Донорството влиза в уроците от 8-и до 12-и клас

04.09.2019 Спомен
Сн.Pixabay
Сн.Pixabay

Повече координатори, обучения, нова апаратура

и лично ангажиране на болничните директори залага проектът на

Национална програма за насърчаване на донорството и трансплантациите.

Сформиране на Национален координационен съвет, увеличаване броя на координаторите по донорство, обучения, обновяване на нужната апаратура, лично участие на директорите на болници за откриване и поддържане на донори, включване на теми за трансплантацията и донорството в учебните планове на средните училища.

Това са част от промените, които предвижда проектът на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2019-2023 г. Тя е публикувана за обществено обсъждане на сайта на здравното министерство.

Националният координационен съвет ще ръководи изпълнението ѝ. Ще се определят 6 регионални координатори, които ще проследяват донорските ситуации по региони и всеки месец ще отчитат пред съвета причините, поради които не се подават потенциални донори от болниците там. Освен тях ще има

30 областни

координатори,

сред тях 3-ма

за София.

Те ще отговарят за всяка една болница в областта. За подобряване на подготовката им, както и тази на лекарите от интензивните и спешни отделения за идентифициране на потенциални донори периодично ще се организират обучения. Те вече започнаха - само преди 2 седмици водещ испански професор от университета в Барселона бе у нас и проведе двудневно обучение на 38 специалисти. Испания е сред световните лидери в трансплантациите.

Ще се осигури апаратура за диагностика и лечение с оглед идентификация на възможно най-ранен етап на потенциалния донор и неговото поддържане. Залага се още подобряване на логистиката.

Всички големи

болници ще

бъдат

ангажирани

в системата

на трансплантационния процес, а към по-малките ще има изискване да имат план за трансфер до подходяща структура при донорска ситуация.

Сред основните цели на програмата са не само увеличаване на донорите, чийто недостиг е световен пробем, но и постигане на европейски нива на преживяемост на реципиентите след трансплантация - поне 5-годишна при 70% от тях.

Освен това ще се оказва подкрепа и за родствено, но и

кръстосано

донорство.

За второто настояват от години много пациенти у нас. При него двама живи донори, роднини на нуждаещи се от трансплантация, могат да разменят реципиентите си, защото съвместимостта между тях е по-голяма.

Повишаване на информираността на обществото също е сред заложените цели, като за това се предвиждат медийни кампании.

В момента у нас за трансплантация на бъбрек чакат 1018 болни, за сърце - 47, за черен дроб - 46, за бял дроб - 18, за панкреас - 10.

Становища и мнения по проекта на програмата могат да се подават до 30 август. След отразяването им финалният вариант ще премине през междуведомствено съгласуване, преди да се внесе за обсъждане в Министерския съвет.