От 15 ноември започва

40-дневният Коледен пост -

да оздравим тяло и дух с

въздържание и молитва.

Като преглеждах в дните преди коледните пости рафтовете с православна литература за въздържанието, от дебелия том на св. Макарий Египетски изпадна едно писмо. Познах го по изваяния калиграфски почерк - писал ми бе бъдещият патриарх Неофит още в качеството си на Русенски митрополит. То започваше така: “Уважаеми г-н Москов, това са желаните от вас книжици, които ви изпращам с пожелание да се подвизавате в пост и въздържание през настъпващите 40 предколедни пости...”

Писано бе от Троянския манастир след 93-ия рожден ден на патриарх Максим. Държах го 7 години по-късно и

усещах как се

възгордявам, че

сегашният патриарх

ми е писал.

Но нали тъкмо той ми пожелаваше да се подвизавам в пост и въздържание, а не в тщеславие? Защото телесният пост, храната е само видимото и по-лесно достижимо. Трудното е през тези 40 дни до Рождество Христово да пречупиш характера и волята си, да измъкнеш от тях жилото на гордостта, завистта, злобата, т.е. да се смириш духовно, ако и да те нападат с хули. Защото постът е преди всичко духовен, а в основата му е молитвата. Той идва да пречисти чрез покаяние и въздържание християнина и да го извиси духовно за великия празник. Светите отци отдавна са разяснили същността му - постът е борба между плътта и духа, в която винаги има една закономерност - когато телесното тлее, сила добива вътрешното, духовното.

“Телесният пост без

 духовен не принася

 полза”,

пише архимандрит Йоан Маслов в своята “Симфония”. Вярно, той помага да умъртвим страстите си, но духовният е предопределящ, защото без него въздържанието от храната се превръща в обикновена диета.

“Мнозина постят, като се въздържат от храна и питие, но не постят и не се въздържат от зли помисли, дела и думи. Каква е тогава ползата от поста им, ако не постят от гнева си, от злопаметността си и от отмъщението”, пита старецът Йоан Маслов. Защото има ли смисъл да не се опиваш от вино, щом се опиваш от мъст и злословие към другите? Тоест истинският пост е този, при който се въздържаме от всяко зло. Йоан Маслов дава рецептата: “Нека твоят ум да пости от суетните помисли, твоята памет да пости от злопаметността, твоята воля да пости от злите желания. Нека

очите ти да постят от

гледане на лоши

неща, да постят ушите

ти от скверни песни

и клеветнически нашепвания, да пости и езикът ти от клевета, осъждане, кощунство, лъжи, угодничество, сквернословие и каквото и да е празно и гнило слово. Да постят нозете ти от ходене по зли пътища. (“Отклонявай се от зло и прави добро”, напътства св. Петър.) Или както светите отци ни завещават да бъдем “не телоубийци, а страстоубийци - на гордостта и плътските грехове”. Такъв християнски пост иска Бог от нас.” Всичко това може да се обобщи с една дума - любов! Постът без християнска любов не струва нищо.

Затова е невярно твърдението, че виждате ли, Рождественският пост бил по-лек от Великия преди Възкресението на Христос. По-лек е само откъм храна, но всичко изредено по-горе за духовния пост важи със същата сила и преди Рождество. Защото, както светите отци: Ние не сме телоубийци, а страстоубийци - на гордостта и плътските грехове.

Свети Макарий Египетски напомня какво повелява християнството -

дори и човек да

върши добри и

правдиви дела,

да не се изтъква,

възгордява

и смята себе си за важен, а да бъде нищ духом. Иначе бива предаден на изкушенията.

Библията показва, че постът е първият договор на Господ с човека.

“Ако праотецът ни Адам бе спазил назначения от Господ пост и не бе изял ябълката, то човечеството нямаше да бъде изгонено от рая.” Това казва в словото си за завета на поста архиепископ Серафим (Соболев) в руската църква “Св. Николай” в София на 24 февруари 1946 г. Същият, чиито мощи лежат в криптата на този храм. И защото праотците ни са нарушили завета да не ядат греховните плодове от дървото за познание на добро и зло, с този първороден грях те погазват Божията заповед за поста и биват изгонени завинаги с цялото си потомство от рая.

И на пътя към нашето спасение Господ полага 40-дневния пост. Още повече че Той самият ни го е завещал, тъй като е постил в пустинята 40 дни и е водил борба с изкушенията на лукавия, за да се подготви за срещата със Своя народ и да се открие пред хората като техен Бог. Преди него Моисей е постил 40 дни, за да се подготви и пречистен да получи десетте Божи заповеди. Пророк Илия видял в целия блясък Божията слава след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа. Като най-строг постник е известен и свети Йоан Кръстител.

В първите векове на християнството нямало строги дати и всеки постел посвоему, когато и колкото искал. Рождество Христово започва да се празнува едва през IV в., а 40-дневният Рождественски пост се утвърждава чак през XII в. Така по-късно четирите поста - Великденският, Петровият, Богородичният и Рождественският, обхващат четирите годишни времена. Ако към тях се прибавят и еднодневните, то 

постните дни стигат до

200 в православния

годишен календар.

Но значението на 40-дневния пост преди Великден и преди Рождество има и друг подтекст. Подлагайки се на лишения, така

даряваш на Господ една десета част от дните си в годината.

Така, както още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали. И получавали благословението на Бога. По този пример светите апостоли определят времетраенето на Великия и на Рождественския пост да бъде т.нар. св. Четиридесетница. А като се изключат от нея неделите, остават 36 дни, т.е. 1:10 от годината, които хората посвещават на Бог. Но с това се и приближават към него, защото очистват натрупаните грехове.

“Мярката на въздържанието не се ограничава с храната и питието, а се простира и върху разговорите, съня, дрехите и върху всички чувства. Във всичко това трябва да има въздържание”, казва св. Йоан.

Ако сте решили да постите, трябва като добър християнин

 да поискате

 благословението на

 вашия отец, да се изповядате и причестите.

А после с него да уточните степента на постене, като споделите имате ли заболявания и какво е мнението на лекаря.

Откъм храна Коледният пост е наистина по-лек. През първата седмица от 15-и до Въведение Богородично на 21 ноември и през последната от Игнажден на 20 декември до 24 включително на трапезата трябва да има само растителна храна с олио. (В първата седмица на поста и от Игнажден до Богоявление на 6 януари Св. синод забраняват венчавките.) През останалите дни на поста се разрешава риба и вино, но без дните в сряда и петък. Охлювите, мидите и октоподите също се приемат за постни храни, защото са безгръбначни.

Православната ни църква въобще не е назидателна, а напротив - снизходителна към поста на деца, бременни, стари и болнави и ги освобождава от строгия хранителен пост. Другите “не трябва да ядат нищо от това, което се коли” - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. По-крайните готвят и без мазнина, но църквата разрешава употребата на олио и вино без сряда и петък.

Вместо да мислите за поста като догма и строги лишения,

проявявайте любов

и милосърдие

във всичко, с което се залавяте, като се уповавате в името на Бога.

Защото Бог е любов.

И само така може да се почувства благотворното му влияние и да се получи небесната награда. Или както казва св. Димитрий Ростовски:

“Разсъди за целия си живот от детството до днес и си спомни колко много си изял и изпил - ще ти се стори, че нито веднъж не си се наситил: всичко е изчезнало, сякаш не е било, и днес от него няма нито полза, нито спомен. Всеки път, когато си задоволявал своите сласти, си придобивал бреме за душата и ново падение от страстите. Ето защо не искай да получиш отплата за тях, а възлагай цялото си упование в небесната отплата.”

Богословът Сергей Бортник поставя правилно въпроса какво правим след поста:

“У мен като рационално мислещ човек често се прокрадва следната мисъл - постът свършва и всичките тези лоши привички и навици като злоба, клевети, интригантство и прочее лошотии отново ще се върнат в моя живот.

А логиката е проста - ако по време на поста се въздържаме от лошите, то тях трябва да отпъдим и след края на поста - завинаги.

Истински вярващият не трябва да дели живота си на време за пост, когато се стремим да се доближим до Бога, и времето след пост, когато не се стремим към нищо. Или даже да се стремим към обратното. Очевидно този дуализъм е от лукавия.”