Ревящите служители са смятани за по-малко компетентни

Много трогателна сцена бе запечатана от камерите на един от кортовете на US Open тази година. Тя се разигра между първата в женския тенис Наоми Осака и изгряващата американска звезда Коко Гоф. 15-годишната сензация игра много добре, но загуби от по-опитната японска тенисистка. След края на мача и двете се оказаха разплакани - Осака от радост, а Гоф от мъка.

“Тя плачеше. Аз плачех. Всички плачеха. Всъщност аз не знаех защо плаче Осака. Мислех си - нали тя спечели мача”, споделя младата американка. В това време японката прави нещо необичайно. Кани я заедно да дадат традиционното интервю на победителя. Първоначално Гоф отказва. “Исках да напусна кората, защото не съм човек, който може да плаче пред всички. Освен това не исках да открадна този неин момент”, спомня си по-късно тя. Осака обаче я убеждава да остане пред камерите, като ѝ казва, че е по-добре да е до нея на корта вместо да отиде да плаче под душа.

21-годишната японка също трудно сдържа сълзите си, когато се обръща към трибуните, където са семейството и треньорите на Гоф. “Вие сте отгледали невероятен играч. Аз ви наблюдавах как тренирате на същото място, където и ние. И двете успяваме и работим колкото се може повече”, казва им Осака, след което се обръща към Гоф с думите: “Извинявам се, че играх срещу теб в такава добра форма”.

Стореното от първата ракета в женския тенис буквално взривява социалните медии. Хиляди коментират нейното поведение. “Радвам се, че можах да изживея такъв момент. За мен дефиницията за състезател е някой, който на корта се отнася към теб като към най-злия враг, но след това те третира, сякаш сте най-добри приятели. Тя направи именно това”, казва Гоф.

Самата Осака споделя, че е действала инстинктивно. Когато се ръкуват в края на срещата, усеща как Гоф започва да се разстройва. Тогава осъзнава колко всъщност е млада тя. “Помислих си, че за нея ще бъде хубаво да се обърне към хората, които са дошли да я гледат как играе, тъй като я подкрепяха през целия мач”, обяснява японката. Гоф признава, че не е очаквала подобна реакция от Осака, но се радва, че е успяла да я убеди да остане на корта и да осъзнае, че няма защо да се срамува от сълзите си, след като е дала всичко от себе си.

Всъщност случилото се на корта с двете и последвалите шумни обсъждания са само поредното доказателство, че плачът не се възприема еднозначно. Скорошно проучване на австралийски учени установи, че дали човек ще се отнесе със съчувствие, или цинична усмивка към нечии сълзи зависи от собствените му представи за тях и евентуалните последствия, които те биха имали за останалите хора. “Колко често човек плаче, как се чувства след това и дали това му помага да се справи с емоционалното напрежение, преди всичко зависи от неговите представи, очаквания, социалния контекст и предишен опит”, казва ръководителят на изследователския екип Лий Шармън пред Би Би Си.

Учените се опитали да разработят първия в света стандартизиран тест за последиците от сълзите. Първоначално те предложили на група доброволци на отговорят на редица въпроси, свързани с евентуални последици от плача на публично място. Въз основа на получените отговори създали 40 възможни твърдения от типа, че той носи облекчение или пък, че прави човек уязвим. След това тяхната валидност била проверена сред стотици хора в интернет, като всеки трябвало да каже дали нещата точно така изглеждат на база своя опит. Така се оформили три основни представи за проливането на сълзи:

1. Да поплачеш сам, е полезно. Тези, които попадат в тази категория, смятат, че сълзите им помагат, когато са потресени или шокирани от нещо, и ги карат да се чувстват по-добре.

2. Плаченето насаме е безполезно. Това твърдят хора, които се чувстват още по-зле, когато проливат сълзи, без никой да ги види.

3. Да плачеш на публично място, е вредно. Обикновено така мислят тези, които се срамуват да показват слабост пред непознати или пък чувстват, че някои колеги ги осъждат, когато го правят на работното място.

Според проучването хората нямат нито ясно отрицателно, нито ясно положително мнение по въпроса със сълзите, но като цяло не смятат, че проливането им е вредно, даже са по-склонни да ги възприемат като полезни. Това обаче може да се дължи и на редица други изследвания, правени преди това, които ги описват като добро нещо. Така например известният британски психиатър Хенри Моудсли е стигнал до заключението, че скръбта, която не се излива в сълзи, може да накара вътрешните органи на хората да страдат. Причината е, че сдържането им създава напрежение, което може да доведе до тревожност, безсъние и отслабване на имунитета. Смята се, че сълзите понижават кръвното, намаляват пулса и синхронизират мозъчните вълни.

Други по-нови теории са на обратното мнение. Те твърдят, че плачът само кара хората да се чувстват по-зле и не води до никакъв катарзис. Експеримент с гледане на тъжен филм показва, че пролетите сълзи по него водят до влошаване на настроението, но пък след около час и половина то се подобрява значително. Друго проучване пък установява, че сълзливите служители се възприемат като по-малко компетентни, особено когато става въпрос за мъже.

Затова австралийските учени смятат, че има връзка между това как се отнасяме към плача и как се държим като цяло. “Възможно е онези, които го смятат за неприемлив и мислят, че обществото очаква да демонстрират позитивно поведение, да потискат своите емоции и да се стесняват да ги показват открито”, казва Лий Шармън. По тази причина е трудно да се даде еднозначен съвет кога сълзите са полезни. Според поведенческия невролог Майкъл Тримъл, който е един от световните експерти по плач, те позволяват да покажем уязвимост, а тя е от решаващо значение за връзката с друг човек. Така че, ако се чувствате самотни, неразбрани и наранени, не се крийте, за да опалквате своето положение. Много по-смислено е да си излеета душата пред някого, пък бил той и напълно непознат.