Процесът на самомуфицирането отнема поне три години.

Погребват се в боров ковчег, където медитират в последните си земни часове

Живи монаси се опитват да се самомуфицират, за да си осигурят място в рак, откъде да помагат на хората на земята.

Те се подлагат на строга самодисциплина, за да подготвят телата и душите си за т.нар. "сокушинбутсу" (самомумифициране), в което виждат единствения път на изкупление за човешкия вид.

Всъщност първият успешен опит на самомуфициране се случва между 1081 и 1903 г. Тогава над 20 живи монаси от Шингон успешно успяват да се мумифицират, за да се превърнат в "Буда в човешко тяло".

След стриктна диета в планините Дева в Япония монасите започват да дехидратират тялото си отвътре навън, като се освобождават от мазнините, мускулите и влагата на тялото.

Интересното в случая е, че мумифицирането не е специфично само за японските монаси.

Други култури също практикуват този метод, защото много религии по света приемат вечното тяло като белег на изключителната способност за свързване със сила, превъзхождаща физическото съществуване.

Ритуалът се изпълнява с цел търсене на изкупление и спасение на човешкия вид. Монасите, които са на път да осъществят "сокушинбутсу" вярват, че тази саможертва ще им осигури място в рая Тушита, където ще живеят 1,6 млн. години.

Интересното е, че процесът на самомумифицирането отнема поне три години.

За да подготвят телата си за мумифициране, монасите се подлагат на специална диета с корени, ядки, дървесна кора и борови иглички. Според някои източници в стомасите на мумифицирани монаси са откривани дори речни камъчета.

Тази тежка диета се предприема поради две причини. Първата е, за да се премахнат мазнините и мускулите от тялото и да се предотврати евентуално разлагане, като се избави организма от естествените си бактерии.

Втората причина е по-скоро духовна - чрез строгата диета монасите стават по дисциплинирани, морални и по-сигурни в жертвоприношението си.

Диетата обичайно продължава 1000 дни, но някои монаси я правят два или три пъти, за да бъдат сигурни, че са готови за "сокушинбутсу".

В началото на процеса на балсамирането, те започват да пият специален чай от китайско дърво, който прави телата им токсични и ги предпазва от насекоми след смъртта. Малко по-късно преминават само на малки количества солена вода.

Накрая монасите се погребват в специални борови кутии, 3 метра под земята, където медитират в последните си часове дни наред в пълен мрак.

В ковчезите се поставя бамбукова пръчка, използваща се за влизане на кислород и малко звънче, с което монасите да сигнализират, че са още живи.

След като спре сигнализирането за живот чрез звънчето, останалите монаси запечатват гробницата, в която тялото трябва да престои 1000 дни.

След като трупът бъде изровен се проверява за разлагания. Ако такива не са налице, това означава, че монахът е изпълнил сокушинбутсу.

Първото известно самомумифициране е от 1081 г., но то е неуспешно. Оттогава стотици монаси са опитвали да достигнат до това състояние на тялото и духа, но само около две дузини успяват.

Днес този ритуал не се практикува, след като император Мейджи го забранява през 1877 г. със закон.

Последният монах, умрял чрез сокушинбутсу, го прави нелегално през 1903 г. Неговото име е Буккай и днес останките му са в будистки храм в югозападна Япония.