На конгрес в Берлин през 1939 г. нашият илюзионист за първи път показва коронния си номер - излиза от залата с главата си в ръка

За големия български илюзионист Мистер Сенко днес си спомнят предимно неговите ученици в магическото изкуство и по-възрастните хора, имали щастието да присъстват на неговите спектакли, пълни с изненади.

По времето на социализма артистичният му псевдоним бе станал нарицателен - когато някой биваше натоварен с много трудна задача за изпълнение, обикновено казваше: “Аз да не съм Мистер Сенко!”

Легендарният факир е роден през 1905 г. във Враца като Евстати Христов Карайончев.

Баща му бил ветеринарен фелдшер и бил изпратен на работа в с. Хайредин. Там Евстати Карайончев, наричан от близки и приятели Сенко, учи до четвърто отделение.

През 1915 г. семейството се връща във Враца, но баща му е мобилизиран и заминава на фронта, където по-късно загива.

Семейството на бъдещия маг изпада в голямо затруднение и едва 13-годишен, той започва да си търси работа и да изкарва прехраната си.

През 1918 г. се качва

на един товарен влак

от гара Мездра и се

озовава в София.

Там Евстати работи в цирк, в кафене, в тухларна и дори продава банички. След няколко години се връща във Враца, но през 1923 г. отново е в София, за да пробва шанса си в цирка на ул. “Пиротска”.

“По онова време в цирка гостуваше френският илюзионист Делоне, играеше ролята на Тайнствения турчин - разказва години по-късно Мистер Сенко. - Това беше коронният му номер.

Вече бях отворил очи за фокусите, наблюдавах Делоне, сам пробвах. И си казвам, че и аз мога да опитам. Така от продавач на лимонада станах асистент илюзионист.

Сложиха ме на изпитание. Издържах го и ме обявиха за титуляр илюзионист. Така започнах любимата си работа.”

Когато прави първия си самостоятелен спектакъл, младият илюзионист си поръчва афиш, на който с големи букви трябвало да пише “Мистериозният Сенко”, по примера на своя първи учител.

На печатаря, който правил афиша, избраният псевдоним се видял твърде дълъг, за да го набере с големи букви, и той го съкратил на “Мистер Сенко”.

Карайончев се ядосал отначало, но бързо решил, че неволният избор на неизвестния печатар е много по-удачен и запомнящ се.

Мистер Сенко става първият български илюзионист, издигнал жанра до художествено изкуство. Името му става популярно, знаят го няколко поколения.

Прочува се като благодетел и дарител - много от спектаклите му са безплатни, дарява приходите от представленията си на сираци и болни, дава пари за построяване на паметници и културни обекти.

Той е и първият български илюзионист, осмелил да се състезава с най-големите магове в Европа. На международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин през 1939 г. Мистер Сенко за първи път показва коронния си номер.

Пред изумените погледи на най-известните илюзионисти в света той излиза от залата с главата си в ръка. С този изключително ефектен номер печели втора награда и световна славa. Българският маг представя своето илюзионно изкуство на сцените в Ню Йорк, Лондон, Париж, Токио и Москва. Обаятелен и много елегантен, той владее публиката и я очарова.

Мистериозното обаче буди и страховете на хората у нас и мнозина в миналото са го приемали едва ли не като магьосничество. Десетки са останалите в историята примери на припаднали в салоните зрители, докато илюзионисти на сцената режат жени в сандъци, гълтат огън или си махат главите.

Такива трагикомични случки има и в биографията на най-популярния и обичан български илюзионист. В началото на кариерата му, след показан на импровизирана сцена в плевенско село трик, например, пред плевнята на стопанина на имота се извила опашка от чакащи да бъдат изцерени от болежки. В шуменско село пък

подгонили Мистер

Сенко с тояги -

възприели номера

му като

предизвикателство

към сатаната.

Готов винаги да се включи в помощ на нуждаещи се с благотворителни спектакли, Мистер Сенко веднъж в 40-годишната си кариера на сцената става жертва на политическите пристрастия. На такъв случай се натъква в проучванията си Весела Пелова от Държавния архив във Враца.

В мразовития 5 февруари през военната 1942 г. Мистер Сенко е в Бяла Слатина за благотворителен фокуснически сеанс в читалището. Част от средствата от него трябвало да отидат за ранените български и германски войници, настанени в града.

Благородното начинание обаче не се харесало на някои прокомунистически настроени служители на местното читалище, които решили, че с инициативата си магът подпомага хитлеристка Германия, и се нагърбили да я саботират.

Интересът към спектакъла бил голям и билетите били разпродадени бързо в цялата околия. Поради многото желаещи общинска комисия пуснала в продажба допълнителни и правостоящи билети. Опитът за проваляне на спектакъла обаче става обект на цяло полицейско разследване, в което показания дават повече от 10 души, повечето от които определили случващото се като саботаж, разказва Пелова в проучването си.

Когато многобройните любители на фокусите и мистериите се струпали пред читалището, нетърпеливи да се снабдят с последните билети, се оказало,че касата била заключена, а касиерката липсвала. Нямало го и прислужника, който трябвало да отключи салона, а неговият брат с прякор Коловангера се карал на стълбите с комисията по провеждането на спектакъла.

В обясненията си пред полицията впоследствие касиерката се оправдала, че отишла уж за справка до данъчното. После се оказало, че се укрила при своя приятелка и партийна съмишленичка.

Наложило се да се намесят лично тогавашният кмет на Бяла Слатина Леонид Петров, общински съветници и стражари, които няколко часа издирвали изчезналата касиерка.

В крайна сметка магическият спектакъл на Мистер Сенко се провел, но в дългия и тъмен коридор на читалището. Наложило му се обаче няколко пъти да импровизира, защото реквизитът нямало как да се побере в теснотията.

Още същата вечер започнало полицейско разследване по случая, а като подбудител на саботажа в ареста бил прибран Косто Петров-Коловангера.

В запазеното по чудо полицейско досие от разследването обаче липсват неговите показания, няма го и протокола от свидетелските показания на Мистер Сенко, за когото само е отбелязано, че е бил разпитан.