Радвайте се и се веселете, както пише във Вечната

книга, защото голяма е наградата ви на небесата.

А небесата тук, на грешната наша земя, си ги правим ние

Празници да има, това е важно за душата человеческа. А когато те са подплатени и с благопожелания, греяна ракийка, хрупкава туршийка и прясно прасешко - пей, сърце, песни и танци на народите. Тъй го почнах широко като напев, защото януари е най-празничният месец. Не защото е първият от новата година, а защото ако не всеки ден, през ден, през два именик до именик чака гости и реди трапеза.

По стар български обичай на имен ден не се кани. Цяло село, разбирай и целия блок, който все по-често надвишава броя на живеещите в едно населено място,

знае, че седем

Йордановци

и производни на Богоявление трябва да бъдат почетени. Защото да идеш да поздравиш с “Да ти е здраво името!” е признак на уважение, на признание, че си стойностен комшия, колега, приятел, другар. Народът ни знае да се весели. Въпреки че през последните десетилетия му попресяда клисавият залък, привеждат се раменете му не от даровете, а от грижите в делника, та и празникът не иде съвсем на празник. Ама пак си го правим.

Кой както си го

разбира

и на когото както му иде изотвътре. Не ми скачайте за тази дума, разговорна е, употребявам я, ако да е неугодна на блюстителите на книжовния български език. Тия, дето не мъцнаха, когато преведоха “Под игото” на шльокавица и с подстрочник. Същите, които се гнусят от мъжкото хоро в Калофер, че пияни-залени влизали в реката, че се опорочавал църковният ритуал за ваденето на кръста и кво искат да кажат с тая демонстрация. Каквото искат, това си казват. Народът си иска празника - с трибагреника напреде.

Народът сам си създава традициите. Защото му е необходимо нещо, за което да се хване. Затова и кукерите гонят злите духове, затова оратницата продължава да се върти, затова хора и ръченици все по-често се вият по площади и градинки. “Ау - възмущаваше се моя близка, - ама не може аз да се разхождам с детето си пред НДК, а

някакви да ми

препречват пътя

с хороводни без трапеза, това е безредица.”

Че що пък да е безредица, отвърнах, танецът винаги е бил на мегдана, който не ще да рипа, стои отстрани и зяпа или просто не отива там. Ама нарушава обществения ред, не се предава блюстителката. Какъв ред и какво общество, бе? Значи тротинетки може, а хоро не може, така ли, като един Дочо Булгуров питам аз. Тя не знае кой е Дочо Булгуров. И право хоро не знае да подрипне, даже не знае, че Дунавското на Дико Илиев не е само нарочна новогодишна мелодия.

И организира

партита, а не

празници

Родителите ми се събираха на всеки празник по домашному - у чичо Данчо, у Иванчо на дедо Богдан, на Бабинден при леля Асенка, че тя най-хубави баници и питки правеше, айде после при леля Тотка, та и при чичо Доньо, у Насето на вуйнини, при Евтимчо, при бате Горчо... И смях, веселба беше, не кетъринг и диджей. Пееха, та махалата ехтеше, ама никой не се сърдеше, щото песните от къщите и апартаментите се преплитаха, много празнуващ народ имаше.

Януари няма празен ден, всичко е празник. Със смяната на Юлианския с Григорианския календар, която разделя летоброенето на стар и нов стил, празниците стават двойни.

На 7 януари песента ми “Иване, Иване” цепи ефира (хваля се, какво, не го правя с чужда пита, моя си е), половината народ празнува, зер няма фамилия без поне един Иван, народът го е измислил, че ако си нямаш, човек от кал ще направиш, ще го туриш пред вратнята и ще му викаш “Дал Бог добро, Иване”, та да ти е сгодна орисията.

Един много голям Иван още в млечната ми младост ме светна, че Иван не е име, а звание. Малко тъй хвалбашко беше, ама на него му отиваше, та титла си е това име. Не че го носят и незаслужаващи, ама нали не името прави човека, а точно обратното. А и на 20 януари пак Ивановците празнуват. И тъй - през две седмици. Който не сколасал за новия стил, поправя се по стария. Не знам колцина помнят, ама като бях малка, февруари беше обявен за месец на трезвеността. Тълкувам го като почивка след януарските имени дни. С усмивка го правя. Щото пък баш месецът на Трифон Зарезан, нали...

Обаче още сме в януари на новата 2020-а, Васильовден ще го празнуваме напоително на 14-и, че тъй се слива с първия новогодишен ден и малко се омешват нещата. Казах - празници да има. Радвайте се и се веселете, както пише във Вечната книга, защото голяма е наградата ви на небесата. А небесата тук, на грешната наша земя, си ги правим ние - с празниците в душите и в сърцата. И с труда си, за да ни е сладък хлябът и пивко виното.

Честити с имената си, благословени с делата си!