Царят на психотрилъра спал с жена си само веднъж, опитал да насили майката на Мелани Грифит.

Майстор на психотрилъра, един от най-прочутите режисьори в света, Алфред Хичкок бе легенда на киното през ХХ век.

Но зад маската на виртуоз на съспенса се крие дебел, отпуснат, пълен с комплекси деспот, който мрази тялото си и тормози околните, разказва нова книга за живота му. Израснал като самотно, затворено дете в скучна къща в Източен Лондон, малкият Алфи или Фред, както го наричали близките му, се бои да напусне спалнята си. Там, без някога да е стъпвал на гара, мечтае за фантастични пътешествия и чертае въображаеми маршрути из Европа с помощта на карти, влакови разписания, точни часове на заминаване и пристигане, пише в. “Дейли мейл”.

Баща му

го тормозел

и го пращал в полицейския участък с бележка: “Затворете го, не слуша!” “Изпадах в ужас от полицаи, отци йезуити, физически мъчения и много други страхове. Това е изворът на моята работа в киното. Сега си го връщам, като хвърлям в ужас другите”, казва по-късно английският режисьор и сценарист.

В тези кошмари се корени патологичният му интерес към вината, наказанието, убийството, секса, които са в центъра на филмите му. Сексуално потиснат, Хичкок е обсебен от актрисите, които избира за главните си роли. Той се опитва да контролира живота на сцената и извън нея на звезди като Грейс Кели, Вера Майлс, Ким Новак, Джанет Лий и Типи Хедрън. Особено на Типи.

Пълно и некрасиво дете, Алфи е вманиачен на сексуална тема още от ученик. Шепне на момичетата мръсни, вулгарни думи и вицове. Прави го и по-късно с актрисите точно преди да излязат пред камера.

“Извратената му фантазия с наслада измисля във филмите различни начини за насилие и убийства на момичета”, пише Питър Акройд, автор на книгата “Алфред Хичкок”.

Творецът, известен сред колегите си като Хич, обожава Грейс Кели, подлудява го излъчваната от нея комбинация от фригидност и лъст.  Но това не го спира да я подлага на мъчения и да снима 5 дни сцената от “Набери У за “убийство”, в която гангстер жестоко насилва героинята. После

Грейс Кели лекува

с дни синините

и натъртванията. Хичкок вярва, че е спасил бъдещата съпруга на принца на Монако от имиджа на студена, сексуално пасивна жена. “Показах на хората, че тя е вулкан, покрит със сняг”, хвали се той. Кели печели доверието на режисьора. За да му допадне, му разказва безсрамни анекдоти, които е научила в католическия колеж. Привидно му се подчинява, но прави каквото си иска. “Лъжеше го умело. Докато снимаха “Набери У за “убийство”, въртеше тайно любов с актьора Рей Миланд”, разказва писателят Гор Видал.

Хичкок не преследва сексуално красивата актриса, но се наслаждава на контрола си над нея. Той винаги е

твърдял, че е

почти девствен

и че е спал със съпругата си Алма Ревил само веднъж. От скриптърка тя му става верен партньор в работата за цял живот. Алма забременява веднага и това е краят на половия им контакт. С изключение на зачеването на дъщерята Патриша семейството живее без секс. 

Филмите на Хичкок имат хомосексуален лайтмотив, а героите крият бисексуалност. Режисьорът признава, че ако не бил срещнал Алма,

щял да бъде обратен.

Алфред обожава лошите шеги - изпраща на актьора алкохолик Монтгомъри Клиф бренди, смесено с разслабително. За да смае околните, рисува на огромния си разплут корем лице на моряк и го показва. Преоблича се като жена и се снима така във филма “Север-северозапад”.

Страховете от детството остават до края на живота му, пише Акройд. Той е невротичен и страхлив, но се опитва да овладее това чрез упражняване на тотален контрол, рутина и фанатизъм по отношение на чистотата. Възпитанието му в католически колеж вменява у него свръхвина за килограмите и фигурата му. “Притеснявали са го всички телесни функции. След посещение в тоалетната я лъскал така, сякаш никой не е влизал”, пише авторът на биографията му.

Копнеещ по Америка и напредналата ѝ филмова индустрия, през 1939 г. Хич заминава там по покана на продуцента Дейвид Селзник. Пътува с кораба “Куин Мери” и шашка околните, като си

поръчва по три

пържоли и планини

от сладолед.

Но в Холивуд тлъстините не са на мода... Там плешивият британец, висок 1,70 м, но тежащ 160 кг, започва да се срамува от тялото си. “Аз съм изумително непривлекателен. По-лошото е, че винаги съм го съзнавал”, признава той. Подигравките за тлъстините му го депресират дълбоко. В гардероба си крие 6 напълно еднакви тъмносини костюма, но различен размер, за да не се усеща, че е наддал още. Те са гарнирани с 6 чифта обувки, 10 вратовръзки, 15 чифта чорапи и бельо - всички от един модел и цвят.

Но комплексите не убиват апетита му - в хладилника винаги има бутове шунка и телешко. Поръчва си бекон от Англия и риба от Ламанша.

Когато наема Вера Майлс за “Психо” и “Отмъщението”, вманиаченият режисьор я контролира тотално - усмивката, походката, говора. 

Първият филм, който прави за Селзник, е “Ребека” по романа на Дафни дю Морие. В него играе звездата Джоан Фонтейн. Там и в “Подозрение”, за който тя печели “Оскар” (единствена такава награда за филм на Хичкок), британецът я подлага на страшен тормоз. И без това психически нестабилна, актрисата слуша постоянни натяквания, че колегите ѝ я мразят и той единствен я подкрепя и закриля. На снимките

ѝ говори мръсотии

“Командваше ме за всичко, насъскваше актьорите срещу мен”, спомня си Фонтейн.

Идеалът на Хичкок са хладни, изваяни красавици тип Снежната кралица. Избира си такива главни героини и маниакално се залепва за тях.

Когато Грейс Кели се омъжва за принц Рение, Хич се хваща с Вера Майлс и ѝ поверява водещата роля в прочутото си тв шоу “Алфред Хичкок представя”. Следи я изкъсо - какво яде, с кого се среща. Тя възроптава и напуска.

През 1958 г. Ким Новак пристига в студиото с куп претенции.  Косата ѝ трябва да бъде парфюмирана, не носи костюми, не търпи сивия цвят и тъмнокафявите обувки. Но много скоро, особено след неуспеха на филма “Шемет”, Хич успява да смачка самочувствието на примадоната и да ѝ внуши, че е некадърница. За да изтръгне от Джанет Лий истински вик на ужас при снимките на “Психо”, той скрива в гримьорната ѝ чучело на мумифициран труп от филма и постига целта си. Макар че не взема “Оскар”, филмът от 1960 г. има нечуван успех и

носи на автора

$ 15 млн. печалба.

През 1962 г. Хич вади 33-годишната красавица Типи Хедрън от посредствеността на тв рекламата и я прави звезда. Но на каква цена - Типи е най-изстрадалата му жертва. Той я подлъгва да подпише 7-годишен договор за смешните $ 500 на седмица. Гласи я за филма “Птиците”, за който използва 28 000 пернати.

Обсебен от нея и садистичен, режисьорът иска да я подчини напълно, нарежда да следят всяко нейно движение и да му докладват. Държи тя да общува само с него и друг да не стъпва в жилището и колата ѝ. Купува ѝ луксозна каравана за снимките и я настанява до неговата. Постоянно праща цветя и шампанско. Същевременно я тероризира, подарява на дъщеричката ѝ - бъдещата звезда Мелани Грифит - кукла в ковчег с образа на майка ѝ.

В “Птиците” лъже Типи, че ще използва механични играчки, а пуска истински врани, чайки и гълъби, които я кълват, драскат и покриват с курешки. “Това бе най-фантастичната сцена на ужаса, която съм снимал”, хвали се после Хич. 

Той не пуска Типи да си вземе наградата за най-обещаваща млада актриса. Съсипана, тя се бори да се откъсне от тиранията му. Разривът идва при снимките на филма “Марни”, когато, пиян, Хичкок опитва да я насили сексуално.

“Искаше да го пипам

по срамни места,

нарекох го дебела свиня и избягах”, твърди тя. Дебел? Страшна обида за твореца психар. Той обещава да съсипе кариерата ѝ и го прави. Хедрън отпада от голямото кино.

С годините Хичкок пие все повече. Гасне, често ляга да подремне, оплаква се от болки в тялото, взема кортизон. През 70-те г. му поставят пейсмейкър, но той продължава да се налива с водка и да се тъпче с пържоли. Превръща се в тъжен, отчужден човек, не общува с никого освен с жена си Алма. През 1979 г. кралица Елизабет II го удостоява с рицарско звание. Великият ексцентрик умира на 29 април 1980 г., прахът му е разпръснат над Тихия океан.