Калоянчев като Митко Бомбата, Коста Цонев - Караиван в “Козият рог”.

Георги Калоянчев казваше, че неговият режисьор в киното е Рангел Вълчанов. И че с него е направил няколко филма, с които се гордее: “Инспекторът и нощта”, “Вълчицата”, “Езоп”, “За къде пътувате” и др. За снимките на “Езоп” Калоянчев трябвало да отслабне. Явно режисьорът е преценил, че един корпулентен Езоп не би спечелил симпатията на зрителите.

През лятото на 1969 г. Вълчанов отвежда Калата на морето и там, навлечени в анцузи, обитават палатка, боричкат се в нея, тичат на слънцето, правят гимнастика, потят се здраво. Вместо да свалят мацки, свалят килограми.

Един ден при тях идва режисьорът Неделчо Чернев и съобщава, че започва да снима сериал - “На всеки километър”, и е разпределил Калата за ролята на много колоритен герой, наречен Митко Бомбата. Калоянчев отказва, вече е обещал на Рангел и не може да се отметне. Чернев не се отказва, обяснява му, че най-напред ще се снимат 13 епизода, после още 13. Калоянчев е непреклонен. Тогава режисьорът хвърля последния си коз.

“Слушай, Кала, от “Езоп” ще вземеш най-много 2000-3000 лв. хонорар.

А от сериала ще падне много пара!"”

Чернев, разбира се, знае, че Калоянчев обича парите. Каква борба се е водела в душата и разума на актьора, можем само да си представим, но той неглижира и този солиден финансов аргумент.

Чернев е почти отчаян и пита Калоянчев кого да вземе на негово място. “Само Гришата Вачков”, казва актьорът без да се замисли. А режисьорът признава, че и той също мислел за такъв вариант.

След тази роля Григор Вачков стана много популярен и обичан от хората. А Калоянчев все пак участва в “На всеки километър”. В четвъртия епизод на продължението изигра ролята на Сали - глухоням помощник в черквата.

Съдбата се опита да обезвъзмезди Калата

с италиански лири.

Именно в “Езоп”, разказващ за живота на легендарния древногръцки баснописец, режисьорката Лилиана Кавани видя най-добрия артист за ролята на Джордано Бруно в нейния бъдещ филм “Галилео Галилей”. Какъв хонорар са му платили италианците, остава тайна.

Можете ли да си представите Коста Цонев като полудивия Караиван в “Козият рог”? А “за една бройка” той е щял да изиграе ролята на Антон Горчев като партньор на Катя Паскалева.

През 1971 г. младата режисьорка Иванка Гръбчева започва да снима “Глутницата”. Филмът разказва за унищожението на горянската чета на Герасим Тодоров от комунистическия режим през 1948 г. Гръбчева кани за главната роля Коста Цонев, дори подписват договора му за участие. Снимките са в Гоце Делчев и Сандански и трябва да започнат.

Ден преди това на актьора се обажда операторът Димо Коларов: “Коце, страшен сценарий, страшна роля за тебе. С Методи Андонов започваме да снимаме “Козият рог”!” Коста Цонев любезно отказва заради поетия ангажимент към Иванка Гръбчева.

Димо Коларов го съветва да скъса договора и да откаже. “Ти знаеш ли каква роля е това? - не мирясва операторът. - Ти знаеш ли какъв филм ще стане “Козият рог”? Това е роля само за теб!”

Коста Цонев пак отказва, но Димо Коларов продължава да го “кове”: “За тази роля не един, 10 филма трябва да откажеш!”. Методи Андонов също го увещава: “Братче, само тебе те виждам като Караиван. Моля те, не отказвай!”.

Коста Цонев казва: “Методи, с най-голямо удоволствие, но вече съм обещал. Не съм човек, който се отмята от дадената дума. Може сценарият да е наистина невероятен, може да губя нещо голямо, но... обещанието си е обещание”.

В мемоарите се Коста Цонев признава, че дълги години след това съжалявал искрено за пропуснатия шанс. “Ролята, която изигра Антон Горчев, и до ден днешен е в сърцето ми и мисля, че щях да я изиграя добре”.

Сценаристът Николай Хайтов разказваше, че настоявал ролята на Иван да бъде дадена на Апостол Карамитев, но Методи Андонов бил категорично против.

След дълъг кастинг, включително и в софийските гимназии,

за ролята на Мария режисьорът се спира

на актрисата Мая Драгоманска.

Тя е млада, талантлива и много красива. Въпреки че я праща в Киноцентъра да учи езда, Андонов продължава да се колебае в избора си. Той познава добре качествата на актрисата, но някак “не му стои” точно за ролята на Мария. А може би е усетил липса на “химия” между нея и Антон Горчев.

Една вечер Методи и Стефан Мавродиев, един от любимите му студенти от ВИТИЗ, отиват в Пазарджик, за да гледат “Както ви се харесва”. Катя Паскалева играе главната роля. Дотогава се е снимала в епизодични роли в четири филма. “Тя ще е Мария!”, отсича режисьорът след края на спектакъла, впечатлен от играта на актрисата.

За изпълнението си в “Козият рог” Катя Паскалева печели няколко награди в чужбина за най-добра женска роля и става една от най-сниманите актриси в българското кино.

А след 1972 г. Драгоманска се появява епизодично само в един сериал и няколко филма, единият от които на ДЕФА (киностудията на ГДР - б.а.). Както казваше едно клише “отдава всичките си сили на театъра”.

Красивата Гинка Станчева трябвало да играе главната роля във филма на Володя Янчев “Бъди щастлива, Ани”. Но заминава със съпруга си Пейчо, чиято майка е италианка, за Милано. Договарят се с режисьора той да изпрати телеграма за началото на снимките. Телеграма обаче не идва.

И така Невена Коканова изиграва главната роля във филма, който излиза на екран през 1961 г. После Янчев твърдял, че е пратил телеграма, но... “Любопитен факт е, че много хора и до днес мислят, че аз съм била в главната роля”, каза ми Гинка Станчева.

Филмовата й кариера върви добре, често я снимат, освен това е и водещата актриса в Младежкия театър. Така е до 1971 г., когато изиграва малка роля в “Гневно пътуване”.

И после киното сякаш я забравя.

А след “Бъди щастлива, Ани” кариерата на Коканова тръгва шеметно нагоре.

Впрочем за ролята на Ирина в “Тютюн” на пробни снимки се явява и Виолета Бахчеванова. Тя току-що е постъпила в Народния театър. Кастингът е минал и се очаква последната дума на художествения съвет.

Бахчеванова споделя вълнението си с проф. Филип Филипов, но той казва, че на нея много се разчита в Народния, заради това е и назначена, но окончателното решение си е нейно. Актрисата правилно разчита подтекста на тези думи и казва на режисьора Никола Корабов, че какъвто и да е изборът на художествения съвет, тя няма да може да се снима във филма.

После в семейството често се шегуват, че

след този отказ тя “кино повече не вижда”.

Участва едва в десетина филма и остава само с една главна роля - Игна в “Село край завод”.

А щеше ли да бъде така бляскава кариерата на Невена Коканова, ако не беше пресъздала героините си Ирина в “Тютюн” и Лиза в “Крадецът на праскови”? А е било съвсем реално да се случи.

През 50-те години на миналия век има няколко опита епосът на Димитър Димов да бъде филмиран, и то от най-маститите тогава български режисьори. Писателят дори написва няколко варианта на сценария.

Първата кандидатка за Ирина е младата актриса от Варненския театър Лена Левчева. Димитър Димов моли преподавателя във ВИТИЗ проф. Любомир Тенев да му препоръча някоя студентка за ролята на Ирина.

Професорът запознава Лена Левчева с писателя и скоро тя става негова втора съпруга. Идеята за филма се размива във времето и доста след развода й с Димов Никола Корабов заснема филма. Според Лена нямаме актриса, която да е по-добра от Невена в ролята на Ирина.

Левчева се отказва от актьорството и се посвещава на поезията. Тя няма никаква роднинска връзка с поета Любомир Левчев.

Голяма драма се разиграва и около избора на Коканова за ролята на Лиза в “Крадецът на праскови”. Художественият съвет бойкотира желанието на Въло Радев Невена да е в образа на Лиза. Въпреки желанието му, за главната роля е утвърдена Виолета Минкова, известна актриса от Народния театър, но без опит в киното. Невена приема много тежко този удар.

Екипът снима усилено няколко дни край Велико Търново част от любовните сцени между Минкова и сръбския актьор Раде Маркович. Когато обаче режисьорът и операторът Тодор Стоянов преглеждат готовия материал, се хващат за главата. Пълно фиаско!

Николова не носи физическото и емоционално излъчване, което би пленило публиката и би я накарало да съпреживее трагичната любовна история. На своя глава Въло Радев я сменя с Невена.

На кинофестивала във Варна през 1964 г. “Крадецът на праскови” печели наградите на журито и публиката, а

Невена и Раде са удостоени с приз

за най-добра женска и мъжка роля.

След тези два силни образа Коканова вече официално е призната за звезда.

А Виолета Минкова никога повече не се снима в киното.

За “Осъдени души” както винаги Въло Радев прави дълъг и прецизен кастинг. Един от кандидатите за ролята на отец Ередия е и Никола Анастасов, признава самият там в биографичната си книга “Истории с усмивки”.

След като нито една българска актриса и български актьор не пасват на визуалната му концепция, режисьорът дава ролите на унгарката Едит Салай, която никога не се е снимала в киното, и полската филмова звезда Ян Енглерт.

През 1971 г. върви подготовка за снимането на филма “Момчето си отива”. Сценарист е Георги Мишев, режисьор - Людмил Кирков. Мек и сговорчив по природа, Кирето, както го наричат в киногилдията, е известен с изключително прецизния си избор на актьори за всички роли.

Пробните снимки са в Киноцентъра. Десетина двойки студенти от ВИТИЗ разиграват скечове и диалози от бъдещия филм. Филип Трифонов и Сашка Братанова истински разсмиват Людмил Кирков.

Филип си тръгва с усещането, че е одобрен за ролята. За разлика от първите му проби още като дете за “Точка първа”, когато една от асистентките на режисьора Боян Дановски го посочва и казва: “Момченцето да си отива, не става за кино. Липсват му вяра и наивност”.

Но Филип не знае, че има сериозен конкурент за ролята на Ран. Той се казва Ириней Константинов и е от класа на проф. Гриша Островски. И Кирков е пред трудната дилема кого да избере. Георги Мишев разсича гордиевия възел с остър аргумент: “Кире, Ириней е красавец, холивудски тип актьор. Понеже историята във филма е и моя лична - гледай мен и избирай...”

Така Филип става Ран, а Сашка Братанова - Марияна.

След големия зрителски успех на “Момчето си отива”, Филип Трифонов влиза от филм във филм. За театър не му остава врем,е а може би и желание.

Докато Ириней се раздава повече на сцената. Снима се и във филми, но киното не се възползва докрай от неговата холивудски фейс. Не му даде роли, които биха го направили още по-популярен.

През 1988 г. Иван Андонов снима филма “Адио, Рио!” по сценарий на Марко Стойчев. В главните роли са Тодор Колев и Ваня Цветкова. Тече четвъртата година от Горбачовата “перестройка” и в екипа има доста спорове кои реплики и “закачки” във филма ще минат и кои ще бъдат отрязани от цензурата.

Но Иван Андонов има по-голям проблем - творчески конфликт с Тодор Колев. Двамата имат различна представа за играта на главния герой. Актьорът иска да играе бавно, с паузи едва ли не след всяка дума. Ако една сцена трае 3 минути, той я разтяга до 8. А режисьорът ненавижда такъв темпоритъм.

Двамата не стигат до съгласие и Андонов сменя Тодор Колев с Филип Трифонов. “Тази смяна за мен бе голяма лична драма, защото много ценя Тодор”, казваше Андонов.

Но случаят по никакъв начин не променя творческата съдба на двамата актьори - те вече са доказани имена в киното.