Книга с маршрути по общини, замислена от Максим Минчев, довършена от сина му Кристиян и журналиста Пламен Старев.

Били ли сте някога в Кайнарджа? Този край е известен като Крайдунавска Добруджа, защото хем е сред Добруджа, хем е край Дунава. А в същото време е известен и с друго име - Сухоречието - заради уникален природен феномен. Преди много години там е минавала голяма река – Табан, но по незнайни причини изчезнала. Останали обаче нейните брегове. Това са огромни отвесни скали, целите “продупчени” от малки и големи пещери. В някои от тях навремето се заселили първите християни по българските земи, вероятно приели кръщение от самия свети апостол Андрей Първозвани и неговите ученици.

Останките от скални манастири в меандрите на Сухоречието са обект на сериозни проучвания и все по-често се радват не само на научен, но и на туристически интерес. 

Затова общината в Кайнарджа се е заела да развива пешеходни маршрути, за да могат повече хора и по-лесно да ги посещават и да се възхищават на природните образувания.

За чудесата на Кайнарджа - една от най-малко известните и популярни общини в България, разказва книгата “17 уикенда” на Пламен Старев и Кристиян Минчев. Както предполага името на книгата, в нея са събрани историите на още 16 общини - всичките прелюбопитни дестинации за туризъм през почивните дни.

Ако започнете още следващата седмица

с Кайнарджа или някоя от другите препоръчани посоки, времето до края на лятото и началото на учебната година тъкмо ще ви стигне, за да ги обиколите всичките.

Защитената територия “Суха река” – интересна с причудливите си скални образувания - е край село Краново. В отвесните скали – бившите брегове на изчезналата река, има множество пещери, някои от които са ползвани през вековете за убежища по време на неприятелски нашествия. 

3-километровата екопътека “Крановски скален лабиринт” улеснява достъпа до тези впечатляващи по своите размери и по екзотичната си красота образувания.

Край село Каменци е разкрита Надгробна могила от раннобронзовия период, изследвана от археолозите Людмил Вагалински и Сирма Александрова. До същото село е комплексът Чобан махала с къщи за гости в добруджански стил.

Близо до Каменци, по поречието на река Табан, има следи от късноантична и средновековна крепост. Тя е съществувала до края на VІ век. По-късно (ІХ-ХІ век) тук е възникнало средновековно българско селище. 

Високо в скалите има пещера, която е била ползвана за църква

По стените има издълбани кръстове.

Край село Поп Русаново е пещерата Киринджика, която е скално светилище. Тя представява голям скален навес по десния бряг на река Табан, където е оформена зала с размери 9х7х4,5 м. Над нея има още една по-малка зала. Вдясно има полукръгла ниша, а над нея има галерия, по която се стига до шахта с дълбочина около 5 метра. Тя води до естествен лабиринт от помещения, за които се предполага, че са били обитавани, тъй като там е намерената керамика от V век пр. Хр. и V век сл. Хр.

Най-значимото от всички скални обители по протежението на древната река Табан е Баджалията. По намерената керамика специалистите му определят възрастта на повече от 5000 години, от каменно-медната епоха. В късната бронзова епоха траките го ползват за свои култови ритуали.

Смята се, че е било централно светилище на Залмоксис - митичен цар, жрец и бог на тракийското племе гети. Светилището датира от VI век пр. н. е. и е част от скален култов комплекс. Скалният храм е оформен в голяма пещера, до която се достига по изсечен в скалата тунел. До него е голяма олтарна ниша, под която има площадка, за която се предполага, че е била център на култови мистерии. По-късно светилището е ползвано от християнски монаси до ІV в.

Баджалията е малко известна, но много интересна и атрактивна туристическа дестинация. В скалния храм и под него са открити артефакти от халщадската и латенската култура, тракийска и римска керамика, елински съдове и амфори от Егейския басейн.

До село Голеш има останки от късноантична римска крепост. Старото име на селото е Кьосе Айдън. Така се е казвал турчинът, който е бил сред първите заселници. Нямал е брада (бил е кьосе) и от там – първото име на Голеш, като може да се направи паралел между двете имена.

Крепостта е разположена на възвишение по десния ръкав на река Суха. Според намерените артефакти археолозите предполагат, че тя е построена в началото на V век и разрушена в края на века при хунските нашествия. Сред по-интересите находки е каменна икона на Богородица с младенеца в ръце, седнала на трон. Има и следи от мартириум на неизвестен светец. По фасадата му има рисунки с червена боя и равнораменни кръстове с триъгълни краища. 

Южно от Голеш, по руслото на р. Суха, започва колония от скални монашески обители. Тя включва 7 манастира с множество църкви, крипти, килии и параклиси. Те са сред най-ранните скални манастири в България и на Балканите, може би и в Европа. Колониите скални манастири са изоставени при нашествията на печенегите в средата на ХІ век.

През годините на Османската империя Кайнарджа е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Най-ранното писмено сведение за селото под името Кючук Кайнарджа се намира в турските данъчни регистри от 1583 г.

В името си селото закодира една от своите характеристики – изворите наоколо

(Кайнак от тур. - извор). Съвсем естествено изворите и чешмите имат своето обособено място в картата на забележителностите на Кайнарджа. 

Освен история, в книгата си “17 уикенда” авторите Пламен Старев и Кристиян Минчев описват и местните обичаи, легенди и рецепти за храни и напитки, които хората са запазили от години.

Идеята за книгата е на покойния шеф на БТА Максим Минчев, който приживе започва работата по проекта с дългогодишния си приятел и съмишленик - журналиста и пътешественик Пламен Старев. След кончината на Максим синът му Кристиян Минчев продължава идеята и се включва в работата със свои авторски фотографии на забележителностите по описаните маршрути.