Да събереш цяло село на вечеря в Рибново за хаир

18.01.2023 Тони Маскръчка
Стотици се хващат на сватбеното хоро на площада в Рибново. Над 1500 пък откликват на поканата за специалната вечеря.
Стотици се хващат на сватбеното хоро на площада в Рибново. Над 1500 пък откликват на поканата за специалната вечеря.

Какво е да събереш цяло село на вечеря, която започва малко по-рано - от обяд, и продължава до стъмване.

Този уникален обичай може да се види единствено в село Рибново, познато и с атрактивните двудневни сватби. Но вечерята също е запазена марка за планинското село. Това е мюсюлманска традиция, предавана от векове до днес, каквато няма на друго място.

Местен човек, обикновено на преклонна възраст, решава да почерпи всички съселяни. И понеже в Рибново живеят около 3100 души, вечерята реално започва от обяд - след петъчната обедна молитва.

“Преди години такава вечеря са давали синове и дъщери на починал,

но сега вече това правят възрастните хора, които осъзнават, че животът им на този свят е към края си, и приживе отменят с това ангажимента на близките си, а и да си спомнят след време живите с добро за тях.

Хората вярват, че каквото подадеш и раздадеш на този свят, това ще получиш на отвъдния. Това е вечеря за хаир, един вид благотворително дарение”, разказва Ибрахим Кадриев, който е учител в гимназия “Йордан Йовков”, но и човекът, който изучава местните традиции и ги документира със снимки и видеа.

Почти всеки петък от есента до пролетта в Рибново някой дава вечеря - за целта се ползва зала в читалището, която е най-голямата и побира около 400 души.

През пролетта и лятото не се прави, защото в селото има по-малко хора - повечето са заминали на сезонен гурбет или имат работа на полето.

Ден преди вечерята близки обикалят от къща на къща и канят хората. Отзовават се поне 1500-2000 души, а организацията и подготовката хич не са леки.

От ранни зори започват приготовленията

В задния двор на читалището са огнищата за 12 казана и поне 4 големи тави.

“Задължително се правят по 5-6 казана месо с ориз и още толкова месо с боб. Отделно се правят и 4-5 тави с халва. За яденето отива едно голямо теле.

След обедната молитва в джамията първо мъжете и младежите отиват на вечерята. След като те се нахранят, идват жените и децата. Децата, които са първа смяна на училище, след края на часовете също са гости на човека, който дава вечерята.

Другите ученици - от втората смяна, отиват вечерта”, допълва учителят Кадриев.

Издава и тънкостите на приготовлението на толкова голямо количество храна. Огънят под казаните трябва да е само от букови дърва, а на пръстите на едната ръка се броят майсторите готвачи, защото

не всеки се захваща да приготви толкова много храна,

  без риск да се провали. Халвата пък е уникална като вкус и в същото време се приготвя от малко продукти.

“Необходими са царевично и бяло брашно, олио и захар. Първо се запържва олиото и се слага брашното. Започва едно дълго и упорито бъркане, поне 3 часа. За една тава трябват десетина души. Бъркат по трима едновременно, непрекъснато по 3-4 минути и после се сменят.

Когато брашното добие цвят, се изсипва шербетът - разтворена във вода захар, и бъркането продължава”, обяснява рецептата на рибновската халва кметът на селото Мустафа Ликов.

На трапезата освен яденето има хляб и безалкохолни напитки, но алкохол - никога.

Една такава вечеря преди година струвала към 7

хил. лв., сега - до 10 хил.

заради по-скъпите продукти. Ако семейството отглежда животни и не се налага да купува теле, може да мине и с по-малко разходи.

“Това е едно подаяние в името на Аллах, без да се търси някаква облага. Всеки, който е спестил пари през живота си, когато остарее, дава тази почерпка. Вечеря може да се дава и по повод нова къща например. Тогава, понеже къщата не може да събере толкова хора, те се настаняват и в къщите на съседите по цялата улица”, обяснява местния обичай Ибрахим Кадриев.

Да влезе в списъка на нематериалното културно

наследство

на ЮНЕСКО, ще се бори един друг характерен местен обичай - сватбата в Рибново, позната вече по цял свят.

Тези тържества продължават два дни, като това са сватбите, на който няма да видите булка с бяла рокля или пък гости в официални модерни тоалети. В Рибново и в делнични дни всички ходят в традиционните местни пъстри носии, но за сватба се приготвят най-красивите. Така и булката е в носия, характерна само за това село.

Кулминацията и най-атрактивната част от двудневната сватба е ритуалът гелина, което означава писана булка. На втория ден лицето на младоженката се украсява и изписва. Жените от рода покриват лицето с плътен слой крем, върху който поставят пъстри и бляскави пайети.

Вместо бяло було се слага червено, декорирано с лъскави гирлянди.

Близо два часа продължава приготвянето на гелина, а след това тя вече е със затворени очи и докато върви придържана към новия си дом, носи огледало. Идеята е да не поглежда към другите,

пази се от уроки, а и за да не погледне назад - към бащиния дом

и да не се опишмани (раздвои). Първия ден празнуват гостите на младоженеца, а втория - роднините и приятелите на младоженката. Често се оказва, че почти цялото село е поканено на пищното тържество, което и през двата дни е съпроводено от много музика и хор на площада. 

Друго много специфично за рибновската сватба е излагането на чеиза пред очите на цялото село. Пред къщата на младоженката се издигат огромни скелета, често заемащи цялата улица, където се вади на показ покъщнината, за да видят всички какво ще занесе булката в новия си дом.

Има всичко - от мебели за хол, кухня, детска стая, трапезария, кухненско обзавеждане, домакински уреди до завеси, одеяла, килими, черги, дрехи, цедилки за децата и дрешки, терлици...

Всичко се товари на камион и се отнася до новия дом на момичето.

“Процедурата по кандидатстване и одобрение в световната организация за образование, наука и култура ще продължи с години, няма да стане бързо, но си заслужава търпението. Важното е, че започнахме с подготовката, не е невъзможно да го направим.

Преди ЮНЕСКО обаче рибновската сватба трябва да бъде вписана в националната система “Живи човешки съкровища - България”. Вече имаме инициативен комитет, ще предоставим видеоматериали и други изисквани документи, за

да покажем самобитността на нашата сватба

Към нея и сега има голям интерес и туристи, отседнали в близките села Ковачевица, Лещен, Огняново. Хората питат кога ще има сватба, за да дойдат и да видят това уникално за света събитие.

Разбрах, че дори в Дубай, в една от рекламите на България като туристическа дестинация, наред с Рилския манастир, Розовата долина, Белоградчишките скали е включена и нашата сватба”, обясни директорът на гимназията Манчо Джуркин, който е сред инициаторите за вписването на ритуала в ЮНЕСКО.