Големи светилища на древните траки край Брезово - новите открития на проф. Валерия Фол (снимки)

01.10.2022 Радко Паунов
Проф. Валерия Фол описва поредния мегалит.
Проф. Валерия Фол описва поредния мегалит. ОБЩИНА БРЕЗОВО

В мегалита Кораба са се извършвали орфически ритуали - умираш символично и се раждаш, но посветен в знания за сътворението. Тези каменни блокове са с изключителна геометрия и стоят хилядолетия въпреки земетресенията, казва прочутата траколожка.

Смайващи мегалити, използвани за специални ритуали от древните траки, са поредните находки в района на Брезово, открити от проф. Валерия Фол. Сред тях е голям овален каменен блок, наподобяващ човешко лице.

“Това е олтарна скала за възлияние. Обърната е на изток, защото явно е свързана с култа към слънцето. Върху нея са издълбани две кръгли ями, които приличат на очи, а по-отдолу има естествен издатък, който оформя човешки образ”, разказва пред “24 часа” прочутата траколожка.

Обходите ѝ в района, известен с едни от най-ранните и богати одриски погребения на аристократи, започнаха в края на септември, а в екипа ѝ са краеведите Гънчо Прасков, Радню Шопов и Станка Матева.

“Кръстихме тази олтарна скала Лицето,

която се намира над с. Розовец. Над нея се извисява Сливово градище, където вероятно е била царската резиденция", коментира проф. Фол.

 Тя е буквално поразена от другото откритие там, кръстено Пещерата на посветените Кораба. “Това всъщност е огромен мегалит, висок 6 метра, входът му е почти 3 м, а в дълбочина достига 14 м. Отстрани са грунтови скали, а отгоре е захлупено с огромна плоча. Повтаря конструкцията на долмените, които имитират пещери, каквито в този район няма. Такива големи долмени има в Испания - единият е в списъка на ЮНЕСКО. Нашия го наричат Кораба, защото едната странична скала стърчи като мачта”, разказва проф. Фол.

Входът на Кораба гледа на югозапад. Задната стена е била оформена от големи скални късове, които сега са паднали. Конструкцията прилича на коридор, оформен от скали и покрит с огромни блокове.

Какво е било предназначението на Пещерата на посветените, питаме. 

“Много е вероятно вътре да са се събирали затворени мъжки орфически общества. Това са аристократи, които са получавали посвещение при специална обредност. Влизаш вътре и символично умираш незнаещ, за да се родиш символично знаещ, научил тайните за сътворението и света, след като са ти ги съобщили. Тези знания са били достояние на тесен кръг мъже”, разяснява тя. Затова и входът е на запад, защото древните свързват тази посока с отвъдния свят - там, където залязва слънцето, за да се роди отново на следващия ден от изток. По думите ѝ е имало и женски аристократични посвещения, но за тях нямаме сведения.

Въпросната пещера е

на няколко километра от Слънчевата врата

Има хипотеза, че някога там е изпълнявана масова мистериална посветителна обредност на открито. Участвали са и мъже, и жени, и аристократи, и обикновени хора. За въпросната врата са използвани естествени точно ориентирани процепи, които са били дообработени. Отгоре е поставен голям камък, за да се превърне в нещо като порта. “Когато слънцето залязва, минава през вратата и огрява една скала, на която е изсечен диск”, описва проф. Фол.

Последните две находки са в района на вече познатия мегалит Яйцето на змеицата в землището на с. Свежен и са леснодостъпни.

“Големият жертвеник е грунтова скала с три издълбани кръгли ями с улеи за оттичане вероятно на кръвта на жертвеното животно. Размерите му са около 8 м на 5,20 - 5,40 м. Намира се близо до Яйцето на змеицата. Бях документирала преди години жертвеник, оформен в скала. И като го почистиха от тръните, около него излезе кръг с големи камъни. Има и друг, но правоъгълен, предназначен за

поставяне на дарове като хляб, плодове

Хората, които са вървели по римския път, са спирали, за да дарят боговете и да получат тяхното покровителство”, разяснява ученият.

“В Югоизточна Европа обработката на скала за светилища започва в края на халколита през V хил. пр. Христа. Мегалитите се датират от средата на II до средата I хил. пр.Хр. Долмените пък са най-ранните аристократически гробници на траките. Районът на Брезово е населяван още от халколита. Оттогава се промива злато, после започват да добиват и мед”, обяснява проф. Фол.

Според нея богатството на тези хора е идвало освен от метала и от животновъдството с всички продукти - кожи, месо, мляко, дървесина. Продавали са восък, който е много ценен, защото е използван както за отливане на оръдия на труда, така и за оръжие.

“В този район е запазена и единствената слънчева стела. Има и астрономическа обсерватория, което ще рече, че са измервали времето. Друга висока стела е изключително достижение на геометрията и каменоделството. Тези паметници са направени така, че хилядолетия вече стоят и не падат въпреки земетресенията”,  обобщава траколожката.