Ако след 100 г. в Полша на власт дойде тиранин, който ще нападне България, това ще бъде ли повод моята книга “Дом дневен, дом нощен” да бъде изгорена, пита писателката. Олга Токарчук е полска писателка, едно от добре познатите имена в съвременната световна литература.

Родена през 1962 г. в град Сулехов в семейство на учители. Става популярна с присъщия за нея митичен стил на писане. Най-успешният ѝ роман, който я прави световноизвестна – “Правек и други времена”, е носител на наградата “Кошчелски”, награда на читателите НИКЕ, наградата “Паспорт”.

Следващия ѝ роман “Бегуни” е отличен с награда “Букър” през 2018 г., а същата година получава и Нобелова награда по литература за повествователното въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот.

Полската писателка е почетен доктор на Варшавския университет, а на 10 юни бе удостоена от Софийския университет с почетното звание “доктор хонорис кауза”.

Токарчук дойде в София по покана на фондация “Прочети София” и с личното съдействие на писателя Георги Господинов. Авторката на “Бегуни” и “Чувствителният разказвач” гостува в рамките на първото издание на “Литературни срещи”. Благодарение на този нов формат почитателите на нобелистката имат възможност да се срещнат с ярката литературна звезда 8 години след първото ѝ посещение у нас.

Писателката се срещна с български журналисти и отговори в детайли за проблемите на съвременния свят и литературата. Ето част от разговора с медиите:

- Г-жо Токарчук, четенето вид бунт ли е? Възможно ли е всички заедно да се бунтуваме през литературата?

- Със сигурност се бунтуваме през литературата и много пъти е било така, че литературни творби са довеждали до промени и до създаване на нови идеи. Много е интересно това, че някои творби, които в съвремието си са били смятани за изключително бунтарски и предизвикващи противоречия, след това изведнъж заглаждат ръбовете и остриетата си и стават дори приятно четиво. Типично за литературата е, че

винаги трябва да се пише една крачка напред,

да се пише за това, което не е очевидно, да се търсят различни гледни точки.

Защо си струва да четем руска литература? Първият фактор е свързан с познанието. За да разберем всичко ирационално, което се случи там, както и отношението на руското общество към войната, трябва да четем руска литература.

Другият аргумент е свързан с бъдещето и с прогнозата. Украйна е двуезична държава, там се говори на руски и украински. След неизбежния упадък на Русия след тази война Украйна ще бъде тази държава, в която руската литература ще се запази, защото в Русия просто вече няма да има кой да се грижи за това.

И двата аргумента са много противоречиви, но понякога мисля за това и като автор. Ако след 100 години в Полша на власт дойде тиранин, който ще нападне България, това ще бъде ли повод моята книга “Дом дневен, дом нощен” да бъде изгорена публично?

- Казвате, че в празни от време и от улеснения времена идват спасители. Как колективно да се спасим от спасителите?

- Вие ме питате какво се случва с нас в един свят, в който постоянно сме бомбардирани с информация, която няма как да проверим със сигурност и днес най-важната война е да имаме достъп до правдива информация. Най-големият шок, който преживях в последните години, е как пропагандата е способна да влияе на хората и да променя цялостния им поглед върху света. В по-малка степен наблюдавах и наблюдавам това по време на правителствата на “Право и справедливост” – това е една популистка партия в Полша, която използва пропагандата за своите цели. Председателят ѝ например казва: “Уважаеми дами и господа, имаме факти, а имаме и разкази”. Това много напомня на говорителката на Тръмп, която казва “Имаме факти и алтернативни факти”. И сега виждаме как руската пропаганда създава един цялостен фалшив образ на света, в който вярват милиони хора, и в името на който всеки ден от другата страна умират 300 човека. Разпознавам този проблем, но не мога да кажа какво трябва да се направи.

- Къде е мястото на художествената литература днес, как тя ще се пребори с интернет, телевизии, социалните мрежи, войната?

- Трябва да ви призная, че една сутрин се събудих много изплашена, че в света, в който живеем, ще трябва да сменя професията си, защото вече няма място за художествената литература. Хората започнаха да мислят, че тя е по някакъв начин злонамерена и свързана с нещо лошо. Преди 10-20 г. имаше бум на документалната литература. В Полша всички писатели почнаха да пишат репортажи, документална проза и затова си помислих, че сме свидетели на смъртта на реализма в литературата и писателите вече няма да можем да описваме света по Стендаловия начин, така че литературата да е идеален образ на света.

Трябва да браним художествената литература, защото тя е изключително мощна. Тази мощ идва от митовете и от басните и не трябва да участва в състезания при описването на реалността. Надявам се художествената литература да преживее, защото дори най-сериозните от нас вътре в себе си имат едно любопитно, ексцентрично дете, което иска да научи повече.

- Какво разбрахте за човека и все още не успяхте да напишете?

- Разбрах, че човекът не се е променил особено през последните 100 години. И аз като повечето мислещи хора смятах, че през Втората световна война сме научили

важни уроци, които ще ни предпазят от насилието и от злото

Шокирана съм, че войната избухна и че изглежда по този начин. В началото бях много тъжна заради това. В момента в мен се ражда сила, която ме кара да действам, да говоря, да протестирам. Струва ми се, че сме живели в илюзия, че сме по-мъдри, по-добри от нашите предци, преживели Първата и Втората световна война. Не, не сме по-мъдри.

- В “Дом дневен, дом нощен” Кумернис се моли Господ да я лиши от женското тяло, защото то носи само беди. Реабилитирано ли е женското тяло и на кого се молят жените днес?

- Мисля, че ние участваме в една огромна историческа промяна на цивилизацията, която се състои в това, че жените отново възвръщат своя глас и видимостта си в културата. Най-вече промяната е в това, че започваме да си позволяваме да дискутираме очевидни неща, а именно разделението на два пола. И тези неща са много свързани помежду си. Дори тази ужасна война няма да спре този процес. Защото тази война е патриархална,

това е война на мъже, които са свикнали да налагат своята воля на по-слабите,

които са свикнали, че решение на всеки конфликт е насилието. Те не виждат нищо лошо в това изнасилването да се използва като оръжие, като танк. Така че отговаряйки на вашия въпрос, си припомням, че темата за жените винаги ме е интересувала - от първата ми книга.

- Във вашия роман “Бегуни” казвате, че езикът е най-силният мускул на човешкото тяло, но живеем в общество, където се залага повече на визуални образи, като езикът не е толкова важен. Отслабва ли силата на думите?

- Тъй като аз съм малко ексцентрична в начина си на мислене за езика, ми се струва все пак, че най-важното се случва в образа. Някъде някой написа дори, че езикът е ножът и вилицата, с които консумираме реалността. Тоест аз пиша по такъв начин, че използвам езика да конструирам образи. И мисля, че

езикът става все по-слаб

- ние живеем в свят от образи и се стремим към все по-непосредствено преживяване на реалността. Нашите деца и внуци всъщност вече живеят в света на компютърните игри, където непосредствено преживяваме реалността.

Но все пак цялата литература и писането са за това да се създадат разкази, които след това ще се превръщат в образи. След 50 години може би те ще се превръщат в непосредствено преживяване. Колкото по-изтънчен, детайлен и съвършен бъде този език, толкова по-съвършени ще са и тези образи.

- Какъв съвет бихте дали по творческо писане?

- Да четат. За да се напише една страница, трябва да се прочетат хиляди. Причината за опростяването на езика и липсата на финес е, че младите хора четат много по-малко. Струва си да се връщаме към литературата, написана преди 100 и повече години, която е изпълнена с много сериозна чувствителност. Давам си сметка, че литературата ще се променя, тъй като ние се променяме и не очаквам да се появи някой Пруст в следващите няколко години. Но ми се струва, че има други преживявания, които трябва да бъдат описани, за да бъдат усетени от повече хора.