“Виновникът трябва да се накаже”, били думите на съветския лидер към Живков. 

Иван Славков-Батето приживе се шегувал, че е такъв, защото майка му го е преносила с 12 дни. Той е роден на 11 май, но още по-мистериозно е как тази дата е преплетена с тази на смъртта му – 1 май.

Един от най-трудните моменти в живота му е, когато е отстранен от директорския пост на БНТ по заповед на Леонид Брежнев заради спирането на програмата на руски език, излъчвана всеки петък. Това пише в книгата си "Такива ги запомних" Павел Писарев, който почина наскоро.

Според него програмата е на екран, защото

липсвала достатъчно българска продукция.

С времето руските програми взели да натежават и било взето решение този канал да бъде прекратен. Това силно раздразнило лидера на СССР и той звъннал на Тодор Живков, за да му търси сметка - условието било виновникът да бъде уволнен незабавно. Живков се оправдал със зет си, който прекарва на шефския стол 10 години – от 1972 до 1982 г. Въпреки това ядът на Брежнев бил такъв, че бившият Първи не можел да стори нищо, за да спаси Батето.

Едва тогава всички, които смятат, че назначаването и оставането му на поста шеф на Българската национална телевизия е дело на Живков, разбират, че не са били съвсем прави. Избират Славков, защото имал специфичен поглед и завидни умения как да бъде развита и усъвършенствана националната медия.

В мемоарната си книга "Батето" той разказа как създава различните предавания.

Искал на международния фестивал "Златният Орфей" да има и български изпълнители, но все не се получавало.

"И една година гледам - пак няма наш певец – споделя Славков. – Попитах: Защо я няма Лили Иванова? Отговориха ми, че не се е явила на подбора. Викам им: Като ви тегля един шут на всичките, ще видите вие подбор.

Помолих Лили, тя дойде, пя и спечели.

Естествено, че ще спечели."

Обвиняват го, че сам е взел това решение, защото все пак примата изобщо не се явила на предварителните етапи за фестивала. Независимо от критиките той бил над тези неща и често черпел колегите си. След една Нова година екипът на телевизията бил в почивната им станция в Пампорово. На Ивановден Славков дошъл и отсякъл: "Всички сте мои гости и ще пиете за мое здраве".

По този повод Писарев го защитаваше през годините: "Иван Славков можеше да пие цяла нощ, но идваше в 9 ч. на работа в телевизията и ако някой закъснееше, питаше защо не е дошъл навреме".

Зетят на Тодор Живков много се гордеел с това, че показал олимпийския огън по БНТ, който от Атина отивал за игрите в Москва.

"Такова нещо не беше правено дотогава в света – пише Славков. – Ние посрещнахме огъня на кулата и телевизията показа щафетата на всички наши спортисти. Ние бяхме първите, които направиха подобно нещо.

Тогава ми се обади председателят на руското радио и телевизия и ми каза: "Освен че тука ми се е запалила главата, сега ти ми подпали и чергата с това. Трябва

да посрещнем огъня, като пресече границата на Съветския съюз,

да го организираме и да го пренесем". Направиха го."

След оттеглянето му от БНТ той става шеф на Българския олимпийски комитет (БОК). Твърди се, че по този начин компенсират уволнението му от медията.

Докато е на този пост, прави много за българския спорт.

Много малко хора знаят, че благодарение на него се е провела олимпиадата в Сеул през 1988 г. По високите етажи на властта се говорело, че след Москва и Лос Анджелис се очаквало да има трети пореден бойкот на игрите, тъй като

Южна Корея била съюзник на САЩ.

Смятало се, че за нашите спортисти няма да има сигурност, а идеологически диверсии. В този период обаче Батето става член на Международния олимпийски комитет (МОК) и привиква един по един посланиците на всички източноевропейски държави в кабинета си в БОК. Успява да ги убеди да предадат на лидерите си, че нов бойкот ще бъде глупост както от спортна, така и от политическа гледна точка. Благодарение на уменията си Славков успява да тушира напрежението и олимпиадата се провежда.

Именно заради тези си качества зетят на Живков бил много уважаван от бившия президент на МОК Хуан Антонио Самаранч. Двамата винаги се прегръщали, когато се срещали, а останалите членове на комитета се вслушвали в думите му.

Всъщност когато ген. Владимир Стойчев го представя на членовете на МОК като негов наследник, посочва: "Той не е вчерашен и си разбира от работата".

Умението на Батето да се държи с хората подобаващо му отваряло вратите навсякъде. Помагал на всеки, който потърсел помощ от него.

"Аз обичам хората. Първо - никой не ми е длъжен. Второ – на мен животът ми даде всичко." Това е любимият му израз, който е изписан и на некролога му. Освен това той обичаше да казва и без капка скромност: "Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма".

Бохемският начин на живот се харесвал на всички негови приятели, но не и на тъста му Тодор Живков. Поведението му на плейбой, големите компании и жените изобщо не допадали на Тато. Двамата прекъсват отношенията си след смъртта на Людмила, но Славков е един от малкото, които подават ръка на бившия Първи, след като е свален на 10 ноември 1989 г.

Падането на комунистическия режим заварва Батето в Швейцария. Всички смятали, че никога няма да се прибере у нас, но на 17 ноември той каца на българското летище, а там го посреща един от най-добрите му приятели Петър Михнев.

"Първите му думи бяха: Пешо,

карай при Тодор Живков, да отидем да го видим.

А имаха преди това период, в който бяха в обтегнати отношения – разказва тогава Михнев. - Всички вече страняха от бай Тошо и мишоците напускаха потъващия кораб, но не и Славков. И не само се върна в България, но до последно си казваше каквото мисли. Управляваше футбола в най-тежките години – на групировките, но успяваше да намери баланса и да работи за футбола и спорта."

Батето споменава и за какво съжалява до края на живота си – така и не успява да направи България домакин на зимните олимпийски игри през 90-те години. Той хвърля немалко усилия и държавни пари, за да лобира за нашата държава. Бил убеден, че такова голямо събитие ще наложи изграждането на модерни лифтове, съоръжения, пътища и хотели, които ще приютят хилядите спортисти и гости. 

Предвиждало се олимпийското село да бъде в софийския квартал "Малинова долина", а на Алеко да е алпийският център с писти за трениране. Победата на София е сигурна, но само за една нощ всичко се преобръща. Неговият приятел Самаранч, президент на МОК тогава, се доверява на норвежците, че ще го удостоят с Нобелова награда за мир, и дава домакинството на Лилехамер.