Алеко Панагулис се разминава със смъртната присъда, но е убит в катастрофа, точно преди да разкрие политически предателства. Журналистката обявява война на исляма и се среща с папа Бенедикт ХVI малко преди смъртта си.

Издателска къща "Труд" представи новата книга на журналиста Иван Гарелов "Неизпратени писма до Маргарита", в която той разказва различни истории от живота си. Под формата на писма до своя приятелка в Гърция той умело повежда читателя, за да го срещне със Симеон Сакскобургготски, с легендарния гръцки композитор Микис Теодоракис, с гръцката певица и актриса Мелина Меркури и с италианската журналистка Орнела Фалачи.

Легендарната Ориана Фалачи почина на 15 септември 2006 г. на 77 г. Журналистката, на която нито една световна фигура не можеше да каже "не", издъхна във Флоренция, след като 15 г. се бори с рака. След 11 септември 2001 г. тя бе един от най-яростните критици на ислямизма.

Съдбата ме срещна с Ориана Фалачи през 1974 г. във времето между падането на военната хунта в Гърция и провеждането на свободните избори.

Тя не само отразяваше събитията, но и стоеше плътно до своя любим Алеко Панагулис – героят на гръцката съпротива, който в един наивно организиран атентат се опита да убие водача на гръцката хунта Георгиос Пападопулос. След неуспешния атентат

Панагулис бе заловен и осъден

на смърт.

Веднъж успя да избяга от затвора с помощта на Ориана Фалачи и Амалия Флеминг. После бе заловен и върнат в килията.

След падането на хунтата Панагулис бе освободен и навлезе в политиката. Неочаквано за славата му на атентатор той се кандидатира за депутат от умерения Обединен център.

Как се отнасяше Ориана Фалачи към дейността на мъжа, който бе грабнал сърцето й? Терорист ли беше той за нея, или демократ?

Навръх славата

По това време тя беше на върха на славата си. Назад беше останал периодът на 60-те години, когато работеше като военна кореспондентка във Виетнам, Близкия изток, Южна Америка и по други горещи точки на планетата. В началото на 70-те тя се прочу със своите смели и провокативни интервюта с най-известните политически лидери на епохата – архиепископ Макариос, Хенри Кисинджър, Ясер Арафат, аятолах Рухола Хомейни, Мао Дзедун, Дън Сяопин, Фидел Кастро, Муамар Кадафи и още много други. И до днес

нейните интервюта

се изучават

в университетите по журналистика.

Книгата, в която бяха събрани тези интервюта, бе настолна за мен. Убежденията на Ориана бяха либерални. Тя защитаваше истината, свободата, слабите и онеправданите, противопоставяше се на тираните, на силните на деня, иронизираше властолюбието, ненавиждаше агресията.

Къде в нейната идейна координатна система се вписваше Панагулис?

В неофициалните ни разговори тя развиваше теорията, че въоръжената борба е оправдана срещу враговете на свободата и демокрацията, но в условията на демокрация революционните методи се превръщат в нов враг на свободата.

Тя смяташе, че това е една от основните грешки на всички социални или национални революции – че в условията на свобода

пренебрегват демократичните методи

и с това изкористяват своите идеи.

В лицето на Панагулис тя виждаше идеалния пример как един атентатор срещу тирана на своя народ се превръща в образцов демократ след падането на диктатурата.

В нощта на изборите бяхме в избирателния център на Панагулис.

Резултатите от вота бяха шокиращи. Тези партии и личности, които бяха оказвали най-яростна съпротива срещу хунтата, отстъпиха победата на твърдата десница, която бе пасувала в чужбина.

Самият Панагулис едва-едва събра необходимия брой гласове, за да влезе в парламента.

След диктатурата идва страхът

Помолих Ориана да коментира резултатите за българската телевизия. Тогава тя каза едно изречение, което няма да забравя никога: "Обикновено след диктатура на власт идват не тези, които са се борили срещу нея." И го обясни със страха на хората, че може да се възпроизведе конфликтът, който са преживели.

Като депутат Панагулис се зае да извади на бял свят архивите на ЕСА – военната полиция, която играеше ролята на гестапо за военната хунта. От тези архиви трябваше да се разбере кои представители на десницата са влизали в съглашателство с "черните полковници".

Беше пролетта на 1975 г. Дебатите в парламента бяха отложени за след 1 май. Попитах Панагулис дали би ми разкрил съдържанието на архивите. Той каза, че това ще стане в самия парламент веднага след празниците. По време на празниците обаче той бе убит в автомобилна катастрофа, за която не се изясни дали не е била предизвикана нарочно.

Пътищата ни с Ориана Фалачи се пресякоха отново по време на гражданската война в Ливан.

Но вече го нямаше Алеко Панагулис, чиято личност ни сближаваше. Във всеки случай книгата на Ориана за гражданската война – "Иншалла" – е най-сериозният опит да се осмислят кървавите събития в Ливан. Тя се отнасяше толерантно към борбата на палестинците, като не им прощаваше грешките.

След 11 септември 2001 г. Фалачи избухна в гняв срещу исляма.

Това, което намекна в речта си в Регенсбург новият папа Бенедикт ХVI и разгневи целия мюсюлмански свят, Ориана Фалачи бе развила безкомпромисно в цели две книги.

Гняв срещу исляма

Тя, която помня като пълна атеистка, се зае да брани християнските догми. Не знам дали новият папа се е повлиял от нея, но е известно, че малко преди смъртта си тя се е срещнала с него.

Дали в новите си позиции Ориана Фалачи не загуби своята толерантност и обективност.

Не се наемам да съдя. Нае се да я съди за обида на исляма италианският мюсюлмански лидер Адел Смит. Но Ориана го изпревари, за да се изправи пред най-висшия – Божия съд.