Политиците опорочиха всичко - правят и закриват държавно дружество, прехвърлят го към Отряд 28: къде сте виждали пилоти на президенти да помагат в пожари, катастрофи или в планините

Инж. Мариян Боновски е на 55 г., единственият българин, член на Световната хеликоптерна асоциация, експерт от Международната система за медицинско спасяване по въздуха.

Допреди години е бил и единственият член на Европейския комитет по HEMS. Обиколил е близо 70 компании в 20 страни в Европа, които се занимават с всичко, свързано с хеликоптерите.

Той е единственият българин, качвал се на 75 типа хеликоптера.

- Г-н Боновски, преди дни транспортирахте с хеликоптер пострадал турист в Пирин. Стана светкавично и изглежда лесно, а в други случаи не става. Защо?

- Чиста случайност! На 30 декември летях над Банско, познаваме се със зам.-кмета и баща му Стойчо и Методи Баненски, които са дългогодишни планински спасители. Те ме видяха и помолиха да помогна. Веднага се отзовах, просто

изпълних своя граждански дълг да спася живот,

но това не е въздушното спасяване, за което говоря от 10 г. Нямаме изградена системата HEMS (Helicopter Emergency Medical Service).

- Защо обаче военният “Кугар” два дни по-късно не успя в акцията по транспортиране на телата на двамата загинали в Пирин?

- Нека не упрекваме в този случай военните пилоти. Преценили са, че мястото не отговаря на техните възможности.

В авиацията на първо място е сигурността. Когато пилотът е несигурен и няма подобен, много специфичен опит, по-добре да не го прави.

Още по-голям проблем може да се получи, ако падне хеликоптерът. Пилотите ни летят по 30-50 часа годишно и губят способности и умения с толкова малко часове. Пилотите на спасителни хеликоптери трябва да летят поне по 800 часа годишно.

В случая с мъртвите туристи правилното решение за мен бе да се оставят телата на място и ако този хеликоптер не може да изпълни задачата, да се потърси друг, който да ги пренесе. Щях да намеря от чужбина.

Така няма да се рискуват животът на повече от 20 спасители. Познавам ги обаче и знам, че те се себераздават и правят всичко възможно, на предела на силите, да помогнат и изпълнят човешкия си дълг.

- И след последните инциденти в Пирин и Рила пак стигнахме до въздушното спасяване. Защо не може да се случи?

- Големият проблем са политиците. Заради тях куцаме. Единственото хубаво нещо в последните 10-11 години е създаването на държавно дружество, което да обедини всичко, свързано с хеликоптерното спасяване и изграждане на системата HEMS. И спирам дотук.

Лошото е, че се намеси политиката, сложиха се

хора, които нямат идея какво да се прави, и всичко се опорочи.

Сега направиха от глупост по-голяма глупост, като закриха дружеството и бъдещата му дейност се препраща към Отряд 28. Там работят прекрасни пилоти и друг персонал.

Ръководителят ген. Златко Златев е пилот, работил е в отряда, бил е и ръководител на авиобаза Крумово. С него сме лични приятели, лоша дума за Отряд 28 не мога да кажа, но въздушното спасяване не им е работа. Те са лицето на българската авиация.

Никъде в света тези, които возят президентите, не ходят да гасят пожари, да оказват медицинска помощ или да спасяват туристи. В случая дали системата HEMS ще е в Отряд 28, или в Народния театър, е все едно.

Категоричен съм, че трябва да има държавна фирма, която да се занимава с тази дейност, но това трябва да е търговско дружество, защото се очаква да влизат постъпления от застрахователи. Трябва да се помисли и под чия егида.

Не е добър вариант Министерството на транспорта, защото ще трябва да работи и координира с 5 министерства. Сега закриват дружеството, после ще го откриват.

- Провали се поръчката за доставка на 6 хеликоптера - защо?

- Защото в подготовката на условията не бяха използвани специалисти, които знаят за какво става дума. Поръчката бе изготвена от некомпетенти хора. Специалистите са извън системата, не ги търсят.

Има голяма вероятност, ако не се действа бързо, да изгубим парите по плана за възстановяване. И нека да уточним, че не е само купуването на 6 хеликоптера - това е цяла система за спасяване.

Много важно е обучението на персонала - пилоти, медици и техници

В България са малко пилотите на хеликоптери и са на средна възраст 59 г. Изискването за пилот на медицински хеликоптер е да е до 60 г. Ако е над тази възраст, трябва да са двама, но пък общите им години трябва да са до 120.

В същото време на височини, каквито са в България - до 3000 метра, двама пилоти не могат да летят. Още отсега трябва да се започне с обучение на пилоти от нулата или да се преквалифицират по-млади, а възрастните да са инструктори, защото и там има липса.

Едно обучение трае поне 2-3 години. Същото е и при обучението на медиците за въздушните линейки. Не всеки лекар може да работи това. Ще ви дам само един пример - преди време колега е летял с медик, на когото му е станало лошо от височината и вестибуларният му апарат и се питали лекаря ли да се спасява или болния.

Медицинската апаратура в хеликоптерите също е специфична, най-малкото трябва да не се влияе от магнитното поле. Да не говорим, че у нас няма нито една лицензирана хеликоптерна площадка на болница.

Къде ще са шестте бази, които да покриват страната? Кои ще са болниците, които ще се използват за най-бързо транспортиране? В Европа стандартът е “златен час и златен екипаж”.

- Колко струва един такъв хеликоптер?

- Нека първо да кажа, че има разлика между въздушна линейка и такъв за издирване и спасяване, както в случая с инцидентите в планината.

Около 7-8 млн. евро, а годишната му издръжка е 3,5-4 млн. евро, ако е на разположение от тъмно до светло през денонощието. Ако е на 24-часово дежурство - с около милион повече.

За 6-те бази държавата трябва да има поне 55 млн. годишно за издръжка. Ако тези пари ги няма, по-добре нищо да не правим.

- Все пак човешкият живот няма цена.

- Да, и затова трябва и друго разяснение. Системата HEMS не е само планинското спасяване. Просто за това се говори най-шумно. Тя включва и спасяване на пострадали при катастрофи и природни стихии.

30% от територията на страната ни е планинска. В труднодостъпни райони живеят 211 хил. души и реално до тях линейка не стига.

Линейката стига докъдето може, хеликоптерът -

докъдето трябва.

Средната скорост на линейката е 80 км/час в зависимост от трасето и времето, а на хеликоптера - 240 км/час.

В Германия са изчислили, че след въвеждането на HEMS загубата на човешки животи е намаляла с 25-30%. Повтарям обаче, че е много важно веднага да се започне с обучението на пилоти и медици.

Планинските спасители също трябва да минат курсове, но те са едни от най-подготвените. И най-важното е менажирането на тази система. В държавното дружество да влязат хора, които разбират.

- Говорите за държавно дружество. Не става ли с публично-частно партньорство?

- Допреди години мислех, че може и да стане, както е в някои европейски страни. Сега обаче смятам, че цялата дейност трябва да е държавна. Няма как частник да обучава пилоти - това е по-скъпо от самите вертолети, а и трябва много време.

Тук работим не на парче, а на малки парченца, няма цялостна визия, не се ползват хората с мениджърски опит в тази сфера.