Иван Станков влиза в нов жанр, досега е писал само разкази

Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена. Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник. Живеят непоносимо дълго, до наши дни. Иначе са връстници на новата българска държава. Провират се през войни, бунтове, преврати. Но историята е само декорация. Както повечето книги на света и тази разказва за любов и за смърт. Героите трябва да издържат и на двете. И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща. Късната – привлекателна. Но мигар някой някога си е отивал навреме?

Така писателят Иван Станков сам представя книгата си “Късна смърт”, която излиза с логото на “Хермес”.

Това е първият му роман, но избягва да се нарича романист, тъй като досега е писал само разкази, с които има четири издадени сборника.

“В тялото на “Късна смърт” са имплантирани две паралелни романови линии за трима души. Техните нишки се усукват една около друга почти без да се докосват. При това всяка глава се оформя като самостоятелна и в някакъв смисъл завършена. Все едно е роман, направен от разкази с едни и същи герои”, обяснява авторът.

“Късна смърт” се простира от епохата на Стамболов до наши дни. С нелинейна хронология. С ретроспекции и интроспекции. През дългото почти век и половина време на книгата светът и животът се променят много.

Около любовния триъгълник на основните герои преминават фигури и на реални исторически личности, повечето само щрихирани. Някои са познати политически лица, висши офицери, известни писатели. “Всички те са само декоративни сенки. Книгата наистина има лека историческа аура, понеже чрез героите си задължително трябва да разкаже времето им. Но “Късна смърт” в никакъв случай не е исторически роман”, казва писателят.

Иван Станков е професор по българска литература във Великотърновския университет. Носител е на националната литературна награда “Елиас Канети”, на литературните награди на Портал “Култура”, “Стоян Михайловски” и “Хеликон”. Преводач е от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др.