Вероучението ще избави децата от съблазън към пороците, казва в интервю за "24 часа" Ловчанския митрополит Гавриил.

- Ваше Високопреосвещенство, читателите ни помнят от предишни Коледи вашите интервюта - човешки достъпни слова, които споделяхте с тях пред нашия колега Николай Москов.

- В интервютата с покойния Николай Москов словата бяха топли, искрени и по човешки достъпни най-вече благодарение на него. Той беше един много талантлив, прекрасен, честен журналист, достоен християнин.

- В тези светли дни пожеланията са да прощаваме, да даряваме бедните, да посещаваме болните, да зарадваме децата. Как да го направим искрено и смирено?

- Празникът е истински, когато към неговата радост направим причастни и други хора, които имат нужда от внимание, милостиня, помощ, молитва, посещение. Тези дни научих за християни, посетили тежко болен скитник, изоставен сам в гората, където живеел от дълго време. Успели са да го настанят в болница, след което са го взели в своята квартира и са му извадили лична карта, с която ще може да ползва социални помощи. Ето един пример за истинска любов.

В техния дом

празникът ще

бъде особено

радостен,

защото Христос е казал: “Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:35-36).

- Как се преодолява страданието? Как да разпознаем знаците от Бога? Стотици умират по пътищата всяка година. Хората губят близките си и остават сами в мъката. 

- Истинският християнин не трябва да забравя, че неговото истинско отечество го очаква в царството Божие, където няма болка, ни печал, нито въздишка, но живот безкраен. Поради което светите отци казват, че смисълът на човешкия живот тук, на земята, е да придобием Божията благодат, която и тук носи на човека истинска радост и е залог за вечната радост, която го очаква при Бога. Молитвата, покаянието, изповедта и светото причастие съединяват човешката душа с Христос и лекуват всяка болка и всяка рана.

- Често използваме изрази като “По Коледа стават чудеса”. Как ще оборим хората, които не вярват в това?

- Господ върши чудеса и до ден днешен. Наскоро излезе книгата “Бърз помощник... Чудесата на свети Лука днес” на Ловчанска епархия, където са събрани част от чудесата, станали по молитвите на големия страдалец свети Лука Войно-Ясенецки. Ето и едно чудо, описано в книгата и станало в наши дни: млада жена отишла да се оперира в болницата в Симферопол. Нейното състояние било много сериозно, а операцията - трудна и рискована. Лекарката, която щяла да я оперира, извикала майката и казала: “Нищо не мога да ви гарантирам. Не знам дали дъщеря ви ще излезе жива.” Нямало друг избор.

Младата жена

влязла в

операционната.

По време на операцията майката седяла в двора на болницата и със сълзи на очи молела свети Лука и свети Пантелеймон да помогнат на дъщеря ѝ. Изведнъж пред очите на майката станало удивително събитие: стената на болницата станала прозрачна, сякаш била от стъкло. Показала се операционната зала. Върху операционната маса била дъщеря ѝ, а до нея лекарката с нейните колеги. До нея стояла сестрата, която държала и подавала хирургическите инструменти. И нещо още по-дивно - до лекарката видяла и двамата свети лекари, на които тя самата се молела. Отляво стоял св. Пантелеймон със запалена свещ. Отдясно стоял св. Лука, който вземал инструментите от сестрата и ги подавал на лекарката! Майката усетила, че молитвата била чута. Когато операцията приключила, лекарката излязла радостна с думите: “Всичко мина много добре, неочаквано добре!”. Тогава майката ѝ разказала за чудното събитие. Лекарката се прекръстила и признала: “Сега разбрах. Докато правех операцията и ми трябваше някой хирургически инструмент, не сварвах да го кажа на сестрата. Веднага щом помислях кой инструмент ми трябва, го имах в ръката си.”

- От няколко години сте патрон и главен организатор на Кръгла маса за религиозното образование. Днес в много училища може да се учи религия като избираем предмет. Какви инициативи предстоят?

- Изучаването на християнство в детските градини и училищата е много важно за доброто възпитание, което в наше време е голям проблем. Децата, които вярват и обичат Господ, много по-лесно преодоляват многобройните порочни съблазни като пиянство, разврат, проституция, наркомания, нежелание за учене и труд и пр. Поради това Св. синод още от началото на промените в България настоява за въвеждане на религия-православие като задължителен предмет за деца, на които родителите го желаят. Всички инициативи ще бъдат насочени към това все повече деца да бъдат приобщени към това възпитание.

- Има ли днес заплаха за християнството?

- Борбата срещу Христовата Църква се води от дявола и неговите слуги тук на земята, още от нейното основаване. И тази война продължава и до наши дни. Но нека не забравяме думите на Иисус Христос: “Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят” (Мат. 16:18).

- Известен интелектуалец сподели след последното си завръщане от Света гора, че когато си на Атон, у теб се поражда желание да останеш там завинаги. Защо?

- Може би защото понякога сме твърде обсебени от материалното. А силно искаме и в нас да действа Божията благодат, която ни освещава и спасява. “Защото

каква полза за

човека, ако

придобие цял

свят, а повреди

на душата си?

Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” (Марк. 8: 36). Света гора е особено благодатно място, благословено от самата Божия майка, осветено от многото светци, които са живели и до ден днешен живеят и се молят за всички нас. Затова още когато стъпиш на тази благословена земя, усещаш Божията благодат. И ти се иска да останеш там завинаги.

- Какво може да помогне на хората при всичко това, което се случва по света?

- На този ваш въпрос много задълбочен отговор е дал старецът Моисей Светогорец в книгата “Света Гора - Богошествената планина”, която предстои да бъде издадена от Ловчанска света митрополия в началото на новата година: “Човекът от XX век се превърна в най-разглезеното дете, а неговият крехък комфорт го измори толкова много, че го направи трагикомично отегчителен, непоправимо безотговорен и обезпокоително доверяващ се на своята самодостатъчност. Той се труди да не се труди, тревожи се да не се тревожи, стресира се да не се стресира, терзае се да не се терзае, умира, страхувайки се да не умре...

Но без автентичен труд и отхвърляне на самомнението няма да дойде блаженият покой. Ако човек не презре лъжеусещането за комфорт, което му дават завоеванията на технологията, абсурдизма на сребролюбието и любовта към печалбата, които го карат да бъде низък служител на светския дух, той никога няма да стигне до реалния уют на свободата и любовта, на покаянието и смирението, които в църквата се отъждествяват и които дават на вярващия нематериалната радост на светлия Божий мир.”

- Много хора разбират Коледните празници като обилни трапези, пиене и подаръци. Забелязвате ли промяна?

- Задълбочаването във вярата, за което помагат светоотеческите книги, води до по-духовно отношение към живота и към празниците. Това се забелязва и в България.

- Има ли значение кой как възприема празниците - като Рождество Христово или Коледа?

- Истинското название на празника е Рождество Христово, а Коледа е останало още от езичеството.

- Много невярващи казват: “Да, има нещо там, горе...”, но се страхуват да изрекат думата Бог. Как си го обяснявате?

- Има хора, които се страхуват да приемат съществуването на Бог, защото ще трябва да променят своя порочен живот.

- Къде и как си дават среща рационалното мислене и логиката на духовния живот днес?

- Великите учени казват, че

там, където свършва науката, започва вярата.

Така че рационалното мислене не пречи на вярата, а вярата допълва рационалното мислене.

- Защо понякога е трудно да изпълняваме Божиите заповеди и да приемем покаянието като сила?

- Няма друга сила, която може да промени човека от лош да стане добър, освен покаянието. А това означава

да осъзнаем своите грехове,

да ги изповядваме пред Бога и пред нашия духовник, и

да се стараем с помощта на Божията благодат да се променим.

CV

l Роден на 16 юли 1950 г. Светското му име е Цветан Методиев Динев

l Завършва висшия инженерно-строителен институт през 1973 г.

l През 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил

l През 1984 г. завършва задочно Духовната академия в София

l От 1991 г. до 1998 г. е протосингел на Софийска митрополия

l На 21 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит

l През 2015 г. става почетен гражданин на Ловеч