Гъмза на 130 години пазят във винарско училище

07.02.2023 Буряна Божинова
Гимназията по лозарство и винарство днес носи името на прочутия си ученик Александър Стамболийски. СНИМКИ: АВТОРЪТ И АРХИВ
Гимназията по лозарство и винарство днес носи името на прочутия си ученик Александър Стамболийски. СНИМКИ: АВТОРЪТ И АРХИВ

Какво е общото между Александър Стамболийски и Григор Вачков? Земеделският трибун и незабравимият актьор са завършили винарското училище в Плевен, но с разлика във времето почти 50 г.

Имената им са издълбани в паметни плочи, които и днес стоят върху фасадата на достолепната красива сграда встрани от градския площад.

В края на XIX в. Стамболийски е бил изключен от Садовското училище заради политическа дейност. В Плевен е преместен с наказание през 1895 г. Момчето от с. Трънчовица прекрачва в 1946 г. прага на същата сграда, вече наречена образцова земеделска гимназия, и трупа знания до 1950 г.

Ако трябваше да има паметни знаци за забележителните хора, минали през училището,

по стените му няма да остане празно място.

Освен премиера Александър Стамболийски гимназията е дала на България 3-ма земеделски министри. Александър Обов от випуск 1904 г. изкарал 2 мандата - единия в правителството на Стамболийски, другия в отечественофронтовския кабинет от 1945 до 1948 г. Тодор Пандов е агрошеф в наше време.

Според летописната книга, изписана с калиграфски букви, от плевенското винарско са излезли неколцина академици, над 40 професори и доценти с принос в аграрната наука.

През 70-те години на миналия век в техникума, кръстен на прочутия си ученик Александър Стамболийски, усвояват професия 80 младежи от 2 континента - Азия и Африка.

В равнината, докъдето погледът стига, все лозя, отрупани с грозде. Във всяка къща има каца с вино.

“Този поминък може да ни прочуе и извън държавата, ако го подковем с наука”, разсъждават първенците на Плевен. Гледат в бъдещето и през 1890 г. отварят училището.

Макар да е по-широко профилирано като земеделско практическо, в първия випуск се записват едва 4-ма ученици. Един учител ги въвежда в тайнството да отглеждат лозя и да правят вино.

За директор е назначен Никола Емфеджиев. Агрономът се е сражавал в окопите на Сръбско-българската война и буквално съблича войнишкия шинел, преди да поеме школското ръководство.

За начало подбира 60-ина сорта от различни райони и оставя името си като създател на първия у нас лозов асортимент.

Започва и строителството на учебна изба - изградена е за 12 месеца, побира 400 т. В 1893 г. наливат първото вино, добито от училищните лозя.

“Струята на плевенската гъмза се огъва между тънките стени на стъклениците, в рубина на дъното проблясва светлина”, описват старите винари. През 1894 г. продукцията е обозначена с етикет, изработен в училището, сертифициран от държавата.

От производството през 1893 г. са заделени 100-150 бутилки. Традицията е опазена 130 г. Днес училището разполага с богата енотека - 12 000 бутилки.

Още през 1902 г. по препоръка на френски учен в училището е създадена опитна станция за изпитване и проучване на лозата. Днес неин наследник е единственият у нас Институт по лозарство и винарство в Плевен.

Земеделският деец Янко Забунов сменя на шефския пост фронтовака Емфеджиев в 1897-а и ръководи 2 г. След 4 г. пауза Забунов отново е директор, но за по-дълго - от 1903 до 1909 г. През януари 1907 г. училището изгаря, а в пепелището стърчат само стените му. Огънят остава неразгадан.

Освен че залягат над практическите дисциплини, бъдещите лозари и винари са запленени и от литературата. Заслугата е на поета Николай Ракитин. От 1920 г. той преподава български, а уроците му трошат всякакви щампи.

“В един априлски ден рано сутринта имахме час при Ракитин. Бръкнах в джоба на куртката, извадих върбова свирка и я надух. На мига изтръпнах зад чина. Направо ме изключват, ако учителят ми напише забележка в дневника.

Толкова се сконфузих, че едва стигнах до катедрата. А г-н Ракитин взе свирката, захапа я и смело духна. Причудливите звуци изпълниха класната стая”, спомня си ученикът от винарското Иван Гайтанджиев в “Родна реч” през 1933 г.

Месеци по-късно той се сбогува завинаги с любимия учител. След като е бил за кратко директор на военния музей, Ракитин пада от влак и загива в тунел през 1934 г.

За възхода на училището дава много Руси Вълчев, баща на големия художник Светлин Русев. Инженерът агроном оглавява техникума през 1949 г. след специализация в университета в Тулуза. Дотогава във винарското учат само момчета, но през 1950-а приемат пробно 2 момичета.

Те се справят за “отличен” с теорията и практиката. На следващата година дамската квота скача 4 пъти и постепенно паралелките се пълнят с момичета. В 1951 г. Вълчев е наклеветен и махнат.

В шефския кабинет влиза повторно през 1957 г. и ръководи до 1962 г. Преди него училищните земи са пръснати на 7 места, отдалечени от града. Той ги обединява.

През 1958 г. общината предостява 600 дка накуп за ново училище и общежитие.

Изграждането започва през 1960-а и приключва в 1962 г. Така е строено, че и досега не е правен основен ремонт, чудят се спецове.

Като преподавател по лозарство Вълчев пише няколко учебника, преиздавани по 7-8 пъти. Удостоен е със званието заслужил учител, носител е на орден “Кирил и Методий I степен”.

Днес училищната изба е с капацитет 80 т. С учебна цел се произвеждат около 40 т от различни сортове. Сред учениците има потомци на стари земеделски и лозарски родове. След дипломирането мнозина се връщат във фамилните стопанства.