, разработили допълнителните програми за контрол на Роберта.

Размерите на робота са малки и затова от инженерна гледна точка е сложно пръстите да са пет. Възможно е да изпълнява и предварително зададени му определени движения, които започват, когато чуе музика.

Сонари му помагат да заобикаля препятствия, и то дори преди да е стигнал до тях.

Учените в института изследват как децата приемат хуманоида, а сценариите за неговите действия се разработват с помощта на психолог.

Роберта

може да влезе

в училищата

като помагало на учителя - да обяснява урок, да помага при усвояване на чужди езици. Другата функция, която хуманоидът има, е децата да програмират.

Една от операциите на Роберта бе използвана и в БНТ - стана герой в тв шоуто на Дони, но може дори да танцува.

“Има елементи на изкуствен интелект и може да разпознава лицата на различни хора. Те първо трябва да застанат пред робота, името на съответната личност се въвежда в програмата и при следваща среща Роберта разпознава физиономията и назовава името”, обяснява Александър Кръстев.

Когато се включи, хуманоидът започва да имитира човешко дишане, за да не е прекалено статичен. 

Реагира на звук, като върти главата си в посоката, от която той се чува. Обръща се и при докосване. Чрез светлина е постигната симулация на мигане, но в очите няма камери, тя е разположена над тях. Идеята е да има атрактивен вид за децата, а да не ги плаши.

У нас разработват специални марки, подобни на баркод, които могат да се залепят на определени места и се ползват като маркери. По тях роботът се движи по определена траектория - ако са залепени на предмети, ги взема, играе дори баскетбол, като хвърля топче в мрежата на табло, на което има такава марка. 

В института разработват и изцяло нови роботи.

“Навремето се казваше Институт по техническа кибернетика и роботика, тогава създавахме основно роботи за промишленото производство. Тогава бяхме шести в света по производство и внедряване на роботи”, разказва професор Роман Захариев.

С времето се появяват идеи, с които да се помага на хора инвалиди, за да се организира средата, в която живеят.

Екипът работи върху три подобни проекта, финансирани от европейската комисия. 

Първият е робот - сянка на възрастния човек. Той може да включва и изключва аудио- и видеосистеми, отговаря на телефонни обаждания, доставя лекарства в определен час, отива до хладилника, отваря го и взема вода, мляко и го подава в ръката на човека. Роботът

разполага с много

мощна сензорна

система,

която дава възможност за наблюдение на обектите. Така се получава пълна информация за околната среда. Единият от алгоритмите предвижда, ако обслужваният човек колабира, роботът отива до него, побутва го с манипулатора си (ръка) и ако човекът не реагира, се свързва с Бърза помощ, уведомява и някой близък.

Върху този проект екипът от БАН работи с няколко университета в Европа. Друг такъв робот има в Щутгарт. Двата модела са изпитани в клиника за възрастни в Милано.

В бъдеще ще се произвеждат, а цената ще е около 20-30 хиляди евро.

“Попитах западните колеги, с които работим, защо някой ще иска да даде подобна сума, като срещу нея може да си наеме жив човек за дълъг период от време. Отговориха ми, че още първата седмица между двамата може да възникнат психологически проблеми, нещо, което не може да се случи с робота. Тогава им казах, че възрастният може да бъде настанен в клиника, но те отвърнаха, че след определена възраст човек държи да бъде в собствения си дом”, обяснява проф. Захариев. Четири години екипът работи върху този проект. 

Комуникацията с този робот може да се осъществява чрез смарттелефон - въвежда се информацията, която роботът трябва да изпълни в предстоящ период от време. Ако човекът отказва да си вземе лекарствата, роботът настоява известно време и

в случай на неуспех,

се свързва с

роднините на болния,

че не може да изпълни задачата. В изобретението е добавен и български език.

Освен че говори, помощникът се подчинява на гласови команди. Изреченията трябва да са къси - “Отиди до хладилника!”, “Донеси ми вода!”, “Донеси ми лекарство!” и т.н. Могат да възникват нови ситуации, роботът ги анализира и взема интелигентно решение.

“Тук са елементите на изкуствен интелект. Ако някой ви каже, че има изкуствен интелект, да знаете, че лъже. Няма такова нещо, има елементи. Много сме далеч все още от изкуствения интелект”, категоричен е професорът. Роботът, който помага на хора с увреждания, софтуерно се различава от този за възрастните. Иначе хардуерно е подобен.

Човекът обаче се страхува в един миг от робота - принцип, който учените наричат Злокобната долина. Въпреки че сме свикнали с всякаква техника във всекидневието си, 170-сантиметровият робот е нещо много различно. Той подава вода, списание, книга от библиотеката. Учените решили да го оставят в дома за хора със специфични функции и на следващия ден го открили в голяма зала, а върху главата му, наподобяваща шлем на моторист, било метнато одеало, защото хората се страхували от него. Екипът изследва и отношенията между машината и хората. Ако той застане в ъгъла и се движите около него, започват подсъзнателно неудобство и страх - той не реагира като живо същество, а наподобява човек. Затова и вместо шлем поставили плосък екран. 

Главният асистент Ясен Паунски разказва за нов проект, в който роботите имат възможност да бъдат лектори, да предават информацията на деца или млади хора с аутизъм. Те приемат машината като играчка,

но тя е интелигентна

играчка,

която може да вкара информацията в съзнанието, иначе съпротивляващо се на това. Роботът е нещо като рехабилитация за страдащите от аутизъм.

Българските учени по този проект обменят информация с университети и учени от цял свят.

Около 50 човека в БАН се трудят върху тези проекти - има инженери, физици, психолози, различни специалности. 

Идеята да се произведе серия роботи, които да се използват като средство за обучение и не само за деца с аутизъм. Чрез самите тях учениците и студентите да се научат как се създава един робот. Първият член на тази фамилия е Максбот. Има и един по-малък, чиято глава е проектор. По-големият разказва урок, а другият прожектира на стена.

Фирма би могла да ги лицензира и произвежда серийно, защото този вид робот е с модулна структура.

Проф. Захариев обаче е категоричен, че не може да убие учителската професия, защото има само елементи на изкуствен интелект. Човекът е водещата фигура в обучението.

Има робот, по-скоро развлекателен, чиято основа е китайска, но в главата му се поставят нови сензори и той може освен да танцува, да пази равновесие, да прави шпагат, мост, да ляга назад и да изпълнява част от бойните изкуства. Показва различни физически упражнения, дава уроци по бойни изкуства и йога. С 3D камера може да записва движения на човек и после да ги повтори.