Художникът Владимир Димитров няма преки наследници, рисувал е всичките си роднини, картините му са в световни музеи.

Едно писарче изминава пеш пътя от Кюстендил до София, за да се изучи за художник. Рисува ужасите на войната, обикаля Европа, стига до Америка, но се връща в своя роден край, в своя рай, сред своите български мадони, за да създаде там гениални картини.

Владимир Димитров-Майстора (1.II.1882-24.IX.1960) е сред най-значимите имена на българското изкуство. Произхожда от стар свещенически род. (Виж родословното му дърво в схемата.) На 14 години бедното момче заминава за София. Изкарва си хляба като чирак в хан, но се разболява от тиф и се връща в Кюстендил. Назначават го писар в Окръжния съд. Там рисува адвокатите просителите, разсилните така сполучливо, че съгражданите му събират средства да го изпратят в Рисувалното училище. Да не харчи дарените пари, младежът тръгва пеш за столицата. Владимир Димитров попада в класа на живописеца Иван Мърквичка.

Получава прозвището

си Майстора,

защото така се обръща към своите колеги: Здравей, майсторе! Добре си се справил, майсторе! Доброто му сърце и големият талант спечелват симпатията и уважението на всички. Оттогава започват да го наричат Майстора.

Владимир Димитров участва в Балканската и в Първата световна война. Като военен художник рисува епизоди от събитията на фронта. Ревностен вегетарианец, той приема за неморален всеки акт на насилие.

Дори след като е рисувал в САЩ, Истанбул, Италия, посетил е Лондон, Париж, Брюксел, Дрезден, Мюнхен и Виена, Майстора намира вдъхновение в “овощната градина на България” и създава най-големите си шедьоври в село Шишковци, Кюстендилско.

Основната причина творбите му да са пръснати по света е

неговият меценат

Джон Крейн.

Двамата сключват договор през 1924 г., според който американецът предварително откупил всичко, което нашенецът щял да нарисува през следващите 4 години (над 200 картини) за 40 хил. лири. Затова никой не може да каже с точност колко картини е нарисувал българина. В колекцията на американската фамилия Крейн творбите на Майстора се нареждат до картини на художници като Врубел, Репин, Верешчагин, Рьорих, Муха. През 1980 г. в галерията на Съюза на художниците е открита изложба с 60 известни картини от колекцията на Крейн, които остават в България.

Михаил Калдъръмов - изследовател на творчеството и живота на гениалния художник, записва няколко спомена. Сред десетките картини на Майстора, които вдъхновяват поета Калдъръмов, блести портретът “Мома от Шишковци”. През 1958 г. творбата представя българското изобразително изкуство на световното изложение в Брюксел. Там ценителите и специалистите, възхитени от шедьовъра, му дават ново име - “Българската мадона”. За съжаление, моделът - 16-годишната Дафина от с. Шишковци, заболява от туберкулоза и умира. Съвременници на художника разказват, че на погребението завалява пороен дъжд - сякаш и природата плаче за красивото момиче...

Потресен от загубата,

Майстора пада

на колене

и дълго не могат да го вдигнат от калната земя... (През 2019 г. наследник на Дафина даде на галерията в Кюстендил друг неин портрет, който безвъзмездно ще е изложен там 5 г. - б.а.)

Михаил Калдъръмов среща и един от най-ярките модели на Майстора. В галерията влиза стройна старица с одухотворено лице: Аз съм Стана, казва. “Сякаш ток ме удари, връща се в спомена поетът. - Бях прекарал часове пред нейните портрети, а сега самата Стана стоеше пред мен. Искам да ги видя още веднъж, каза. Може да е за последно”. Застинахме в мълчание. Погледнах крадешком към Стана, една сълза се търкулна по лицето ѝ - една капка светлина от далечната младост, завършва емоционалния си спомен той.

Според Михаил Калдъръмов Майстора не допуска никого до личния си живот. Има само легенди. Една от тях е, че е бил влюбен в Стана. Вярно е, че тя е рисувана много от художника. Разказват още, че

като млад писар е

преживял голяма

неосъществена любов.

Девойката умира от туберкулоза. Той си пуска дълга брада и коса, поддържа този си вид до края на дните си, заживява като монах, загърбвайки земните удоволствия. Но неговият съкровен свят си остава загадка.

Художникът открива моделите си най-често на съборите, на които обича да ходи заради народните песни - другата негова страст. Майстора винаги плаща на моделите си. Спира ги на пътя за полето и пита: Колко ще ти даде чорбаджията днес? Десет лева. Аз ще ти дам двойно. Остани да те рисувам. Освен платното, което рисува за себе си, Майстора

прави и малка

картинка, която

подарява на модела.

Тодорка Каменова си спомня годините, когато е рисувана от него. Рисувачо, както го наричат съселяните му, я избира пред десетки красавици. Плаща ѝ по 2 лв. на час. След като скицира моделите си, ги забавлява с музика и песни. “Играехме като луди. Се ни дрънкаше на тамбура. После вади кутия бонбони и вика: “Айде, Тоде, черпи приятелките”. И язе ги черпавам. Тогава немаше никъде бонбони”, припомня си моделката.

“Облечен в обикновена престилка, изпоцапана с боя, той тръгваше към полето с триножника, с дървените кутии с бои и няколко четки - разказва племенницата му Емилия Паскалева. - Трудно е да се каже какво най-много го привличаше в природата, но винаги търсеше в нея нежността. Откриваше я много често в цветята и преди всичко в маковете. Цял живот не престана да ги рисува и дори казваше, че е научил всички начини, по които венчелистчетата се нареждат около тичинките.”

Майстора е пример за творец, подчинил себе си изцяло на изкуството. За него материалният свят не съществува. Пълен вегетарианец, аскет с благородна душа. Благ и сърдечен, парите, с които е разполага от време на време, раздава на бедните. Веднъж има уговорка със своя ученик Стоян Венев да пътуват заедно от Кюстендил до София. Но по пътя до гарата дава всичките си пари на просяци. Под предлог, че е възникнало нещо по-важно, се “отказва” от пътуването.

Владимир Димитров умира на 29 септември 1960 г. в София. Отива си скромен и смирен. В джоба му намират само 10 лева.

Погребан е в столицата. Жителите на Шишковци 10 г. водят преговори да получат тленните му останки. Защото

последната му воля била да почива в земята на тяхното село, а

над главата му да цъфтят и раждат плод ябълки.

Гробът на Майстора е в неговата “столица на рая”.

Творчеството му е признато от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Картини на Майстора се съхраняват в САЩ, Унгария, Италия, Германия, Чехия. Негови произведения притежават звезди от световна величина, държавни учреждения, посолства. Дори в Белия дом има две негови платна.

Случки с обувки

За това как Майстора си подарявал обувките си спомня Евга Димитрова - една от неговите моделки от с. Шишковци. Калта била до колене и децата ходели до селското школо с щулци (кокили). Майстора носел върху обувките си гумени галоши. Покрай него минало цигане, което газело босо. Майстора събул галошите си и му ги дал. Оти, Майсторе му ги даде?, попитали го хората. Па оти да не ги дадем, зер я че носим два чифта, а оно нема да има ни един. Кога има пари - има, кога нема - нема, отвърнал простичко Майстора.

Веднъж Майстора си тръгнал от Кюстендил за Шишковци с влак. На студената гара съгледал облечен в дрипи носач. Спрял се и го заприказвал. Човекът разказал тъжната си орисия. Имал кон и каруца, с тях изхранвал многолюдното си семейство, но конят умрял. Майстора се трогнал и му дал всичките пари, които имал в себе си. Дано ти стигнат да си купиш и кон, и каруца, извинявайки се казал му художника. Като се качвал във влака, се досетил нещо и пак привикал човека: Ей, майсторе, я ела. Изул си обувките и му ги дал. Човека се възпротивил: Но как така, ти бос ли ще ходиш. Във влака е топло, а аз живея близо до гарата, отвърнал Майстора и помахал за сбогом.

(Случките са разказани в книгата “С Майстора в рая” на Владимир Алексов.)

Ъндърграунд

Бизнесмен купува картина на Майстора за 4500 евро. Идва на гости друг колекционер, вижда я и му казва: “Тази картина вече я имам. Няма нужда да правиш експертизи, моята е истинска!” Измаменият купувач си има лични телохранители. След ден-два те водят продавача, носейки го за ушите, а той махал с крака. “Отваряй си ушите, докато ги имаш - казва кротко бизнесменът. - Сега аз ти продавам тази картина на Майстора за 12 500 евро - вече е тройно по-скъпа.” Твърдят, че тази история е истинска, ако не - добре звучи. Търговците на фалшификати я знаят, но продължават да рискуват ушите и парите си.

Тъй рече Майстора

Лъчите (на слънцето) разни бои пущат - сини, червени, всякакви. Аз такива бои използвам

Освен великолепен художник Владимир Димитров-Майстора е и голям мислител и философ.

“Всички имаме слабости и грешки и че всеки не може да стане Левски или Ботев, но ние всички знаем, че не трябва да бъдем Попкръстьовци.”.

***

“Свързвам човека с Вселената, която трепти от радост и взима участие във всичко, което той прави. Каквато и идея да третирам, третирам вечния живот. Може и само цвете да рисувам, но да отразиш единството на вечния живот, на Вселената, това е.”

***

Големият изкуствовед и писател проф. Николай Райнов понякога се шегувал приятелски с художника, без да скрива своя пиетет и удивление:

- Майсторе, ти ще умреш от морал!

- А по-добре ли е да умра от неморалност?

***

Често е рисувал рано - още преди изгрев-слънце, и когато момичетата - модели на картините, веднъж го запитали защо толкова рано излизат да ги рисува, той шеговито им отговорил:

“Като минават работниците, ние да сме излезли преди тях, та да ни викат “добро утро”. И слънцето, като изгрява, на мен такива лъчи ми трябват. Лъчите разни бои пущат - сини, червени, всякакви. Аз такива бои използвам.”

***

Малко преди смъртта си през 1960 г. казва:

“Едва стигнах до скиците, и животът си отиде... Трябват два живота, за да се дойде до истинското овладяване на занаята.”

Кой кой е на родословното дърво

Прадядо на Владимир Димитров е поп Димитър - свещеник в родното си село Магарево, Битолско. Има един син - Петър, също свещеник.

Донка Паприкова - наричана българската майка Тереза, е племенницата на Владимир Димитров-Майстора. Тя е момичето с плитките от прочута негова картина. Художникът живял доста време в дома им. Той често рисувал нея и четирите й сестри. Донка е до леглото на Майстора в последните му дни. Родът на Донка са все хора с изключителен интелект и отворено за хорските неволи сърце. През 1989 г. със свои приятелки започва да събира средства за благотворителна дейност и създава дом “Майка Тереза”. През 1994 г. е регистрирана фондация ѝ “Хоспис Милосърдие”.

Дъщеря на Донка - Зоя Паприкова-Крутилин, дълги години работи в БАН в отдел “Енциклопедии”. Тя продължава делото на майка си, основавайки клуба за възрастни хора “Сребърна есен” и грижейки се за хосписа.

Павел Антонов, чийто дом беше ограбен, е внук на първия братовчед и най-близък на художника. Носи неговото име. Внукът завършва журналистика, вълнуват го въпроси, свързани с екологията. Откраднатите картини бяха намерени, крадците и прекупвачите - заловени.

Балерината Русалия също е клонка от родословното дърво, съпруга на художника Димитър Киров - Ди Киро.