Предстоят разкопки и проучвания, които може да променят историята на района.

Преди 400 години ли е построен Троянският манастир, или още по-назад във времето? Това е въпросът, който тези дни бе поставен пред историците. Провокира го откриването на артефакти, говорещи за живот по тези места далеч преди 1600 година.

Досега се смяташе, че началото на обителта е поставено тогава, когато

монаси от Света

гора донесли

чудотворната

икона на Света

Богородица

Троеручица.

Това твърдение вероятно ще бъде оборено при проучването на намерените при разчистване на терена около Антимовото крило предмети край зидовете на манастира, започнало в края на август. Районът бил напълно запуснат повече от 30 години, всичко било обрасло в дървета, храсти и бурени. Имало и огромно количество боклуци, изхвърляни зад манастира, за да не се виждат.

Наетите за разчистването работници съобщили на дядо Сионий, че сред пръстта започнали да се появяват различни предмети. Донесли му част от тях и няколко монети.

“Сложихме кутия, в която да ги събират - така се започна. Разчитал съм на отговорността на тези хора - те знаят, че в манастир се носи, а не се взима. Смятам, че са съвестни и достойни и каквото тепърва намерят при работата си, също ще го донесат”, разказва Величкият епископ Сионий, игумен на светинята.

Върхове на стрели и копия, сечени монети, части от ризници, предмети от бита, парчета от керамични съдове излизали на повърхността след всеки пороен дъжд. Особено интересни са метални кръстчета и пръстени с издълбани кръстове по тях. Всички предмети вече са изложени във витрина на обновения манастирски музей.

“Но без сериозно проучване не може да знаем какво още крие земята”, категоричен е дядо Сионий.

Изграждането на съвременния манастир на това място не е случайно, както не е случайно избрано мястото на всеки манастир, търси обяснение далеч във вековете той. Всички места на поклонение, богопочитание и съзерцателен духовен живот са посочени от Бога и неговия благ промисъл.

“Използвам старата българска дума промисъл, която значи грижа към човеците - ръката, която протяга Господ към нас, се нарича промисъл”, казва увлекателно дядо Сионий.

Сега погледнат, районът около манастира не давал представа защо е избрано това място, тъй като всичко е застроено и има светско присъствие. Но някога не е било така - хората са живеели високо в планината, а обителта е била уединена и изолирана, защитена от набези и душевни съблазни.

Заселването започнало след Освобождението и особено след братоубийствените Балканска и Междусъюзническа война. Тогава

манастирът

определил една

трета от имотите

си и оземлил

бежанците

от Македония и Тракия.

Според предания на монаси и духовни люде древен манастир е имало над сегашния в посока към хълма Чукарката. Самият хълм пък е скално образувание, в което има няколко ниши, а около тях ясно личал стар градеж. Вероятно това са били каменни килии или пък част от скалата е използвана като основи за надграждане.

“Убеден съм, че при сериозно проучване ще излязат много интересни факти, доказващи древността на светата обител”, смята игуменът.

Желанието му за усамотение сред природата го накарало да изкачи няколко пъти Чукарката. Така открил килиите и издълбаните в тях кръстове. Мисли, че в бъдеще те трябва да бъдат видени от повече хора.

Това би било възможно с направата на поклоническа пътека дотам, споделя намеренията си.

“Надявам се находката на тези артефакти, които представяме, да дадат нов интерес на хората към древността на България и да отворим по-широко очите си. Моят голям приятел Георги Тодоров казва: “В София няма булевард “Константин Велики”, обаче има булевард “Константин Величков”. Не може да стигаме до Константин Величков, подминавайки Константин Велики”, продължава урока по родолюбие и национална гордост на епископ Сионий.

За намерените предмети вече са информирани историческият музей в Ловеч и полицията, както е според изискванията на закона.

В археологическия музей в София също е съобщено, защото това е институцията, която направи най-големите разкрития в последно време, обяснява игуменът.

“Представянето на историята от тях се прави по един особено достоен начин, имаме им огромно доверие и се

надяваме да

ги спечелим като

партньори

за бъдещи разкопки и проучвания в манастира”, казва той.

Като истински патриот, какъвто е, Величкият епископ си пожелава народът ни да бъде обърнат към древността: “Нашите предци са били православни християни, били са творци, строители, достойни люде. Ние сме задължени да бъдем такива и да възпитаме децата си да продължат тази традиция.”