"Войната на буквите" възроди образа му. Историци описват магическите сили на сина на цар Симеон Велики. 

Царски син, който умее да се превръща във вълк и други зверове.

Това е само една от многобройните легенди, свързани с Боян Мага - син на цар Симеон Велики от втория му брак със сестрата на Георги Сурсувул. Интересът около личността на княза отново се засилва, след като историята на живота му е разказана в сериала по БНТ "Войната на буквите". В неговата кожа и мисли влиза младият актьор Даниел Върбанов.

Боян Мага е наричан още Боян Магесник и Баян, но е известен и с християнското си име Вениамин. Князът имал способности да се трансформира в хищник, както и да омагьосва природата с песните и свиренето си.

Предполага се, че е роден около 910 година във Велики Преслав и по подобие на великия си баща завършва Магнаурската школа в Константинопол. Там учел заедно с византийския престолонаследник Константин VII Багренородни, като техен учител бил Константинополският патриарх Николай Мистик. Някои считат Николай за един от преподавателите и на цар Симеон, но е малко вероятно, тъй като разликата във възрастта на двамата не е много голяма.

За Боян Мага свидетелства духовникът, историк и дипломат Лиутпранд през 949 г., посланик на немския император Отон I в Цариград:

"Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш... бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование", пише Лиутпранд.

Друго средновековно произведение, което представя митологизирания образ на този български благородник, е епическото произведение от неизвестен автор от Киевска Рус "Слово за похода на Игор", където Баян е описан по същия начин като в бележката на Лиутпранд:

"Таз песен да започнем за станали събития, за истински неща, а не с измислиците на Боян! Боян е вещ в словата, но щом засъчинява, в дървета се оплита и като вълк се скита, като орел под облаци облита. За прежни времена на битки щом си спомни, соколи десет пуска срещу ято лебеди и първият догонен лебед пее за грохналия Ярослав, за храбрия Мстислав, заклал Редед пред полкове касожски, за аления Роман Святославич. Но не соколи десет срещу ято лебедово е Боян изпратил, братя, а своите пророчески умели пръсти върху живи струни е полагал и те за княжеската слава са гърмели".

Двата извора затвърждават мнението, че образът на този син на Симеон Велики отрано е обвързан с легенди, които стават част от културното достояние не само на нашия, но и на други съседни народи. С това автентичните и надеждни сведения за Боян се изчерпват и информацията за живота му е изключително оскъдна.

Предполага се, че на 13 април 928 г. Боян Мага се среща с поп Богомил в подземията на църквата "Света Параскева" във Велик Преслав. Тази дата се счита за рождена на богомилството. Първите сведения за появата на богомилството говорят за враждебното отношение на Цариградската патриаршия към него и за окачествяването му като вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес, примесена с павликянство.

Писателят и художник проф. Николай Райнов, лечителят Петър Димков и други съвременни литературни автори смятат Боян Магесник за основоположник на богомилството, въпреки че не съществуват категорични доказателства за това. В българската култура Боян категорично не е езически образ според доц. Веселина Вачкова от Института за исторически изследвания към БАН.

Не е много ясно какво точно се случва с Баян, след като брат му Петър става цар. Според легендите Магесникът участва в няколко битки, където помага за българските победи. След това тръгва да странства по света, но в крайна сметка се връща в България. Накрая изчезва, като се разказва, че влиза в тайнствена пещера, в която заспива вечен сън. Според преданията точно както в тези за крал Артур, Вениамин-Баян ще се появи отново в България, когато страната има най-голяма нужда от помощ, и ще я спаси.

Паметник предизвика напрежение

4-метровият монумент от бронз, изобразяващ Боян Мага, се появи през февруари 2021 г. на пристанището в Бургас. Скулптурата предизвика недоволство сред мнозина заради визията си - човек с вериги и две лица (човешко и вълче), както и заради личността на Боян Мага, който се свързва с богомилството.

Творбата предизвика публична позиция от Сливенския митрополит Йоаникий: "Боян Мага не е личност с национална, регионална или местна историческа значимост, а напротив - той е фигура от родната ни история с оскъдна и неясна биография, противоречив живот и съмнително достойнство. Той е символ на антидържавното, антиправославното и антицърковното мислене".

"Всеки има право на мнение в тази държава. В такъв случай да забранят и мартеничките, също и кукерите, нестинарите и сурвакарите, щом заклеймяват и Боян Мага. Не мога да се изправя срещу църквата. Това не е паметник, това е авторска свободна скулптура. Оттам нататък коментарите са излишни. Живеем в демократично общество и всеки може да си пише и казва както иска. Това не е паметник и поръчка, а авторска работа, която е подарена на града", коментира пред "България Днес" художникът и скулптор Георги Андонов, който е създател на творбата.

Впоследствие монументът изчезна от пристанището, както царският син е можел да изчезва и неочаквано да се появява.