Възможно ли е да са портали към други галактики или дори вселени?

„Надежда тука всяка оставете“. Въздействащите думи стоят на входа на Дантевия ад, но съвсем спокойно можем да ги поставим и на входа на лакомата черна дупка.

За човечеството Вселената е огромна мистерия, но може би най-чудноватото нещо в нея са черните дупки. От години те озадачават учените. Обекти, толкова плътни, с толкова голяма гравитация, че дори светлината не може да избяга от тях.

„Хоризонтът на събитията” поставя една теоретична граница, която не бива да бъде прекрачвана.

Преминеш ли я – няма връщане назад.

Но ако някога прекрачиш прага, какво ще видиш? Светлината ще остане ли затворена заедно с теб? Или Вселената ще потъне в мрак? Къде ще ни отведе дупката във времето и пространството? В някоя друга, паралелна вселена? Или е един огромен „Алкатрас” (строго охраняван бивш затвор в САШ – б.р.), който няма да ни пусне да избягаме?

В центъра на почти всяка галактика се намира по една супермасивна черна дупка. Масата на някои от тях е милиони, на други милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето. Предполагаемата черна дупка в нашата галактика се намира в съзвездието стрелец и се свързва с компактен и много ярък радиоизточник, известен под името Sagittarius A-star. Намира се на 25 646 хил. светлинни години от Земята и засега е спокойна, ала учените твърдят, че преди е избухнала с такава мощ, че експлозията е била видима и от нашата планета.

Раждането на черна дупка

започва със смъртта на огромна звезда.

Нейният колапс е толкова мощен, че разкъсва тъканта на времето и пространството. Смъртта на масивните черни дупки настъпва след стотици милиарди години вследствие на Хокинговото лъчение. През 1974 г. известният учен Стивън Хокинг формулира хипотезата, че черните дупки излъчват разнообразни елементарни частици, преимуществено фотони. Ако черната дупка е достатъчно тежка, тя изключително бавно губи своята маса, докато не изчезне напълно.

Този процес протича много по-бързо, почти мигновено при миниатюрните черни дупки, които теоретично могат да възникнат при експериментите в Големия адронен колайдер.

Не мислете, че тези мистични космически обекти ще ви засмучат като вакуум. Тяхното гравитационно поле наистина е огромно, но

ако Земята попадне в близост до черна дупка, тя няма веднага да бъде погълната,

а ще влезе в орбита около нея. Това обаче далеч не са най-интересните факти за черните дупки.

Разсъждавайки върху тези мистични космически обекти, няма как да не споменем една нова идея на Стивън Хокинг. През 2016 г. геният дава насоки за теория, която събужда огромен интерес сред учените. В своя текст за Physical Review Letters той пише, че все пак черните дупки може и да не са толкова черни.

Освен това могат да служат като тунел от една галактика или вселена към друга.

Път, който би отнел стотици хиляди години, ако спазваме ограничението, наложено ни от факта, че никое тяло не би могло да се движи със скорост, по-голяма от светлинната. Но това далеч не значи, че ако някой смелчак реши да прескочи Хоризонта на събитията, ще успее да се върне. Според теорията на Хокинг има само два изхода от ситуацията –

или да останеш завинаги във вид на холограма върху Хоризонта на събитията,

или да се озовеш в друга галактика, без всякакъв шанс

да се върнеш обратно в Млечния път.

Ако някога все пак успеем да построим кораб, който да се доближи до черната дупка в средата на галактиката ни, какво ще видим?

Колкото повече се приближаваме към нея, толкова по-огромна става тя. Когато сме на отстояние около 10 радиуса на Шварцшилд, черната дупка ще е станала толкова голяма, че няма да виждаме нищо друго освен черен кръг. Всъщност тя не е толкова масивна. Оптичната илюзия се получава заради изкривяването на времето и пространството в близост до черната дупка, която иначе може да има размер, не по-голям от юмрука на ръката ви.

Приближавайки се все повече и повече, предната част на нашия кораб става напълно черна, скоро ще осъзнаем, че всичко около нас потъва в мрак. Вече сме близо до ISCO, най-вътрешната стабилна орбита, която е 150% от радиуса на Хоризонта на събитията. Тук все още има шанс да избягаме от гравитацията и да се върнем безопасно към нашата Вселена. Но решаваме да продължим. Зад нас звездната светлина се компресира до малка точка, която е ту синя, ту червена, ту бяла, тъй като космическите радиовълни се изместват във видимата част на спектъра за последно пред очите ни. След това... пълна тъмнина. Нищо. Никаква информация от външния свят не може да ни достигне. Ние не можем да изпратим сигнал за помощ, защото нищо не може да избяга отвътре. Представете си го така –

черната дупка е вчерашният ден, в който не можем да се върнем,

а движейки се към утре, няма как да знаем какво ни очаква.

Ако теорията на Стивън Хокинг се окаже невярна, то ние сме обречени. Пропадайки в черната дупка, нашият кораб и тела ще бъдат разградени на потоци от атоми, които просто ще прибавят своята маса към тази на капана. Няма да отидем в нова галактика или вселена, просто ще станем част от черната дупка. Според някои учени, от другата страна няма нищо, просто разпадане и смърт. В този случай Борги от „Стар трек“ се оказва прав:

„Когато попаднеш в черна дупка, съпротивата е провал.“

Възможно ли е да има и трети вариант? Според друга теория, развита от колегата на Стивън Хокинг – Роджър Пенроуз, някои черни дупки може да са остатъци от древна вселена, която е съществувала преди Големия взрив преди 13 милиарда години и от която се е родил нашият свят. В своя статия той обяснява, че са открити множество Хокингови точки – аномални флуктуации в космическия микровълнов фон, които остават, след като черната дупка е изчезнала вследствие на Хокинговото лъчение. Тези точки може да са следи от други вселени, но със сигурност не могат да ни отведат при древните звезди.

Тайните на Вселената са необятни. Някъде, в най-дълбоката част на Космоса, далеч от уютното пространство на обитавания от нас регион на Млечния път, се крие още едно чудовище. Бавно и неизбежно, то ни дърпа към себе си. В течение на милиарди години то привлича и всички галактики и галактични клъстъри към себе си. Това е единствената сила, която действа върху обекти на такава голяма дистанция в Космоса, което означа, че гравитацията й е невъобразимо силна.

Наричат това чудовище „Великия атрактор“, а неговото описание и сила напомнят голяма черна дупка, която лакомо поглъща цялата Вселена в себе си. Но в Космоса над нас има толкова много звезди, планети, мъгла, а страшилището е толкова далеч, че нито една човешка технология не може да го стигне или дори за зърне частица от него. Земята, Слънцето, целият Млечен път се движат към нещо, което дори не можем да предположим какво е. Астрономите не се наемат с предсказания дали ще ни унищожи, или не. Трябват им още години работа и технически напредък, за да разберат какво всъщност е Великият атрактор (притегател). Дали е черна дупка, към която сме се устремили, и ни

очаква бъдеще в тъмнина?

Едва ли има място за притеснение, тъй като глобалното затопляне може би ще сложи край на живота на Земята преди чудовището да ни е погълнало. Ала ако все пак успеем да колонизираме Марс или Венера, то може би трябва да измислим и план как да избягаме от разрушителната сила на Атрактора. В случай че се окаже черна дупка, думите на Стивън Хокинг винаги могат да служат като успокоение: „Ако някога попаднете в черна дупка, не се предавайте. Има път навън.“

От списание КОСМОС