“Реколета” е квартал в Буенос Айрес и е едно от най-скъпите и шикозни места, на които можете да отседнете в аржентинската столица. Внимавайте, защото има две “Реколети” - едната принадлежи на живите, другата - на мъртвите. За втората обаче няма абсолютно никакъв шанс да се пласирате. Всичко е заето отдавна, тъй че, бъдете спокойни.
В “живата част” е приятно - пълно е с галерии, зелени площи, изискани кафенета и ресторанти... Но подобни места има навсякъде по света. По-интересната “Реколета” е оградена с високи стени. Те пазят най-видните имена на аржентинския елит, които са “настанени” там за вечен живот. Да, това е гробище. Но много специално. Проектирано е като добре уреден град. Представете си няколко успоредни булеварда и напречни улици, а в обособените квадранти между тях - нещо като микроквартали, застроени с къщи. В случая това са мавзолеи, параклиси, гробници, но наистина изглеждат като еднофамилни къщи. И реално е точно така - вътре има цели семейства. Две, три, дори повече поколения. Да си сам на квартира тук, е прекален лукс.
“Апартаментите” в тази тиха част на Буенос Айрес са не повече от 7000 на около 40 декара, а желаещите не са спирали да се увеличават през последните 250 години.
Гробището “Реколета” е като спретнат град, луксозен, поддържан и с претенциите да бъде най-доброто място за задгробен живот. Централният вход е декориран с дорийска колонада и е откъм улица “Хунин”. Няма как да го пропуснете. Там са поставени подробни указатели и ориентири, а може да си вземете и брошура, на която са отбелязани основните забележителности. Много от тези мавзолеи са обявени за национални паметници на културата. “Реколета” е истинска съкровищница от стилове - почти всичко от готика до ар деко. Ако ви е нужен гид - предвидена е и такава опция. Така поне няма да се лутате много. Най-доброто време за посещения е пролет и есен. Денем. За предпочитане.
Много от къщите гробници са с огромни остъклени врати, така че всичко вътре се вижда. Ковчези, подредени на етажи, често пъти толкова много, че се чудиш как са успели да ги натикат и да залостят вратата. Повечето мавзолеи имат подземия, където по право са положени най-старите представители на семейството.
Има гробници, които изглеждат изоставени. Като че ли всички членове на фамилията са легнали един до друг и вече няма кой да се грижи за последната им обща резиденция. Паяжина и плесен, зейнали врати, счупени витражи. И когато се приближиш ги виждаш. Те са там - на една ръка разстояние. Масивни ковчези от палисандрово дърво с тежък обков. Сякаш допотопни космически совалки за прекосяване на времето и пространството.
Има нещо обаче, което те кара да мислиш, че това гробище е живо. Първо не си даваш сметка какво е. После осъзнаваш. Котките.
Много котки.
Прекалено много Казват, че това е една от най-големите популации в Буенос Айрес. Промъкват се отвсякъде, галят се в мрамора или просто се излежават около входовете на гробниците край купи с остатъци от храна. Местните хора, вероятно на подсъзнателно ниво, ги свързват по някакъв начин с душите на мъртвите си роднини и непрекъснато ги угояват.
В “Реколета” можеш да седиш с часове и да мислиш за живота и смъртта, за котките и хората... На алеите под сенките на вековни магнолии има пейки, където човек да седне и да почине (в добрия смисъл на думата). Или да се отдаде на философски размишления в безмълвната компания на президенти, нобелови лауреати, военачалници, артисти, банкери... Едно наистина твърде отбрано общество. Да, би могло. Ако нямаше толкова много туристи. Всички те идват тук заради легендарната Ева Перон.
Според управата на гробищния парк масовите посещения започнали след 1996 г., когато излезе филмът “Евита” с Мадона в главната роля. Мавзолеят на фамилия Дуарте, в който е положено балсамираното тяло на харизматичната първа дама на Аржентина, е един от най-неатрактивните. Бихте го подминали, ако не беше паметната плоча с много цветя и непрекъснати върволици от хора. Мумията обаче не може да се види. Тя е зад масивни железни врати без никаква пролука. Аржентинците вярват, че тяхната Евита най-накрая има нужда от покой, след всички изпитания, на които е подложена след смъртта си. Всъщност Ева Перон живее едва 33 г. и става така, че води много по-дълъг, интересен и напрегнат “живот” като мумия.
Когато през 1952 г. обожествяваната първа дама на Аржентина умира от рак на матката, съпругът й - президентът Хуан Перон, дава тялото на испанския патолог д-р Педро Ара. Това е един от най-витруозните балсаматори на съвременния свят. По-късно той ще бъде обвинен, че покрай работата си с тялото на Евита се е привързал повече към трупа, отколкото приляга на един нормален патоанатом.
Перон настоява Евита да бъде балсамирана, защото поклонението продължава седмици наред. Хора от цяла Аржентина се стичат край смъртния одър на президентшата. Започва и строеж на огромен мавзолей с размерите на Статуята на свободата. За две години проектът стига до една възголяма дупка, която следващите правителства ще превърнат в обществен басейн. По това време обаче д-р Ара е направил чудо с тялото на Евита и тя изглежда така, сякаш никога не е умирала. През 1955 г. обаче Перон е свален с преврат и бяга в чужбина, изоставяйки ценната мумия, чиято балсамация му е струвала към 100 хил. долара. Но хората продължават да я посещават в Централната квартира на профсъюзите, където е изложена мумията. Една нощ Евита изчезва. Всъщност това е дело на новите управници, които решават да се отърват от символа на Перонисткото управление. Не можели просто да я закопаят някъде, защото гробът й би се превърнал в място за поклонение. Затова я местели постоянно нагоре-надолу в пълна тайна. Къде е Евита, знаели само водачите на хунтата и поредните пазачи на тялото. Това разнасяне на балсамирания труп често било съпроводено с разни необясними инциденти. Един майор застрелял жена си, докато сандъкът с Евита бил временно скрит в апартамента им. За този случай няма много подробности, както и за двама войници, които катастрофирали с камиона, докато пак нанякъде транспортирали мумията.
Намерили ги нанизани на собствените им щикове. Цялата работа започнала да прилича на разказ на ужасите и все по-малко желаещи се намирали да участват в секретната мисия по укриването на сакралното тяло на Ева Перон. Затова най-накрая решили да я изнесат с кораб в Италия.
Погребали я в Милано под чужда самоличност. Единственият човек, който през всичките години знаел точното местонахождение на Евита, бил ген. Педро Еухенио Арамбуру, водачът на хунтата, която свалил Перон от власт. На 29 май 1970 г. той е отвлечен и екзекутиран от “Монтонеросите“ - въоръжена групировка, лоялна към семейството на бившия президент.
Преди да умре, Арамбуру издава къде е заровена Ева Перон. След 16 г. под земята мумията отново излиза на бял свят и поема към Испания, където в изгнание живее Хуан Перон. Когато отново се завръща в Аржентина, той взима Евита със себе си. През 1973 г., макар и вече 80-годишен Перон е избран отново за президент, а третата му съпруга Изабела - за вицепрезидент. Тя се опитва всячески да копира Евита. Мумията е реставрирана и прибрана в президентската резиденция. Има покъртителни описания на очевидци, които разказват как Евита била изваждана, за да присъства на някои от семейните вечери. Хуан Перон умира година след като е поел поста и Изабела става първата жена - президент на Аржентина. Излага трупа на мъжа си за обществено поклонение. До неговия ковчег е поставена и мумията на Евита. През 1976 г. е извършен нов военен преврат и едва тогава балсамираното тяло на Ева Перон е прибрано във фамилната гробница на семейство Дуарте в “Реколета”. По ирония на съдбата съвсем наблизо е положен и ген. Арамбуру - човекът, заради когото мумията на Евита е крадена, пренасяна, заравяна и вадена. Но всъщност друг е истинският виновник, заради когото мъртвото тяло на Евита няма покой толкова години след смъртта си. Това е всъщност мъжът, когото е обичала най-много - Хуан Перон.
Неговият вечен покой също е нарушен през 1987 г., когато неизвестни лица влизат в гробницата и отсичат едната му ръка от китката Искат 8 млн. долара откуп за нея, но така и не се намира никой, който да плати за старите кости на Хуан Доминго Перон.Какво става с ръката и къде е - никой не знае.
“Реколета” е пълна с какви ли не мистерии. Има една случка от 1902 г., която вече се е превърнала в градска легенда. Историята на 19-годишната Руфина Камбасерес - дъщеря на аржентинския писател Еухенио Камбасерес. Умира на рождения си ден и веднага е погребана. През нощта пазачът на гробищата чува странни удари и шумове от гробницата й. На сутринта отива да огледа и намира капака на ковчега отворен, а от вътрешната страна - следи от нокти. Разправят, че предния ден Руфина преживяла каталептичен удар и май била погребана жива.
Събудила се в ковчег и след като отчаяно се опитвала да се освободи, изпаднала в шок и получила сърдечен пристъп. Статуята й пред входа на гробницата е в такава поза, че с едната ръка сякаш се опитва да отвори вратата.
В “Реколета” има и един паметник, подкойто няма никакви кости. Това е обелискът на дружбата. Трима млади, богати и красиви мъже решават да увековечат приятелството си с монумент, на който поставят ликовете си. Идеята е да поставят паметника някъде в града, но не получават разрешение от властите и го закарват на гробището. Тримата умират без видими причини един след друг още същата година. Гробовете им са на друго място, но зловещият обелиск си седи и до днес в “Реколета”, там, където са го оставили.
Злокобната красота на това място става фикс-идея на един от гробищните пазачи. След дълги години предана служба той напуска, за да замине на гурбет в чужбина. Връща се след време, за да вложи всичко изкарано в малка гробница в “Реколета”. Поръчва си и мраморна статуя, както си му е редът. Когато всичко е готово и мечтата му най-сетне е сбъдната, се прибира щастлив вкъщи и се самоубива. Сигурно е нямал търпение да мине в отвъдното, за да се пресели в най-доброто място за задгробен живот.
