Българският Робин Худ имал изискани маниери и

говорел по малко от няколко езика.

Винаги налитал на богатите къщи и

не взимал нищо от бедните.

"Крадец - това е откровен, делови човек, който искрено, а не само на думи се бори за по-справедливо разпределение на богатството."

Едва ли младият Димитър Панчев е чувал това определение на известния американски хуморист Амброуз Биърс, но житейската философия която изповядвал, се доближавала много до него.

Легендарен разбойник, авантюрист и борец за народни правдини - всичко това се съчетава в удивителната му и

същевременно мистериозна личност.

Макар че рожденото му име дълго време е тайна, дръзките набези в домовете на софийските богаташи и способностите му да се преправя в различни роли са в основата на градска легенда, която години

по-късно е използвана в книги и сценарии за филми като

"Авантаж" и "Опасен чар".

Историята на същия човек разказва по великолепен начин и Георги Марков в своите "Задочни репортажи". Само че и той не е знаел за кого точно се отнася, защото я е чул преразказана от полковник от милицията.

Истинската съдба на Димитър Панчев обаче е дори по-удивителна от художествените образи, създадени въз основа на неговата биография.

Бъдещият апаш се родил през 1924 г. в южната част на софийския квартал "Курубаглар" - днешния "Лозенец". За разлика от сега, в онези години това бил един от най-бедните райони на столицата. Въпреки голямата слава, която си спечелва под различни псевдоними, дълги години неговото рождено име остава в неизвестност.

Още в края на 30-те години на ХХ век вестниците са пълни със заглавия за Царя на вилите.

"Царя на вилите взема от богатите, за да дава на бедните!",

"Царя на вилите ограбил и столичния кмет!",

"Къщата на известен банкер в "Княжево" обрана от Царя на вилите!"

са само малко от водещите заглавия, които излизат в пресата от онези години.

Като малък бил ученолюбив и родителите му го записали да учи в престижната Втора мъжка гимназия. В гимназията обаче освен с деца от работнически семейства

било пълно и с надути "буржоазни" синчета,

които Митко не понасял. Те се държали високомерно и презрително със съучениците си от по-скромен произход. Заради инцидент с барутен прах в детските години Митко имал навик да присвива едното си око и това не убягнало от погледа на богаташчетата -

те веднага му лепнали прякора Кьоравия с пушката.

Бързо проличало, че момчето няма да продължи образованието си.

Бягал от часовете, а когато случайно ги посещавал,

не спазвал никаква дисциплина.

Така още на първата година станал "репетент", както тогава наричали повтарачите, а на следващата се "самоотписал". Съучениците му обаче го обикнали и не го забравили и след това. А той не само ги забавлявал с веселия си нрав и ги водел на свои разноски в луксозни заведения, а и често им правел скъпи подаръци.

Лекият дефект с окото обаче не пречел да си има идеали. Изживявал се като благородник и аристократ.

Обичал лукса, но не спечелен с труд.

Особено го привличала

идеята за социално равенство,

която в онези години заемала централно място в комунистическата пропаганда у нас.

А и Митко постоянно бил по кръчмите. По това време там ходели предимно и комунистите. За разлика от идеализирания образ, създаден от партийната пропаганда години след това, именно това били истинските свърталища на борците за комунизъм. И това е естествено - по правило бъдещите вождове на пролетариата не похващали никаква работа, а точно между тях били и най-големите комарджии и пияници. На Митко много му допадала дружбата с тях, но най-вече се вдъхновявал от идеите за братство и равенство. А комунисти и анархисти говорели усилено за

"експроприация на експроприаторите"

- принудително преразпределение на частната собственост и социално равенство. Според тях тези екстри, които действали като

благ мехлем за ушите на бедните българи,

щели да дойдат почти веднага след установяването на съветска власт у нас и

вече нямало да има бедни и богати.

Нетърпелив да внедри тези идеали по-бързо в отечеството си, Митко решил да помогне за тази цел по свой начин - започнал да прави обири на богаташи. Учудващо обаче за себе си почти нищо не вземал, а всички пари, бижута и лъскави дрехи подарявал на бедни хора от работническите квартали на София. Е - понякога вземал и някой скъп костюм или връхна дреха за себе си, но това било в името на делото, тъй като често му се налагало при обирите да се преправя като артист, а в такива случаи доброто облекло е задължително.

Хора, които са го познавали лично, разказват, че

бил същински актьор.

Имал изискани маниери и владеел по някоя фраза от няколко западни езика и като истински виртуоз успявал да измъкне информация за имуществото в някой от набелязаните обекти. Само с няколко купешки фрази можел да заблуди когото си поиска и затова имал голям успех в незаконната си професия.

А когато замислял следващия обир, имал навик да си подсвирква известен мотив от "Крадливата сврака" на Росини.

Щом приятелите му чуели познатото : "Та-ра-та-тааа, та-ра-та-таааа", вече знаели, че предстои поредният удар.

Въпреки огромния брой набези от бедните Митко не вземал нищо и винаги нападал само богатски къщи. Но диапазонът на действие бил широк. Най-любими му били вилите в полите на Витоша.