Пуска до 30 000 души дневно. Следващите нововъведения ще са удължаване на работното време и откриването на нов вход

Лувърът откри относителната тишина и спокойствие, като взе решението да намали с една трета броя на посетителите, които влизат всеки ден в най-посещавания музей в света.

Така вместо обичайните в най-натоварените периоди около 45  000 парижани и гости на френската столица в него дневно ще бъдат допускани максимум 30  000.

Да се предприеме тази стъпка, не беше лесно, тъй като по време на пандемията прочутата културна институция беше затворена в продължение на 16 седмици и понесе загуби от 40 млн. евро. Дори и когато успя да отвори отново врати, туристите бяха намалели дотолкова, че в двореца насред градините на Тюйлери влизаха не повече от 15  000 любители на изкуството.

Ръководството на музея обясни инициативата си с желанието да се осигури по-приятна обиколка на посетителите, както и оптимална работна среда на служителите. Още когато през септември миналата година на директорския пост за първи път в 229-годишната история на Лувъра застана жена – Лоранс де Кар, тя съобщи, че се готви да предприеме някои належащи реформи, за да оптимизира и модернизира дейността му. Една от тях бе именно да се сложи край на тълпите из коридорите и залите, заради което някои не успяват дори да се приближат до творбите, които са дошли да видят. Намаляването на дневните посещения се прави с грижа основно за онези, които влизат в музея за първи път и които представляват 60% от хората, посочи Де Кар.

Преди пандемията продадените билети минаваха 10 млн. годишно, а през 2022 г. – първата година без драстични мерки, те достигнаха 7,8 млн. В най-натоварените периоди опашката за влизане се виеше стотици метри и изглеждаше безкрайна.

Лувърът работи всеки ден от седмицата без вторник от 9 до 18 ч, а в петък – от 9 до 21,45 ч. Изчислено е, че за да бъде разгледана изцяло колекцията му, са необходими 100 денонощия, без да се спи и яде.

Експонатите, съхранявани в него, са около 480  000, като едва около 38  000 са изложени. Почти пълният каталог на музея обаче е качен в интернет и може да се разгледа виртуално.

Другото голямо нововъведение, за което бе съобщено, е промяната на работното време. Вместо в 18 ч, в обичайните дни (без обиколките късно вечерта в петък) вратите на музея ще затварят в 19 ч. Това се прави основно заради младите и активните хора, които през деня са заети с училище, лекции и работа. Идеята за удълженото работно време дошла заради големия успех сред младежите на петъчните посещения. Все още обаче не е ясно дали промяната ще влезе в сила от лятото, или по-късно. Ще се наложи да бъдат наети 90 души допълнително.

Третата голяма промяна e, че музеят, разположен върху 60  000 кв. м, планира да открие още един вход от източната страна, пред черквата “Сен Жермен Оксероа”, за да стане влизането по-удобно и бързо. От откриването на стъклената пирамида през 1989 г. традицията повеляваше да се влиза единствено оттам. Чрез новия вход интересът щял да се насочи и към други крила, не само онези, приютили трите най-големи шедьовъра – Мона Лиза, Венера Милоска и крилатата Победа (Нике) от Самотраки.

“Лувърът трябва да започне да диша по нов начин”, казва директорката Лоранс де Кар. Според нея музеят е започнал да прилича донякъде на претъпкан обществен транспорт, затова трябва да се направи всичко възможно, за да се повиши качеството на посещенията и да се върне удоволствието от тях.

Пред Франс инфо тя обясни, че експериментът с ограничаването на дневните визити е започнал от юни миналата година, без за това да бъде съобщавано, за да се види дали нещата ще потръгнат. Така опитът минал неусетно за външния поглед, при това през лятото, когато напливът е най-голям. Засега трудности не е имало, защото туристическият интерес все още не се е върнал на своя пик от 2019 г.

Новата ръководителка на Лувъра Лоранс де Кар, която е специалист на световно ниво в сферата на изобразителното изкуство на XIX в., има блестяща кариера като мениджър на големи музеи. Преди тя бе начело на музея “Д'Орсе”, приютил най-големите шедьоври на импресионистите. Паралелно отговаряше и за Музея на оранжерията. През 2007 г. бе натоварена с управлението на правителствената агенция “Франс-Музеум”, ангажирана със създаването на Лувъра в Абу Даби – рискован проект в Обединените арабски емирства, макар и щедро финансиран с 1 млрд. долара. След много перипетии на 8 ноември 2017 г. гигантският комплекс от 24  000 кв. м на остров Саадият отвори врати с амбицията да създава мостове между изкуството на Изтока и Запада. През 2019 г. с над 2 млн. посетители той се превърна в най-притегателното място за естетите в Арабския свят.

Макар сама да отклонява темата за потеклото си, първата жена директор на Лувъра всъщност е наследничка на една от най-старите благороднически фамилии във Франция, правнучка на петия херцог на Де Кар - Франсоа дьо Перюс. Дядо ѝ Ги де Кар е автор на десетки романи, които стават бестселъри след Втората световна война с огромни за Франция тиражи. Превеждани са на 21 езика. Баща ѝ Жан де Кар пък е известен журналист, работил за големи издания като “Пари мач” и “Фигаро”. Автор е на много статии и книги, посветени на историята на големите европейски аристократични династии като Хабсбург, Грималди или Уиндзор. 

Родена на 13 юни 1966 г. в южното парижко предградие Антони, самата Лоранс учи история на изкуството в Сорбоната и в престижното училище на Лувъра. Организирала е огромен брой експозиции и е автор на основополагащия труд “Прерафаелитите: английският модернизъм”. Още при встъпването си в длъжност тя обяви какви промени възнамерява да предприеме и оттогава спокойно и ненатрапчиво, но и напълно систематично и неотклонно работи, за да ги превърне в реалност.