28 години кореспондентът ни в този регион показваше, че професионална и почтена журналистика може да се прави и извън София. Авторът на книгата “Белнейски и убиецът” държеше да разказва историите без емоции - независимо дали става дума за кметски злоупотреби, или криминални престъпления. Години наред без шум помагаше с дарения на възрастни хора и деца сираци.

Респектът и любовта към “24 часа” може да се предава и по кръвен път. Любомир Илков, нашият колега в Пазарджик, го доказа.

Когато средният му син Стоян е на 6 години, той става кореспондент на всекидневника и така 28 години. До понеделник сутрин, когато организмът на 62-годишния журналист го предаде в реанимацията.  

Днес 34-годишният Стоян ръководи международния отдел на медията, а в сряда ще се простим с баща му.

Любо е едно от големите доказателства, че почтена и професионална журналистика може да се прави и извън София. Всеки ден даваше уроци на колегите, че за репортерството и любопитството няма възраст.

Отговорен към близките си и опора за тях, лоялен към колегите и марката “24 часа”, Любо знаеше как да помогне, как да си свърши работата. Умееше да се зарадва и на дребните неща.

С гражданската си позиция за справедливост и толерантност нашият кореспондент бе сред най-информираните в гилдията по делото срещу Ахмед Муса Ахмед за радикалния ислям, за убийството на Татяна Стоянова, шеф на кабинета на кмета на Пазарджик, за делото срещу бившия кмет на Стрелча Иван Евстатиев за изнасилване на непълнолетно момиче.

След страшните месеци около зверското убийство на сестрите Росица и Христина Белнейски

написа книгата “Белнейски и убиецът”  

и както отбеляза в подзаглавието на книгата, за да разкаже истинската история и трагедия на семейството им без сълзи.

Беше професионалист - не общуваше с хората и политиците според партийните им пристрастия. Затова беше уважаван от кметовете и управниците от целия политически спектър. Любо не скриваше грешките им, но и не правеше евтина репортерска сензация и слава от тях - публикуваше ги след сериозни проверки, с точни факти и всички позиции.

Любо беше изключително човечен и състрадателен - преди 15-ина години чрез италианска неправителствена организация беше намерил начин да помага на тези, които имат нужда.

Разнасяше дарения от дрехи и храни на социалните домове

за възрастни и деца сираци в областта.

Еднакво увлекателно пишеше за Велинград или за Панагюрище, за Пещера или Сърница, за Септември или Батак. Знаеше Пазарджик като на скенер и разказваше за развитието на спорта в града, за новите икономически зони, за пътни инциденти и всичко, което се случваше. Помнеше всякакви детайли от събития, станали преди години.

Правеше прекрасни репортажи от малки села в региона като Бошуля или Баня, бързаше да е пръв на мястото при инцидент на магистрала “Тракия”.

“С кончината на Любо си отива огромна част от истинската, неподправената, разследващата журналистика. Ще го запомним като справедлив, обективен и коректен колега! Без неговото слово, медиите тук ще загубят много от своята идентичност.” Това е оценката на колегите , които работят с него в Пазарджик.  

Любо обичаше да “избяга” за ден до някой от язовирите в Родопската яка и да лови риба , за да сложи в ред емоциите. Пътуваше рядко и почти не отсъстваше от работа - обикновено при семейни приятели в Банско или в Синеморец.

Трима прекрасни синове - Петър, Стоян и Самуил,

останаха без баща. Те обаче го дариха с две слънчеви внучки.

Илков е завършил “Българска филология” в Пловдивския университет, от 1994-а е в екипа на вестник “24 часа”.

Редакцията изказва съболезнованията си към семейството на Любо!

Погребението ще е в сряда - 18 май, от 12,30 часа в гробищния парк на Пазарджик.

Кметът Тодор Попов: Отиде си голям приятел, голям човек за Пазарджик

С голяма тъга днес научих, че сме загубили един голям приятел – Любомир Илков.

Загубихме един голям човек на Пазарджик! Любо беше със страхотно сърце!

Той е емблемата на журналистиката в Пазарджик, беше за пример на останалите си колеги и освен всичко друго имаше и гражданска позиция по всички важни въпроси, през които минавахме през години като местна общност.  

Затова тази загуба ще остави празнота в журналистическите среди в Пазарджик. Любо беше ценен и уважаван не само от хората, които заемаха властови позиции и чиято работа той отразяваше през годините, той беше ценен и от своите колеги и приятели, защото беше добър човек. Любо беше винаги готов да откликне, да помогне.

Моите спомени са от повече от 25 години, когато прохождах като общински съветник, а той беше от хората, които формираха общественото мнение на базата на неговия авторитет още тогава.

С него сме имали много спорове, много разговори през годините на политически теми – било то национални или местни. Любо ще го запомня с неговата обективност, която, за съжаление, вече все повече липсва, ще го запомня с отговорността му към неговите задължения и с неговото желание да отстоява събитието да бъде отразено такова, каквото е, без да добавя или без да отнема от фактите.

Любо Илков остави траен спомен в сърцата на много хора и съм сигурен, че дълго време ще го помним.

Любо, ще ни липсваш! Да ти е светъл пътят и да е спокойно на душата ти!