Възражда се споменът за забравените интелектуалци.  Надгробен знак ще бъде поставен на "последния дом" на голямата писателка.

Кметът на София Йорданка Фандъкова стана "патрон" на инициативата да се увековечи паметта на голямата историческа романистка Яна Язова. На среща с Издателя на в. "24 часа" Венелина Гочева, зам.-главния редактор на в. "България днес" Иван Захариев и журналисти от изданието столичният кмет обяви за създаването на инициативен комитет, който да постави на гроба на писателката в Централните софийски гробища и на други знакови за литературата места в столицата материални знаци за присъствието на Язова в българската духовност.

Една публикация във в. "България Днес" - интервю с изследователя на творчеството на Яна Язова, литературния историк, публицист и библиограф Петър Величков, се превърна в непосредствения повод за реакцията на Столичната община. В интервюто Величков, който е автор на първото голямо изследване за "делата и дните" на една от най-видните представителки на българската историческа проза, разкрива, че на надгробието на Язова липсва името й, а в самия гроб са погребани чужди хора, които нямат нищо общо със семейството на Яна Язова.

"Благодаря на "България Днес", че ни обърна внимание на тази липса", каза Йорданка Фандъкова.  

На срещата кметът на София спомена, че още миналата година изследователят на творчеството на Язова и на други БГ писатели с "трудна съдба" Атанас Димитров е писал до Столичната община за липсата на надгробна плоча на "последния дом" на писателката. Преписката обаче не стига до Фандъкова, а потъва някъде между "етажите" на администрацията. Миналата седмица Димитров отново припомнил казуса с надгробието на Яна Язова на общината.

На срещата на 23 май - деня, в който авторката на романа "Левски" е дошла на бял свят преди 110 години, се стигна до няколко идеи за увековечаването на паметта за романистката. Издателят на "24 часа" Венелина Гочева предложи да бъде поставен паметник на Яна Язова близо до Националната библиотека в София.

С пейка, върху която да бъде изписан цитат от произведение на писателката, изрази визия за посмъртното присъствие на Язова в столичното пространство зам. главният редактор на "България Днес" Иван Захариев. Къде да бъде поставена тя - на площад "Славейков" или на самия гроб на Язова, предстои да бъде уточнено. Общината дори вече разполага с готов виртуален проект за тази пейка, на която Яна Язова е седнала като баща и син Славейкови.

Идеята на столичния кмет Йорданка Фандъкова е обширна - да се върнат в паметта на българите имената и на други незаслужено забравени наши писатели и интелектуалци. Тя е свързана с превръщането на част от Централните софийски гробища в своего рода некропол на бележити български творци с табели и дигитална карта на паметта, която да разказва за тяхното творчество и да показва къде са техните гробове.

"Ако това се направи, хората ще могат да оставят по едно цвете на техните "последни домове", каза Йорданка Фандъкова.

Следващата седмица тя ще се срещне с Петър Величков и Атанас Димитров, за да помогнат името на Яна Язова да не остане извън познанията и на най-младите българи.

"Тя е знакова личност, но като че ли широката общественост не познава съдбата й и нейните книги", изрази мнението си столичният кмет.

В профила си в социалните мрежи Фандъкова написа, че "макар и десетилетия след смъртта й с този малък жест - поставянето на надгробен паметен знак, ще поправим една несправедливост".

"Да благодаря на "България Днес", че с една публикация разсече гордиевия възел за гроба на Яна Язова. Да благодаря и на Атанас Димитров, който една година отстояваше и искаше възстановяване на заличения гроб на Язова. Аз се бях отчаял вече", написа на свой ред авторът на първото изследване за голямата писателка Петър Величков.

Живков заповядал писателят, присвоил ръкописите й, "да не се закача".

Петър Величков заплаща висока цена за откриването на Яна Язова за съвременниците си. Срещу него са заведени две съдебни дела, които продължават с години, но в крайна сметка истината възтържествува.

Величков открива ръкописи на Язова през 1985 г., когато е журналист във в. АБВ. Тогава се оказва, че автор на романа "Левски" не е мастит български белетрист, който е дал произведение със същото заглавие в провинциално издателство, а любимата на големия интелектуалец проф. Александър Балабанов - красивата и талантлива писателка Яна Язова. Преди 9 септември 1944 г. тя е била една от звездите на българската белетристика.

В литературните среди в средата на 80-те се говори само за скандала. Точка в стила на времето слага самият Тодор Живков. Той дава разрешение романът на Яна Язова да бъде издаден, но маститият автор, присвоил ръкописа й, за да го издаде под свое име, "да не се закача".