Сега малко барбадоски торбаланщини.

Има едно място на острова, което смразява кръвта на суеверните и възпламенява фантазиите на любителите на мистерии. И така вече 200 години.

Гробницата на Чейс или мястото с движещите се ковчези е история, разказвана безброй пъти. За нея е писано много, включително и на български, а в ютюб могат да се наметят доста филмчета по тази тема.

Накратко, става дума за членовете на фамилия Чейс, които след смъртта си не могат да намерят покой в общата семейна гробница и всеки път, когато криптата бъде отворена за полагане на поредния мъртвец, вътре цари страшна неразбория. Ковчезите са разхвърляни, катурнати, някои дори и отворени. Оправят ги, подреждат ги, зазиждат вратата на гробницата и след време, когато отворят за нов покойник - вътре пак е пълен хаос.

Това се случва между 1807-а и 1820 година и естествено предизвиква голям обществен отглас, което кара тогавашния губернатор лично да се заеме с разследването на паранормалното явление. Гробницата е изследвана щателно отвътре, за да се установи, че няма таен вход, процепи или каквито и да било следи от размествания на зида или земните пластове. По пода е поръсен фин бял пясък, за да се хванат следите на евентуален злосторник - човек или животно.

Направен е и протокол, в който са описани всички процедури, приложени са и рисунки с точното разположение на ковчезите. При последното отваряне на криптата през 1819 г. печатите върху входната плоча са непокътнати, не са открити и никакви следи по пясъка вътре, но въпреки това ковчезите отново са разхвърляни.

Градската легенда гласи, че виновен за всичко е полк. Томас Чейс - плантатор и робовладелец, който приживе бил голям злодей. Тормозел зверски не само робите си, но и собственото си семейство. Дори посягал на една от дъщерите си, която всъщност заради него се била самоубила като престанала да се храни. Преди нея била починала и по-малката й сестричка. След кончината на децата си полковникът се самоубил. Явно двама самоубийци в инцестна връзка били твърде много за една крипта.

Хората почнали да говорят, че всички тези грехове не дават покой на Чейс и след смъртта. Други пък заподозрели, че някой от робите на проклетия полковник владее могъщите сили на вуду магията и така му мъсти за причинените по-рано мъки.

Във всеки случай цялата история идва малко в повече на властите и през 1820 г. те решават да се справят веднъж за винаги със случая “Чейс” като погребат членовете на фамилията на различни места. Оттогава гробницата е празна. Каменната плоча е махната и стълбите, водещи към входа са открити. Има и желязна врата, която зее отворена. Който иска може спокойно да влезе в бившия задгробен дом на нещастната фамилия Чейс.

През 2007 г. един медиум идва тук, влиза вътре и заснема обстойно цялото място. Естествено има размазан кадър, на който се вижда нещо като допълнително присъствие.

Ала бала, знаете как е по филмите. Фантасмагории.

Аз прегледах внимателно моите кадри от вчера и не намерих нищо смущаващо.

Освен...

Хм, това наистина е странно...

Не, не е някакъв безплътен дух, а нещо, което си стои там до входа на гробницата и е съвсем материално.

Пощенска кутия?!

Кой би писал тук и на кого?

Нашата приказка “От умрял писмо да чакаш” явно получава нов прочит на Карибите. Чудя се, ако тази нощ се върна на мястото, дали пък няма да направя някакви по-интересни кадри? На пощальона примерно...